Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи,

или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда

Стефанъ K. Салгънджиевъ

 

Часть I. СОЛУНЪ.

 

3. Солунскитѣ жители въ старо врѣме гърци ли сѫ били?

 

 

За да се отговори на зададения въпросъ, нужно е предварително да се види: отъ какво племе, или народъ, въобще се е населявала Македония въ старо врѣме.

 

Въ най далечното минало, отдѣленъ народь съ название Македонски и отдѣлна територия — Македония, не сѫ сѫществували. За първъ пѫть Еродотъ споменува за нѣкакъвъ градъ или мѣстностъ подъ названието Македнонъ — Μακεδνὸν.

 

Страна съ названиего Македония се явява по врѣмото на царь Пердика, на която той се прогласилъ за владѣтель; но въ какви граници се състояла тя, историята абсолютно нищо не споменува. Онова обаче, което Еродоть спомянува и това, което Стра бонъ по късно ни прѣдава за нея е, че около VI и VII в. прѣди Хр. Македония се дѣлѣла на четири части, всѣка една съ особено племе и династия, безъ обаче да опрѣдѣлятъ имена.

 

Омиръ споменува за племето пеони, което, споредъ Страбона, населявало мѣстностьта около Пелла (градъ, днесь нсѫществующъ), който билъ столицата на Македония, а като се знае, че гр. Пелла е сѫществувалъ между Воденъ и Битоля не остава никакво съмне-

 

 

11

 

ние, че срѣдня Македония въ старо врѣме се е населявала отъ Пеони сродно племе на старитѣ Траки, които, ведно съ пеонитѣ, сѫ дали зачатъка на Македонския народъ, съ други думи казано, македонцитѣ сѫ потомци на тракитѣ и пеонитѣ.

 

Прочее, не вѣрваме, че гьрцитѣ би били нѣкога въ положение да убѣдятъ свѣта, че пеонитѣ, както и тракоилирийцитѣ съ пеласгитѣ, за които говори Еродотъ че сѫ населявали Македония, Тессалия и Епиръ до Коринтъ, сѫ били гърци; още повече, като е знайно че, по нето врѣме гърци не сѫ сѫществували още на Б. Полуостровъ. Тѣхното име на полуострова, започнало да се слуша, когато Данай дошелъ отъ Египетъ въ страната, около Коринтъ на югъ отъ Македония, която завладѣлъ и издалъ заповѣдь щото владѣтелното племе и завладѣнитѣ пеласги да се наричатъ на името му : Данайци, а по-късно — Еллини, който, за да прѣдпази своитѣ Данайци отъ Македонцитѣ, измислилъ и прогласилъ формулата: πᾶς μὴ ἔλλην βάρβαρος, което значи : всѣки не еллинъ е варваринъ, съ която отличавалъ гьрцитѣ отъ варваритѣ, за каквито прогласилъ Македонцитѣ и всички други негрьцки народи и племена, съсѣдни на гьрцитѣ, както става явно отъ слѣдующето:

 

Когато Филипъ Македонски се готвѣлъ да завладѣе страната на Данайцитѣ т. е. на Еллинитѣ, Демостенъ за да възбуди племенна умраза и фанатизма на съотечественницитѣ си, частно противъ Филипа и въобще противъ Македонцитѣ, викалъ на всеуслишание: „ . . . Този, който ни застрашава съ завладаване, не е ли нашъ врагъ не е ли цѣлъ варваринъ . . . ?” На друго мѣсто той вика „да прѣдадемъ нашитѣ еллински градове на поруганието на варварина?” На третьо мѣсто се провиква : „ .. . . упражнявахъ своята власть надъ варварина” (думата е за Филипа) „като собствено право на еллинъ, върху варваринъ! . . .”

 

Злъчнитѣ тия нападки Демостенови срѣщу Филипа Македонски, не показватъ ли че, ако Македонцитѣ бѣха гьрци нападкитѣ на Демостена противъ царятъ имъ, които падатъ еднакво и върху подданицитѣ му, нѣмаше да бѫдатъ толкозъ ядовити, толкозъ злобни и жестоки — нѣмаше да ги нарича варвари (за каквито гьрцитѣ и днесъ считатъ и злобно наричатъ всѣки едного, който казва че не е грькъ), а щѣше да намѣри по-мегка злословна форма за нападение.

