Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи,

или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда

Стефанъ K. Салгънджиевъ

 

Часть II. СѢРЪ.

 

20. Българския параклисъ.

 

 

Прѣзъ пролѣтьта на 1875-а година, биде наета кѫщата на Константинъ Календралиятъ въ махалата Долня Каменица, която кѫща съ нѣкои прѣправки, взе видъ на провизорна цьрквица (параклисъ), или, както властитѣ наричаха такивато: попазъ еви (попски домъ), каквито по това врѣме се позволяваха на българитѣ въ мѣста, гдѣто гьрцитѣ дьржатъ въ владение цьрквитѣ; тъкмо когато прѣправката бѣ на довършване и българитѣ се готвѣха за пьрва служба, на вратата на тоя молитвенъ домъ, се поставя печата на Сѣрската власть, разбира се вслѣдствие подадения отъ владиката протестъ.

 

Българската община и Сѣрскитѣ българи не възнегодуваха противъ тая постѫпка на властьта, защото вина ако имаше въ случая, тя бѣше на тѣхна (българска) страна, понеже, съгласно наредбата за отваряне попазъ еви, българитѣ не прѣдизвѣстиха Сѣрскитѣ

 

 

88

 

власти за да се протоколира въ коя именно махала и кѫща се отвари този молебенъ домъ. Ала тѣ (българитѣ) не отъ незнаяние, а нарочно постѫпиха тъй, защото знаяха че владиката ще поиска затварянето на параклиса и властитѣ ще го затворятъ. А въ такъвъ же случай, българитѣ ще се оплачатъ, че се лишаватъ отъ мѣсто за черкуване и на туй основание ще поискатъ да имъ се отстѫпи една отъ четиренайсетьтѣ градски черкви, съ които грькоманитѣ разполагаха въ Сѣръ и които сѫ въздигнати съ български пари и потъ.

 

Тѣ подадоха оплаквателни до Солунския валия и, чрѣзъ Екзархията — до Великия Везрръ, съ които оплаквателни, коснувайки се до отнемането възможностьта на Сѣрскитѣ българи чрѣзъ запечатването отъ властьта параклиса, да се молятъ Богу, просѣха да се заповѣда да имъ се позволи врѣменно да си служатъ въ него, до като имъ се опрѣдѣли една отъ 14-тѣ цьркви, които се държатъ отъ грьцитѣ и именно цьрквата св. Архангелъ, която нѣма енория, а служи общо на Сѣрското население.

 

Нито отъ Солунъ, нито отъ Цариградъ послѣдва нѣкаква заповѣдь по двата въпроса и параклиса продължаваше да стои подъ печатъ. А това повлия много лошо на Сѣрскитѣ българи, които започнаха да роптаятъ противъ бездѣйствията на Екзархията; обвиняваха я въ слабостъ, слѣдователно и не въ положение да удовлетворява духовнитѣ имъ нужди. Негодуването имъ прѣмина и вьрху мене; приготовляваха се даже и да турятъ край на дѣлото съ прѣставане да губятъ врѣмето си въ безполезни борби за спазванието му, понеже нѣмаше кой да имъ помага, въ обстоятелства като това, съ затварянето на параклиса отъ властитѣ.

 

Този неочакванъ прѣвратъ въ духоветѣ, ме застави да отида въ Цариградъ прѣзъ врѣмето на училищнитѣ ваканции и лично да настоя прѣдъ Н. Бл. дѣдо Антима, когото и да моля да дѣйствува гдѣто трѣба за да се получи разрѣшението на горнитѣ два въпроса; и, щомъ направихъ испититѣ, и разпуснахъ ученицитѣ, азъ се отправихъ за Цариградъ. Това бѣше прѣзъ половината на Юлий м. 1875 год.

 

Нуждно е да отбѣлѣжа че, тукъ, именно въ Екзархията, строго осѫдиха моето идване въ столицата, за работа, която споредъ г-на Георги Груевъ, екзархийски секретаръ, можала да се свьрши на самото мѣсто, безъ да се идва въ Цариградъ! Каза ми се още, че тукъ Екзархията едва ли би била въ положение да направи нѣщо прѣдъ видъ избухналото възстание въ Босна и Херцеговина,

 

 

89

 

поради което, въ В. Порта прѣстанали да гледатъ благосклонно на българитѣ и на черковно-училищнитѣ имъ работи?!

