Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи,

или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда

Стефанъ K. Салгънджиевъ

 

Часть II. СѢРЪ.

 

17. Пьрво българско училище.

 

 

Пьрвата работа на общината бѣше — да намѣри кѫща за училището. Но по тоя въпросъ се породи питане: кой ще плаща наема на кѫщата? Понеже азъ се бѣхъ задължилъ писменно на общината петь години да учителствувамъ безъ никаква заплата, помолихъ събранието да земе рѣшение, щото Сѣрскитѣ българи пъкъ да се задължатъ да плащатъ наема на кѫщата, като пожертвуватъ кой каквото може за това, за да се каже че за общото добро и Сѣрскитѣ българи даватъ лептата си. Обаче щомъ забѣлѣжихъ, че прѣдложението ми причини охлаждаване, оттеглихъ го и поискахъ отъ Настоятелството на Читалището и тая жертва; то я прие съ готовность.

 

За помѣщение на училището се нае кѫщата на хаджи Аргиръ Куллелията, която вече бѣ минала въ владѣние на синоветѣ му — Костадинъ и хаджи Георгий и която се намѣрва мѣжду махалитѣ Горня и Долня Каменица, населението на които като повечето наскоро надошло отъ селата, пазѣше още язика и народностъта си; не обаче по чувство, а по привичка.

 

Въ тая кѫща прѣдлѣжеше да започне сѫществоването сѫ пьрвото българско училище, съ вѣкове не сѫществувало такова въ Сѣръ, ала до изпразването ѝ и до довършването на нѣкои необходими поправки и училищни потрѣби, то заживѣ врѣменно въ стаята ми № 4 въ хана на Янели Ахмедаа, или както обикновенно го наричатъ: Янъкъ ханъ. Това става по собственното желание на Ахмедаа, който искаше да остане спомена, че пьрвото българско училище въ Сѣръ е почнало живота си именно въ собсгвенния му ханъ и друго, което бѣше по-вѣроятното, да се започне по-скоро борбата между гърци и българи, та така да бѫде отвлѣчено вниманието на пьрвитѣ отъ борбата имъ съ турцитѣ; така и стана.

 

 

66

 

Въ това провизорно училище пьрви постѫпили ученици бѣха: Иванъ Ангеловъ, Димитрь Златановь, Ангелъ Костадиновъ, Никола Димитровъ и други на брой 13.

 

Не и лесно човѣкъ да си състави понятие вьрху грьцкия бѣсъ и да опрѣдѣли размѣрътъ му, освѣнъ, ако е ималъ случай да води борба съ погьрчени българи по български народни работи. Щомъ се разнесе слуха, че и въ Сѣръ се съставила българска община и отворило българско училище, фанатизмътъ на новитѣ „еллини” въ тоя градъ на учителитѣ имъ, на лѣкаритѣ имъ и прч.; на грьцкото духовенство, на цѣлата грьцка пропаганда изкипя като лава изъ нѣкой вулканъ, застрашающа да опожари всичко прѣдъ себе си.

 

Денонощни събрания ставаха то въ Митрополитския домъ подъ прѣдсѣдателството на владиката, то въ грьцкото консулато, подъ прѣдсѣдателството на Консула, то въ Силогоса подъ прѣдсѣдателството на Д-ръ Янули, наричанъ още и касапинътъ. Въ тия събрания се държаха фанатични речи, крояха се всевъзможни планове и на гласяваха се най-разваленитѣ елементи да ги прилагатъ на дѣло вьрху българското училище, учителя, общината и въобще вьрху всички ония, които се усмѣлиха и усмѣляватъ да проявяватъ народностъта см. Всичко това и за дълго врѣме бѣ духовната храна на всичко грьцко въ Сѣръ, на което турцитѣ гледаха и се подсмиваха подъ мустакъ, тѣ сега бѣха забравени; прѣцѣлната точка на грьцитѣ сега бѣше — българското дѣло.