 

Може да ни се възрази, че Демостенъ отъ ядъ къмъ Македонцитѣ, че се готвѣли да завладатъ отечеството му, ги е наричалъ варвари. Не е тъй отговарями; защото ако Македонцитѣ бѣха гърци, колкото и да сѫ били врагове на послѣднитѣ, то тѣ (гьр-

 

 

12

 

цитѣ) отъ уважение къмъ племето си, не биха дръзнали да ги наричатъ варвари, както Атинянитѣ, въ дългогодишната междуособна война, която водиха съ едноплеменнитѣ си спартанци не съ по малка жестокость отъ тая съ Македонцитѣ, ни веднъжъ не се нарѣкоха съ тоя прѣзрителенъ епитетъ, защо? — Защото и еднитѣ и другитѣ бѣха гърци. А гьрцитѣ винаги, до разпадането на Македонската Държава, слѣдъ смъртьта на Александра Великий, сѫ гледали на Македонцатѣ, като на свои врагове и сѫ ги наричали варвари. Нѣщо повече: по едно врѣме тѣ се съюзиха съ Римлянитѣ противъ Македонцитѣ и воюваха, рамо до рамо, съ пьрвитѣ, т. е. съ Римлянитѣ, които, като покориха Македонцитѣ, наложиха тежкото си иго и на съюзниците си — гьрцитѣ.

 

Слѣдъ падането на Б. Полуостровъ подъ турското владичество, и когато духовната власть на гърцкия патриархъ се прострѣ надъ всичкитѣ народности на Полуострова отъ источноправославното вѣроизповѣдане включително и надъ грьцитѣ, и се нарѣкоха подъ общото име — румъ миллети, чакь тогава грьцитѣ зеха да гледатъ и на македонскитѣ българи като на грьци и да ги титулиратъ съ това име, вмѣсто съ онова — варвари, а щомъ въ послѣдне врѣме, тѣ започнаха да се казватъ че не сѫ грьци, а българи, отъ ново станаха варвари.

 

Но на прѣдмега си, отъ който се отклонихме.

 

Омиръ, Еродотъ, по послѣ Страбонъ и други още историографи, признаватъ че въ Македония едноврѣменно съ Тракитѣ живѣели Пеонитѣ, надъ които владѣлъ царь Пердика, по кѫсно Каранъ, Филипъ I-й, Александръ Великий, а во врѣме на владѣнието на послѣднитѣ двама сѫществували вече въ Македония и други новопоявили се племена, водителитѣ на които заемали видни мѣста въ управлението на страната и въ редоветѣ на войската. Това по слѣдното дало поводъ на тия племена да замечтаятъ покоряването на Мала Азия и на цѣлия Балкански Полуостровъ, отъ които да основатъ една силна империя на двата материка.

 

За осѫществление на идеята си тѣ прѣдприели война съ Грьция и подъ водителството на Филиппа пьрво и послѣ на сина му Александра, сполучили да разбиять силитѣ ѝ и да я покорятъ (338 год. прѣди Христа). Но понеже Македонцитѣ нѣмали собствения писменность, влѣзли въ непосрѣдственно сношение съ населението на покорена Грьция и възприели писменность му.

 

Слѣдъ смъртьта на Александра Македонский, новообразовавшата се Македонска Държава, както е извѣстно . . . . . мѣжду

 

 

13

 

диядохитѣ, вслѣдствие на което започнал да се появяватъ признаци на разпадане. На нея започнали да нападатъ галски орди и да я опустошавагь. Това дало поводъ на Римъ за намѣса и обявилъ война на Македонцитѣ, а за да привлекатъ на своя страна гьрцитѣ, римлянитѣ увѣрявали послѣднитѣ, че войната е обявена за освобождението имъ отъ Македонцитѣ.