 

Отказвамъ се да описвамъ впечатлението, което изнесохъ изъ Екзархийския домъ — отъ мѣстото, къмъ което, по това врѣме, имаше обърнати погледитѣ си македонския българинъ и отъ което очакваше улеснение и насърчение въ духовно и просвѣтно отношения. Ще кажа само че въ смущението си, азъ не съмъ забѣлѣжилъ, какъ съмъ се озовалъ отъ Орта-кьой въ книжарницата на печатарското дружество: „Промишлание” срѣщу Балкапанъ, управлявана отъ г. Ив. Г. Говедарова; а ще спомена, че при тръгваннето ми отъ Сѣръ за такава една налѣжаща и сѫдбоносна за дѣлото въ тоя градъ цѣль и съ съзнаването: има сполука въ миссията ми, има за менъ връщане въ Сѣръ; нѣма сполука, нѣма връщане. Въ Екзархията, обаче, изглеждаше, като че ли малко искаха да знаятъ за това; при всичко, че нея повече отъ всѣкиго другиго, трѣбаше да интересува моето идване въ Цариградъ.

 

Това хладнокръвие, съ което ме посрѣщнаха въ Екзархията за едно дѣло, за което толковь жертви бѣха направени отъ българското Читалище и Македонската Дружина, толкози опасности прѣкарани за запазването му отъ пропадане, ми направи твьрдѣ неприятно впечатление. Не зная други на мое мѣсто, какъ биха погледнали на поведението на Екзархийскитѣ хора въ случая, ала за мене, въ моитѣ очи, то изглеждаше като да е осѫдително. Да ли, казвахъ си азъ, въ Екзархията не сѫ си помислили, че просто за кефътъ си съмъ дошелъ въ Цариградъ? Ала тъй, или инъкъ, азъ се бѣхъ горчиво разкаялъ и разочаровалъ въ надѣждитѣ си, които възлагаха вьрху Екзархията Сѣрскитѣ българи заедно съ мене.

 

При Говедарова азъ намѣрихъ и г-на Ст. Бобчевъ членъ на Македонската Дружина, която, трѣба да отбѣлѣжа, до като сѫществуваше, бѣше, тъй да се каже, единъ видъ лостъ за хората въ Екзархията, който ги раздвижваше къмъ работа когато се касаеше за дѣла относящи се до народочерковното устройство въ Македония, които за това и вьрвѣха успѣшно. Богато говорихме съ г. г. Говедарова и Ст. Бобчева, дойде въ книжарницата и г. Лука Маровеновъ, секретарь на бившата М. Дружина; тѣмъ азъ разправихъ случката съ мене въ Екзархията, причинитѣ, които ме бѣха заставили да идвамъ въ Цариградъ и пр.; казахъ имъ още че слѣдъ несполуката ми въ Екзархията, азъ съмъ рѣшилъ самъ да опитамъ щастието си, като подамъ на Великия Везиръ едно изложение на

 

 

90

 

работата, за която съмъ дошелъ и попрося да и́ се даде удовлетворителенъ ходъ и прибавяхъ: инакъ, завръщане въ Сѣръ нѣма.

 

Моето намѣрение се посрѣщна отъ събеседницитѣ ни удобрително; но привсе това, г. Говедаровъ ме поведе за въ Балкапанъ срѣщу книжарницата и ме введе въ кантората на дѣдо Христо Тъпчилеща. Тукъ бѣха Н. Високопрѣосвященство дѣдо Панаретъ Пловдивски Митрополитъ и г. Д-ръ Чомаковъ, на които сѫщо разправихъ случката съ мене въ Ортакьой и това, което мисля да върша слѣдъ фиаското въ Екзархията. Тѣ крайно очудени отъ постъпката на хората около Негово Блаженство дѣда Антима особенно ва секретаря му г. Г. Груевъ, казаха ни да приготвя изложението си, че тѣ, слѣдъ три дни, ще проводятъ Екзархийскиятъ Капукехая г. Ат. Геровъ, да ме намѣри въ Книжарницата, та съ него заедно да занесемъ на В. Порта и подаденъ на В. Визиръ изложението.

 

На другия день слѣдъ това свиждание, изложението вече бѣше готово, и вечерьта се разнесе слухъ че В. Везиръ, съ цѣлото министерство паднали и на Визирския посгъ вторий пѫть възлиза Махмудъ Нединъ паша, който минаваше за горещъ българофилъ, или по-добрѣ руссофилъ, който доста спомогна за консолидирането на Екзархията и уреждането на работитѣ и прѣзъ врѣмето на пьрвото си визирствуване.