 

Заканванията, заплашванията съ убийство и изтрѣбване на всичко българско, се започнаха открито; тѣ се отнасяха и до Ахмедаа, въ очитѣ на когото смѣли нѣкои фанатици се заканваха да запалятъ хана му. Ала Ахмедаа не бѣше отъ страхливцитѣ; той си не поплюваше на рѫцѣтѣ, когато се касае до чергата му; той се приготви за всѣка случайность.

 

Единъ день една тълпа паликарета, грьцки подданници, се опитаха да нападнатъ стаята ми, да разгонатъ ученицитѣ ми и постѫпятъ съ мене, както би имъ се одало, обаче като видѣха чалмалиитѣ на Ахмедаа готови да ги нагостятъ както прилича, подвиха опашка и се пръснаха да прѣслѣдватъ и изтезаватъ изявенитѣ българи и членоветѣ на общината, но и тукъ прѣчка: задъ всѣки едного отъ тия българи стоеше по единъ бей, по единъ ага.

 

Всичко това още повече разбѣсяваше гьрчолята паликарета и тѣхнитѣ вдъхновители, ала нѣмаше кой да имъ помогне; турцитѣ бѣха на наша страна, тъй сѫщо и властитѣ. Ахмедаа сега ликуваше.

 

 

67

 

При все това българското дѣло, споредъ гьрцитѣ, трѣбаше да се парализира още въ зародиша му, ала какъ? Ето въпросъ, който озадачваше панеллинистическата пропаганда и тя измисли анатематисването — афоризмото, отъ една страна, гоненията, заплашванията и террорътъ отъ друга.

 

Пьрвото средство, което вече бѣ започнало да се прилага, бѣше колкото гнусно и отвратително, толкозъ смѣшно и несъстоятелно. Отъ чьрковнитѣ амвони опрѣдѣлени за мѣсто, отъ което да се проповѣдва Словото Божие, братската любовь и любовьта къмъ ближния, се четѣха оргии и проклятия — даваха се наставления за гонения и убийства и за всеобщо опълчение противъ врага-антихристъ; проповѣдваше се вмѣсто миръ и взаимна обичь — огънь и кръвь. Всичко това всѣваше ужасъ въ душата на Сѣрскитѣ християни, на които се даваше да разбератъ безсилието на пропагандата да се бори съ легални средства противъ „врага” — българското дѣло, което всѣки знаеше че не е противно нито на законитѣ, нито на чьрквата, нито изобщо на человѣчеството, а е едно право признато отъ самаго Изкупителя, Който е казалъ на апостолитѣ: „ И дѣте и проповѣдвайте (Евангелието) на всички язици”.

 

Случи се, че тъкмо въ тая неокачествима грьцка лудория да се разболѣе отъ смъртоносната болѣсть anthrax, по български — синята пришка и въ 24 часа да умрѣ единъ отъ притѫжателитѣ на кѫщата наета за училището, именно Костадинъ х. Аргировъ — случай, който даде богатъ материалъ на гьрцитѣ и на духовенството имъ да заплашватъ наивнитѣ и да продължаватъ анатематисванията си противъ българското дѣло и хората му.

 

Цѣли истории, цѣли легенди се пускаха въ ходъ по горния случай; нѣщо повече: фанариотинътъ владика, на 21-й май день, въ който се празднува памятьта на святитѣ Равноапостоли Константинъ и Елена, въ цьрквата на Горня Каменица, държа анатематическа проповѣдь противъ българското дѣло, за мото на която, постави една отъ мрьснитѣ легенди по тоя нещастенъ случай, скроена отъ още по мръсната и развратна жена на слугата въ помянатата цьрква — проповѣдь, достойна да краси страницитѣ на грьцката история за проповѣдитѣ на Караказанскитѣ вълци — пастири на Христовото стадо.

