Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи,

или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда

Стефанъ K. Салгънджиевъ

 

Часть I. СОЛУНЪ.

 

2. Солунъ и Терми тождественни ли сѫ?

 

 

Както вече казахъ, тоя въпросъ бѣ подигнатъ отъ грьцкитѣ книжовници, раздѣлени на два противуположни лагера: Въ послѣдния лагеръ упорно се подьржаше, че градеца Терми е сѫществувалъ не на мѣстото на което е днешний Солунъ, а между носоветѣ: Малий и Голѣмий Карабурунъ или поне до смиий носъ Голѣмий Карабурунъ, на югъ отъ Солунъ. Така или инакъ, но този споръ не можеше да не заинтересува и мене, та винаги когато съмъ пѫтуваль било по море, било по сухо, изъ и край Халкидическия Полуостровъ, изучвалъ съмъ съ внимание цѣлата му мѣстность; изучвалъ съмъ находящитѣ се по него стари развалини; челъ съмъ старитѣ географи и историографи и, отъ всичко това, съставилъ съмъ си едно мнѣние, което говори въ полза на тождеството на въпроснитѣ два града, и ето защо:

 

Херодотъ като говори за Терми (въ кн. VII, 128) казва:

„ . . . . . Ксерксъ разгледвалъ Тессалийскитѣ Планини Олимпъ и Осса отъ градътъ Терми . . . . ”

 

Тоя кѫсъ цитатъ ясно доказва, че Терми е билъ на мѣстото на днешний Солунъ, отдѣто единствено се виждатъ Олимпъ и Осса, нѣщо невъзможно отъ М. или Г. Карабурунъ.

 

Омиръ споменува името Ематъ и Ематия. А Страбонъ като говори за Македония въ древности казва: „Наистина Македония въ старо врѣме е носила названиото Ематия, а името Македония е приела отъ името на единъ отъ старитѣ войводи називаемъ Макидонъ; а Ематъ е билъ приморски градъ . . . . ”

 

Споредъ нѣкои думата ематъ по финикийски означавала топло — горещо; или съ други думи: мѣсто, на което се намирали горещи извори. И понеже Ематъ е билъ приморски градъ, какъвто е билъ Терми, название, което тоже значи топло — горещо, не може да има съмнение, че тия два града сѫ били единъ и сѫщъ градъ, по късно прѣименуванъ на Солунъ, както ще видимь по-долу; остава само

 

 

8

 

да се знае, кое отъ първитѣ двѣ названия на тоя градъ е било пьрвоначалното — Ематъ ли или Терми.

 

Споредъ мене, обаче, осланяйки се на обстоятелството, че финикийцитѣ сѫ по-стари отъ гьрцитѣ, то пьрвоначалното название на тоя градъ е било Ематъ, т. е. Горещъ; по-късно прѣведено на грьцки Терми, което, както вече казахме, означава тоже горещо. И това название, както градътъ, тъй и заливътъ сѫ получили отъ горещитѣ извори, които въ изобилие сѫ сѫществували въ Солунъ до Х-я вѣкъ послѣ Христа до самото мѣсто, което днесь заема цьрквата Св. Димитрий сега джамия; горещи извори, повтарямъ, които, съ мѣстоподожението си наоколо, лежаще на дъното на Западния брѣгъ на Горещий — сега Солунски — заливъ, сѫ извикалм съзиждането на градеца и му се е дало пьрвоначално името Ематъ, а по късно Терми, т. е. горещъ и на заливътъ Горещий заливъ, по грьцки — Τερμμαϊκὸς Κόλτπος, съ което название се е наричалъ до прѣди единъ вѣкъ.

 

Има и писатели, които казватъ, че на мѣстото на днешний Солунъ сѫществувалъ въ старо врѣме градъ съ название Халия или Алия, което означавало приморски.

 

Единъ отъ тия писатели е и Стефанъ Византийски, който не отождествява Халия съ Терми, а съ Солунъ, съ цѣль вѣроятно да си непротиворечи, когато говори за нетождественностъта на Солунъ и Терми, която той поддържа мимо критическа изказаното мнѣние отъ Tafela и други писатели въ смисълъ и полза на тождеството имъ, което, както вече казахъ подържани и ний, на основание на много още и неоспорими доказателства, черпени отъ различни авторитети, цитати отъ които ще продължаваме да правимъ.