 

Трѣбаше да се чакатъ нѣкалко дни да минатъ, щото новия Визиръ да започне занятията си и тогава чакъ да му се подаде изложението. Това закъсняване, мислѣхъ си ще побърка на обѣщанието — да ни се прати Екзархийския Капукехая да не упѫтва при подаването изложението; за това всѣки день азъ дѣбнѣхъ на В. Порта, щомъ Вивиря дойде, да му подамъ изложението. Чакъ на 5-я денъ отъ назначението си Махмудъ Недимъ паша дойде на Високата Порта и причаканъ отъ мене прѣдъ входнитѣ  врата въ отдѣлението му, щомъ се зададе и азъ му подадохъ изложението, който съ поемането му, каза ми да почакамъ малко. Слъдъ 1 1/2 часъ чакане, отъ залата на Везира съ изложението въ рѫка излѣзе едно ефенди и като попита за името ми, покани ме и ме заведе въ друга стая, въ която, като влѣзохми, подаде изложението на едно лице въ тая стая, размѣни съ него нѣколко думи, слѣдъ които ме посочи на това лице, което отъ своя страна ни каза слѣдъ два дни да отида и получа заповѣдьта на Визиря до Солунския валия.

 

Слѣдъ два дни азъ рано се отзовахъ на В. Порта и помолихъ Перде-чауша да съобщи на ефендито че съмъ дошелъ, и чакамъ вънъ; попитанъ отъ послѣдния по каква работа, азъ му

 

 

91

 

разправих. Toй влѣзе въ стаята и подиръ малко се върна и ми каза да приготвя бакшиша и подиръ 10 минути самъ той ще ми прѣдаде емирнамето. „Двѣ бѣли медхидии Ви съмъ приготвилъ”, казахъ му азъ, ако можите ми го дà незапечатано”. Башъ юстюне, каза ми той и се повърна обратно въ стаята, отъ която слѣдъ 10-на минути се показа носящъ въ рѫка емернамето дѣйствително отворено. Подадохъ му двѣтѣ меджидии и взехъ заповѣдьта. Съ нея въ рѫцѣ — право въ кѫщата на Д-ръ Чомакова на Орта-кьой, които като ме видѣ, чакъ сега се сѣти, че щѣше да ми праща Капукехаята на Екзархията; азъ му отговорихъ че е излишно вече и му врѫчихъ пликътъ съ визирската заповѣдь до Солунския Валия, и му извѣстихъ че се заповѣдва на послѣдния веднага да се отвори параклиса и да се яви въ Садаретя, иматъ ли право българитѣ въ Сѣръ на една отъ 14-тѣхъ цьркви и въ утвьрдителенъ случай, коя именно трѣба да имъ се даде.

 

Д-ръ Чомаковъ се приготви и тръгнахми за Екзархийски домъ; тамъ заварихми и дѣда Панарета разговаращъ съ Н. Блаженство, на които Д ръ Чоиаковъ съобщи съдържанието на визирската заповѣдь. Всички, не изключая и Екзархийския секретарь Георги Груевъ, които най-много се дьрлѣше за идването ми въ Цариградъ; всички ме сърадваха въ сполуката и съ хиляди благопожелания ме изпратиха обратно за Сѣръ.

 

Тая визирска заповѣдь азъ лично поднесохъ и прѣдадохъ на Солунския валия, който я прие, прочете я и, слѣдъ като ме изгледа отъ петитѣ до главата попита ме азъ ли съмъ българския учитель въ Сѣръ, и като получи отговорътъ ми, заповѣда да ме откаратъ въ затвора и арестуватъ, понеже имало донесение че съмъ бунтувалъ населението въ Сѣръ и околностьта му!

 

Съ промѣнението Министерството въ Цариградъ, послѣдваха и уволнения и на нѣкои валии, мѣжду които бѣше и Солунския, на когото бѣхъ прѣдалъ визирската заповѣдь и които бѣ заповѣдадъ да ме арестуватъ. На негово мѣсто дойде Реуфъ паша, на когото отъ затворътъ [*] азъ подадохъ едно заявление, въ което излагахъ случившето се съ мене и съ участьта на визирската заповѣдь. Веднага послѣдува моето освобождение и на другия день получихъ друга заповѣдь до Сѣрския мутесерифинъ, основава на оная отъ В. Визиръ.