 

Въ сѫщиятъ тоя день, въ който Сѣрский грькъ владика държеше проклинателната си речъ противъ българското училище и покойния Костадина въ помянатата цьрква, това училище получаваше благословията си по случай пренасянието му въ кѫщата на покойника.

 

 

68

 

Въ нея се извършваше тържественнъ водосвѣтъ отъ отказавшия се отъ грьцкия владика священникъ Атанасъ и признавшъ за свое началство — Ексархията. Слѣдъ той водосвѣтъ училището се прогласи отворено и на другия день то броеше вече 35 ученика.

 

Нова оргия се подигна отъ паликаретата — таклитъ гьрци. Тѣ прѣобьрнаха града на адъ прѣисподний, а себе си на неговата сатанинска сила. Отъ всяка страна се чуваха само псувни и заплашвания. Тълпи отъ напуснали работата си фанатици надѫхани отъ пропагандата, заобиколиха училището и застрашаваха да нападнатъ учителя и ученицитѣ; ала властитѣ готови да защищаватъ училището, разгониха побѣснѣлата зганъ и не допуснаха да се изпълни взетото рѣшение на пропагандата; нѣщо повече, тѣ заявиха както на владиката тъй и на Консула, че тя (властьта) тѣхъ ще дьржи за отговорни за най малката неприятна случка било противъ училището, било противъ учителя и ученицитѣ. Друга тълпа отъ възрастни ученици отъ грьцкитѣ училища, причакваха по улицитѣ тия отъ българското училище, бияха ги и имъ късаха учебницитѣ. Третя такава образувана отъ най долнопробни и най развалени елементи и прѣдвождана отъ двамата синове на Янаки Николау, прочути по своята разваленость и пьрви скандалджии — вагабонти, прѣслѣдваха изъ града изявенитѣ българи, членоветѣ отъ общината, помянатия попъ Атанаса и мене, терроризираха ни и ни заплашваха съ убийство, по която причина властитѣ бѣха принудени да държатъ стража прѣдъ училището и изъ града да заобикалятъ конни патраули. Това положение продължавà доста врѣме.

 

Попъ Атанасъ, които бѣше шурей на втория притяжатель на училищната кѫща, именно на х. Георгя, слабъ по духъ и по характеръ, неможà да одьржи повече отъ единъ мѣсецъ: отказа се и на ново призна грьцкия владика; почна да се колебае и х. Георги, но все още постоянствуваше.

 

Въ лицето на единъ до полуда фанатикъ Яненски уроженикъ, именуемъ Янаки Джелепоолу, пропагандата намѣри орѫдието, чрѣзъ което рѣши да постигне адскитѣ си замисли — моето убиване. За голѣмо мое и на дѣцата ми щастие, заговорътъ се откри въ надвечерието на изпълнението му и Джелепоолу биде заловенъ, призна се прѣдъ властьта и исповѣда че билъ заставенъ отъ Силогоса да ме убие. Подиръ тоя несполученъ опитъ послѣдва втори.

 

Една вечерь часътъ около единъ по турски, като се врьщахъ у дома отъ засѣданието, държано отъ общината, бидохъ внезапно нападнато ото прѣоблѣчени хора и съ прѣобразени лица за да не се познаватъ,

 

 

69 

 

отъ които едина, подъ прѣдлогъ да си запали цигарата отъ моята (азъ никога не пуша), съ цигара въ рѫката си, пристъпваше къмъ мене съ думитѣ: почакай, г-не, да запаля цигарата си; тъкмо когато му възразявахъ че азъ непуша, втория се спусна изъ-отъ-задѣ ми съ кама въ рѫка да ме прободе. Въ тоя моментъ азъ съ една пьргавина, която сега още ме очудва и съ пълно присѫтствие на духа, изтърсяхъ ..гкия си бастунъ по главата на първия, който се катурна на земята и съ нечувана бързина нанесохъ вторъ удъръ на другия на когото рѫката увисна и каната издрънча на калдъръма, а третия който оазѣше на срѣщната улица — изчезна и не го видѣхъ вече; тьй вторий пѫть бидохъ спасенъ!