 

Въ 20-й ивводъ (§ 330) Страбонъ говори: „Рѣка Аксий се влива въ морето между Каластра или Халастра и Терми”. [*]

 

Въ 23 ѝ изводъ отъ сѫщия §, Страбонъ повтаря сѫщитѣ думи: „Р. Аксий се влива и прч.”, твърдения, които повече отъ ясно доказватъ тождеството на Солунъ и Терми, защото съ тѣхъ Страбонъ овзачава мѣстото на Терми да е сѫщото мѣсто, на което се намира днесь Солунъ, понеже, ако Терми, както искатъ да кажатъ противницитѣ на това тождество е сѫществувалъ не на мѣстото на днешний Солунъ, а на югоистокъ или на югъ отъ него: между носове М. и Г. Карабурунъ, то въ такъвъ случай Страбонъ въ опрѣдѣлението си — гдѣ се втича р. Аксий, нѣмаше да споме-

 

 

*. Каластра или Халастра градъ се е намиралъ на десния брѣгъ на р. Аксий сегашний Вардаръ. Бѣл. на автора.

 

 

9

 

нува Терми, единъ ничтоженъ и толкозъ далеко стоящъ градъ отъ р. Аксий, при това още отъ другата страна на Солунский заливъ; а щѣше веднага слѣдъ градътъ Каластра, да упомене градътъ Екидаръ, който се нахождалъ отъ лѣво на р. Аксий; или пъкъ Солунъ, който когато е писалъ Страбонъ, е билъ вече градъ многолюденъ и доста забѣлѣжителенъ, а при това и не по далече отъ Екидаръ до р. Аксий, слѣдователно отговарящъ на цѣльта на географа, тъй като, Страбонъ като географъ, специалностьта му винаги ще го заставлява, а сѫщо и въ тоя случай, щѣлъ е да бѫде заставенъ, при опрѣдѣлението мѣстото на вливането въ морето на помянатата рѣка, да се послужи изключително съ най-близосѣдни градове до тая рѣка, както е направилъ съ опрѣдѣлението на десний и́ брѣгъ като споменува градътъ Каластра, лежащъ н бливо до десния брѣгъ на р. Аксий.

 

ОсвЬнъ това, Страбонъ въ 24-й изводъ отъ сѫщий § по отношение тождеството на Терми и Солунъ е абсолютно категориченъ. Той казва : „Близо до р. Аксий е разположенъ градътъ Тессалоникъ, пьрвоначално наричанъ Терми (к. н.) разширенъ и укрѣпенъ отъ царь Касандръ и нарѣченъ въ честь на името на жена му Тессалоника, дъщеря на Филиппа синъ Аминтовъ. Toй — Касандръ— прѣселилъ въ него жителитѣ отъ околнитѣ малки градове (πολίχνια) : Каластра, Инея, Киссо и др.”

 

Повече доказателства отъ горнитѣ сѫ, струва ни се, излишни, при всичко че разполагаме и съ още много други, черпани отъ Плиний (стария), Тафела и прч., които по единъ тоже категориченъ начинъ се изказватъ за тождеството на Терми и Солунъ; слѣдъ това минаваме да опровергаемъ доводите на сегашнитѣ противници, които поддьржатъ, че Терми е сѫщестиввалъ не на мѣстото на днешний Солунъ, а тамъ нѣкѫдѣ около носъ Голѣмий Карабурунъ.

 

На пьрвъ погледъ самото мѣестоположение около поменатий носъ е достатъчно доказателство за оборване взглядоветѣ на противниците на тождеството на тия два града. Защото то нигдѣ непрѣдставлява изискуемите условия за единъ градъ още и пристанищенъ. за какъвто го прѣдставляваіъ старитѣ писатели било подъ названието Ематъ, било подъ това па Терми.

 

Който е изучвалъ това мѣстоположение въ всяко едно отношение, а най повече въ отношение пристанищно, непрѣменно ще отхвърля отъ себе си всяка помисъль за да е сѫществувалъ нѣкога пристанищенъ градъ около носъ Голѣмий Карабурунъ, понеже морето тамъ е твърдѣ плитко за да могатъ да заставатъ поне ладии и то

 

 

10

 

отъ срѣдня величина. Освѣнъ това то на едно голѣмо разстояние е изложено на най-свирѣпитѣ често вьрлующитѣ сѣверозападни и сѣверни вѣтрове, които, кога духатъ са въ положение да разбвиятъ не само ладии отъ срѣдня величина, съ каквито обикновено си служатъ жвтелитѣ отъ крайбрѣжията, ала не би пощадили и днешнитъ най голѣми търговски параходи. Независимо отъ това, причиняванитѣ бури отъ тая вѣтрове съ далече опасни и за самата суша и за това и день днешенъ е рѣдкость да срѣщнете населени мѣста по това крайбрѣжие на разстояние по близо отъ 5 километра до морето. Такиви ще срѣщнете само кога измините носъ Г. Карабурунъ и свиете въ Солунския Заливъ, около носъ М. Карабурунъ — Солунъ.

 

Такова е вкратцѣ мѣстоположението, на което противницитѣ на тождеството, което описваме, претендиратъ да знаятъ че е билъ сѫществувалъ градътъ Терми. А на такова мѣсто, мислимъ, даже и най-дивитѣ и некултурни народи не биха рѣшили да въздигатъ градове, прѣдназначени за пристанища.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]