 

 

*. Въ Турско, ако има едно нѣщо добро, то е че се позволява на арестантитѣ да призоватъ въ затвора прошениеписци да имъ написватъ просбитѣ.  Бѣл. на автора.

 

 

92

 

Съ нея азъ пристигнахъ въ Сѣръ, прѣдадохъ я на общината, която я поднесе на Мутесарифа; той я приелъ и веднага заповѣда да се снеме печата отъ вратата на параклиса и да се оставятъ свободни българятѣ да се черкуватъ въ него.

 

Колкото що се касае до въпроса за даванието една цьрква на българитѣ, положително зная че мутесарифа, Хайдаръ бей, даде на Началството си благоприятни свѣдения, за българскитѣ искания на една цьрква; ала тѣ не можаха да се приложатъ въ изпълнение по причина на настаналитѣ въ България смѫтни врѣмена прѣзъ 1876 година.

 

Пьрвата служба на български се извьрши на 14 Септемврий 1875 г. на Крьстовдень въ отворения вече параклисъ, които сега изглеждаше на една скромна черквица, снабдена съ всички потрѣби; тя се посвяти въ честь и на името на Рилския пустинножитель — прѣподобний св. Иванъ Рилский.

 

За прѣобрьщането кѫщата въ параклисъ и за нужднитѣ потрѣби за такъвъ, пожертвуваха въ пари, материалъ и прч. слѣдующитѣ частни лица, учрѣждения и мънастири: 1). Г. г. членоветѣ отъ Сѣрската община и родолюбивото сѣмейство х. Георги отъ село Влахи, Мелнична кааза — подариха потрѣбния дьрвенъ материалъ за прѣустроіството кѫщата въ параклисъ ; 2). Г. г. Фиданъ и Павли дюлгери, отъ Битолско Крушово — извършиха безплатно прѣустройството ; 3) Г. Стеф. Ил. Верковичь — на свои разноски направи столоветѣ въ женското отдѣление и подари петь красиви руски икони: Иисусъ Христосъ, Св. Богородица и Св. Никола обковани въ вършавско сребро; Распятие Христово и Св. Въскресение и двѣтѣ изящно изработени на дъски; 4). Иконата за темплото Иисусъ Христосъ — отъ Никола Слѣповъ отъ Сопотъ ; 5). Иконата за темплото Св. Иванъ Рилский и Божия Матерь — отъ братия Христо и Козма живописци отъ Дебърско; 6). Иконата за темплото Св. Св. Кирилъ и Методий — отъ Илия Късъровъ отъ Копривщица; 7). Иконата за темплото Св. Иванъ Кръститель — отъ бр. Иванчо и Дафко кафтанджии отъ Велесъ; 8). Св. Купель (медна, 7 оки) — отъ Ангелъ Бакарджията; 9). 2 и словомъ двѣ шишени кандила по единъ грошъ едното — отъ Никола Московъ „родолюбивъ” българинъ отъ с. Гор. Бродъ, живущъ въ Сѣръ; 10). 3 файансови кандила — отъ Георги Балсамаджиятъ погьрченъ българинъ; 11). 2 сѫщо като горнитѣ кандила — отъ Вилю Черчиятъ грьковлахъ; 12). сѫщо такива двѣ кандила и една мѣдна кандилница — отъ Ив. папа Маркиди погьрченъ българинъ; 13). деветь лири турски — отъ Мария Ст.

 

 

93

 

Салгънджиева ; 14). Единъ катъ нови черковни одежди отъ срѣдньо качество, Св. Чаша никелъ и едно тѣло черковни книги — отъ руското консулато въ Солунъ; 15). Три ката прѣкрасни черковни одежди доста цѣнни, 2 св. чаши сребро-позлатени съ всичкитѣ имъ принадлежности, двѣ пълни тѣла черковни книги и 25 лири турски — отъ Святогорскитѣ мънастири: Зографъ, Руссико и Хилендаръ. [*]

 

 

*. Изброенитѣ горѣ вещи до моето заминуване за София оставихъ по назначение въ параклиса, освѣнъ скѫпоцѣннитѣ два ката черковни одежди, двѣтѣ скѫпи чаши и двѣ тѣла черковни книги, стояха за пазене у Н. Благоговейнство священникъ Иванъ Маджаровъ, останаль подиръ мене въ Сѣръ.  Бѣл. на автора.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]