 

Кои бѣха тия кръвопийци, азъ неможахъ въ вечерната дрезгавина да ги позная, но моя бастунъ бѣ ги отбѣлѣжилъ — бѣше добрѣ цъвналъ главата на единия и прѣтрошилъ мръсната рѫка на другия, а третия изчезна недамгосанъ. Този бастунъ пазя за споменъ.

 

Същата вечерь още азъ заявихъ на властьта; разправихъ ѝ въ подробности станалото и тя, слѣдъ нѣколко дни откри виновнитѣ ; тѣ бѣха: Микелъ, по малкия синъ на Янаки Николау — комисионеръ — и Кочо френкъ терзиятъ; третьо лице да е имало заловенитѣ отказваха, ала азъ го видѣхъ. Властьта ги арестува и ги освободи слѣдъ три мѣсечно прѣлежаване въ затвора, и съ гаранция че още веднъжъ нѣма да си повволятъ нищо противъ мене. Подъ сѫщитѣ условия биде освободенъ и Янаки Джелепоолу. [*]

 

Грьцкий вандализънъ не се сключваше само съ това — да прѣслѣдва мене като учитель на българитѣ; той се прострѣ и вьрху живота на една жена въ нищо неповинна въ това що вършѣше мѫжъ ѝ въ Сѣръ. Ежедневнитѣ лични досади, оскърбления и сквернословия, които тьрпѣше жена ми отъ най разваленитѣ елементи — Сѣрски грькомани, не задоволяваха всѣкидневнитѣ и оскърбители и тѣхнитѣ инспиратори; тѣ отидоха толкова на далечь въ озвѣряванието си, щото се опитаха и нея да прѣбиятъ.

 

Отивайки една вечерь тя, и то, отъ нѣмай-къдѣ, заедно съ г-жа Верковичь, за церквата св. Безсребреници, която е въвъ отъ града въ прѣдградието „Катаканосъ”, единъ камъкъ хвьрленъ отъ засада задъ единъ градински слогъ (хендекъ) ѝ нанася такъвъ удъръ въ гѫрдитѣ, който я поваля на замята. Тя биде прѣнесена полумъртва

 

 

*. Пусканието имъ на свобода послѣдва вслѣдствие моята писмена молба до Мутесарифа че имъ опрощавамъ, която подадохъ по изразеното желание на последния. Бѣл. на автора.

 

 

70

 

дома и слѣдъ едно дълго болѣдуване отъ което послѣдва avortement — бѣ въ интересно положение — едва избѣгна смьртьта.

 

Не ще съмнение, че всички тия опити за отнемане моя и на жена ми животъ неможаха да не повлияятъ вьрху насъ и да ни заставятъ да погледнемъ на бѫдѫщето си въ всичкитѣ му грозни послѣдствия за сѣмейството ни; и азъ вече почнахъ да моля „Македонската Дружина”, която бѣ замѣстила Настоятелството на Българското Читалище въ Цариградъ, да ме освободи отъ Сѣръ. Ала и тя отъ своя страна молѣше пъкъ мене — да остава още нѣколко врѣме, — обнадеждваше ме въ скорошното отстранение на теглото ми, съ иземане благоприятно направление нашето червовноучилищно дѣло въобще въ цѣла Македония и азъ продължавахъ да стоя въ Сѣръ; веръ, горчивата чаша трѣбаше да се изпие до сушь, която, на хора отъ моя занаятъ, бѫдѫщитѣ събития приготовляваха да бѫде несравнено по горчива; и тази чаша днесь тѣ прѣсушаватъ въ нещастна Македония и Одринско. Дано бѫдѫщето поколѣние погледне поне на тѣзи нови мѫченици, които би останали живи, съ по благодарно око, отъ колкото на тия останали отъ прѣди освобождението.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]