 

Войната се започнала, гьрцитѣ възстанали и дали мощь и сила на Римскитѣ войски да разбиятъ армията на Филиппа III-й при Кинокефали и да подчинятъ Македония подъ Римъ, подъ игото на който, слѣдъ свьршването на войната, останала и Гърция, която ужъ Римлянитѣ щѣли да освобождаватъ отъ Македонското иго, но която, спорѣдъ Страбона, римлянитѣ сега тъй тежко и жестоко притиснали и явно изтрѣбвали населението и́, щото, около Р. Христово такова вече не сѫществувало въ страната, а македонското било романизирано съ запазване въ масата грьцката писменность, която впослѣдствие, прѣдало на населението въ новообразувалата се ивточноримска империя, а по късно наречена Византийска, населението на която взело името ромеи — гьрци.

 

Въ срѣдата на Новата империя се появили духовити мѫже отъ славянска народность, нѣкои отъ които достигнали до Царский прѣстолъ и съ способноститѣ си могли сѫ да я прославятъ; а други достойно сѫ водѣли войскитѣ ѝ къмъ побѣда.

 

Въ тая епоха на Византийско величие надъ Балканския Полуостровъ Славянската раса имала надмощие и всѣки день се осилвала съ пристигането на нови славянски групи, които подъ видъ на мирни кочующи дружини, проникнали дори и въ самата днешна Гърция. Може да се счита за положително, че Македония въ III—VII вѣкове е била цѣлата населена съ славяни, които около XI в. носили вече названието: „българи”, съ собственна писменность и литература. Това е вече исторически доказано. А щомъ цѣла Македония по това врѣме е била заселена съ Българи, естественно следствие е, че и въ Солунъ съ живѣли голѣма маса Българи, изъ срѣдата на която изгрѣ свѣтлината на българския народъ; отъ нея се разнесе чрѣзъ св. св. братия — Кирилъ и Методий пьрвото на български язикъ писменно слово: Въ начáлѣ бѣ Слóво ..., съ което озариха рода си, поднесоха му въ прѣводъ Благовѣстието Христово и го упътиха въ пѫтя на истината.

 

Но поражда се въиросъ: какво сѫ станали потомцмтѣ на пеонитѣ, ядката, отъ която се образува Македонския народъ? Отговаряме: сѫщото, каквото стана съ Мизийскитѣ словени

 

 

14

 

слѣдъ нахлуванието въ Мизия на Аспаруха съ дружината си. Разликата стоя само въ слѣднето: Филипиевитѣ и Александрови Македонци, която се очуваха отъ романизиране и тѣзи която се бѣха вече романизирали, въ по голѣмата си частъ, се прѣтопиха въ новитѣ заселници въ страната — Славянитѣ; както Аспаруховитѣ българи, въ Мизийскитѣ славяни.

 

Отъ тия двѣ исторически събития може да се извади слѣдующето заключение: болшинствата винаги поглѫщатъ меншествата. Нахлулитѣ въ Македония славяни по численность прѣвишавали мѣстнитѣ жители, която се слѣли въ болшинството — пославянили се. Нахлулитѣ въ горна Мизия Аспарухова българи, като меншество, били погълната отъ болшинството Мизийски славяни, на които приели язика, а въ замѣна на това, дали имъ името си — българи.

 

Отъ това не е мѫчно да се разбере, че старитѣ жилели на Солунъ не сѫ били гърци, а Македонци, които, по неумолимия процесъ на асимилацията, прѣвърнали се въ славяни, а въ Х-ия в., заедно съ другитѣ славяни въ Македония, въ Северна България и Тракия се прѣвърнали на Славяно-българи.

 

Погърчванието изобщо на Македонскитѣ българи и частно на Солунскитѣ, е започнало слѣдъ покорението на Балканския Полуостровъ отъ турцитѣ, повикани отъ гьрцитѣ да ги спасаватъ отъ българитѣ.

 

Въ цѣла Македония включително и въ Солунъ, Турцитѣ, съ малки изключения, завоеваха само българи. Съ други думи: покориха страна чисто българска подъ Византийско владичество и съ своя самостоятелна йерархия, съ своя цьркви и училища, които, историята ни казва, какъ коварний Фенеръ, слѣдъ покорението страната отъ Турцитѣ, сполучи да похити и присвои не само въ Македония, но и въ собственна България, та считаме за излишно да цитирами доказателства.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]