Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи,

или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда

Стефанъ K. Салгънджиевъ

 

Часть I. СОЛУНЪ.

 

9. Мисъль за български храмъ.

 

 

Прѣзъ всичкото това врѣме отъ печаленъ застой на Българското училищно дѣло въ Солунъ, колкото голѣми и да бѣха положенитѣ старания и подземни интриги на гьрцитѣ да се неподнови тó, духътъ обаче на българитѣ, караше послѣднитѣ къмь работа, която отбиваше грьцкитѣ подли дѣйствия.

 

Слѣдниятъ случай повлия твьрдѣ много на българското население да започне да промишлява по край училището и за собственъ храмъ, прѣнуженъ за духовнитѣ му трѣби и за крѣпение духътъ на постоянство въ започнатата му борба за отдѣлянието му отъ гьрцитѣ, затова счетохъ за нужно да го прѣдамъ на почитаемитѣ си читатели.

 

Много скѫпи мои приятели и горещи съмишленници по отношение на възродителното дѣло въ отечеството на святитѣ братия Кирилъ и Методий, намислили да ме задьржатъ въ Солунъ чрѣзъ брачно свьрзване, и ми съобщиха намѣрението си, на което азъ доста се колебахъ да дамъ съгласието си, понеже се бояхъ че родителитѣ ми

 

 

36

 

нѣма да ми позволятъ; но щомъ тѣ ми отговориха че съ съгласяватъ, азъ рѣшихъ и, подиръ малко врѣме, се годихъ. Когато настана деньтъ за вѣнчаването, изпъкна на срѣдата искането — да се извьрше на български; а въ Солунъ само единъ свещенникъ имаше, който можеше да го извьрши, обаче той като подчиненъ на грьцкия владика, не се съгласяваше на прѣдложението, което му се направи, освѣнъ ако му се позволи отъ послѣдния. Три-четири дни, оставаха оше до деньтъ на вѣнчаването и азъ придружень отъ двама членове отъ община се явихъ прѣдъ мѣстния владика и поискахмм съгласието му. Нека отбѣлѣжа че Солунски владика бѣше по това врѣме прѣждебивший В.-Търновски Неофитъ. Той посрѣщна съ видима готовность да изпълни желанието ни и поиска да знае кой е свещенника, който ще може да извьрши вѣнчалния ми обрядъ по български ; азъ, за да го прѣдразположа, отговорихъ му че слѣдъ него [*], ако не се съгласи да го извьрши, иде попъ Иванъ, свещеннослужитель въ цьрквата св. Тодора, който е постриженникъ на Хилиндарския мънастирь въ Св. Гора, дѣто е приелъ свещенническия чинъ и дълги години е служиль въ мънастиря по славянски. Владиката се съгласи и даде обѣщание, че ще заповѣда на попъ Ивана да извьрше вѣнчавката ни по български. Въ означенния день да се извьрше тоя обрядъ поканени и любопитни пълпѣха стаитѣ и салона на къщата за да видяте вѣнчаленъ обрядъ по български. Въ това обаче врѣме на очакване да пристигне свещенника, пристигна извѣстието, че не му било възможно да изпълни нито нашето желание, нито заповѣдьта на Началството си, понеже споредъ чьрковнитѣ правила, само оня свещенникъ може да ни вѣнчее, въ енорията на когото живѣемъ. Играта на фанариотина въ случая лъсна: на свещенника Иванъ строго било запрѣтено да извьрши обряда ; ала всяко зло за добро, е казано отъ българитѣ.

 

Подлата тая постъпка на Неофита подигна до ярость негодуването на събралото се множество и на свадбенитѣ. Едни искаха насила да довлѣкатъ попъ Ивана, други сипѣха купъ псувни противъ владиката и искаха да отидатъ въ Митрополитския домъ лично да го изобличатъ като послѣденъ лъжецъ и като нѣщо несъобразно съ сана му, който не му позволява да се подиграва съ чувствата на пасомитѣ му.

 

 

*. Прѣосвещенний Неофитъ понеже е билъ дълго врѣме Търновски Митрополитъ, бѣ изучилъ добрѣ славянското четение и на него е често извьршвалъ всички черковни обряди въ бившата си епархия — нѣщо, което азъ добрѣ знаяхъ. Бѣл. на автора.

 

 

37

 

На бьрзо, обаче, взетото рѣшение — да се тръгне за Кукушъ, гдѣто грьцкитѣ вѣроломства и измами, бѣха прѣстанали да иматъ достѫпъ и тамъ да се извьрше вѣнчалния ни обрядъ отъ чисто-българско народно духовенство, тури край на общото негодувание, разбира се, врѣменно спрѣно сега, за да се прояви въ бѫдѫще по буйно и по-ожесточено.

 

Прѣвозни срѣдства веднага бидоха доставени и свадбеното шествие се отправи за Кукушъ, гдѣто, въ една отъ градскитѣ черкви и отъ мѣстното Православно българско духовенство, се извьрши вѣнчалний ни обрядъ, слѣдъ който се отправихми обратно за Солунъ, сега на чело съ Кукушкия пьрвенецъ и горещъ патриотъ — дѣдо Нако Станишевъ, който игра видна патриотическа роль по възраждането на населението въ Кукушъ и околностьта му, както и по избавянието му отъ фенерското умразно иго. Тази случка силно повлия на Станишева, който просто тържествуваше виждайки че, слѣдъ Кукушъ, и Солунъ започна да се пробужда отъ литаргията.

 

И тъй, подиграното българско чувство на Солунци отъ вѣковнитѣ врагове на българския народъ, биде удовлетворено. И отъ тоя день хулитѣ и укоритѣ противъ грьцкото духовенство въ Солунъ за почнаха да се носятъ изъ цѣлия градъ проявявани въ злобна форна отъ до сега безропотно носящий на шията си грьцкия непоносимъ духовенъ яремъ, българинъ. [*]

 

 

*. Този инцидентъ съ нашето вѣнчаване подробно е описанъ отъ случившия се тогава въ Солунъ г. П. Мусевичь и напечатань въ Цариградския в. „Македония”. Бѣл. на автора.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]