Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи,

или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда

Стефанъ K. Салгънджиевъ

 

Часть II. СѢРЪ.

 

14. Гръцката пропаганда.

 

 

За да бѫде пълна и заздравена побѣдата на младото, то се организирало въ мѣстни етерии (дружини) подъ рѫководството на мѣстния митрополитъ и грьцкия консулъ. Тѣзи етерии не се спирали прѣдъ нищо и, водени отъ езуитския принципъ — цѣльта оправдава средствата, простимъ само на хора гладни за чуждото, впуснали се на работа по единъ прѣдварително добрѣ обмисленъ и скроенъ планъ; тѣ дѣйствували въ двѣ направления за погьрчването на българитѣ чрѣзъ — добрѣ уредени грьцки училища за двата пола, едноврѣменно съ това и, проповядване политическа свобода на огнетения отъ турското иго робъ. Не ще съмнение, че тѣзи два сѫдбоносни фактори сѫ имали за цѣль: а) прѣтопяването българския елементъ въ грьцкия, слѣдователно, усилването на послѣдния и, б) игрането чрѣзъ това усилване освободителна роль.

 

 

53

 

Градътъ Сѣръ, географическото положение на който естественно, трѣбаше да привлѣче вниманието на панелиниститѣ, билъ избранъ за центръ въ Източна Македония и, още въ 1852 год. била основана въ него главна етерия, която да разпространява ужъ просвѣта нежду населението чрѣзъ отваряне и подържане на училища: За тая цѣль тя (етерията) довлѣкла отъ свободна Грьция, подъ булото на учители и лѣкари, безброй политически агитатори — емисари и ги разпръснала по градоветѣ, паланкитѣ дори и въ по-голѣмитѣ села на Сѣрския и Драмски Санджаци, населението на които бѣ въ постоянно и непосрѣдственно сношение съ населението на Сѣверна и Южна България, което, по еднаквость на вѣра, народность и язикъ, бѣ свьрвано съ пьрвото и въ народно отношение доста му влияело, та имало нужда да бѫде прѣдпазвано отъ попълзновение. Независимо отъ това, пропагандата е гледала на Сѣръ и като на доста важна и подходяща за политически агитационни цѣли точка, отъ която най лесно и безпрѣпятственно би могло да се прокарватъ панеллинистическитѣ ѝ планове до Дупница, Самоковъ и Пдовдивъ отъ една страна; до Димотика, Гюмюрджина, Кавала и до Сѣверната часть на Халкидическия Полуостровъ отъ друга, и до Струмица, Велесъ, Радовишь, Щипъ и Кюстендилъ — отъ третя.

 

При това, Сѣръ по мѣстоположението си има за гьрцитѣ и слѣднето прѣимущество, което тѣ не сѫ изпуснали да не забѣлѣжатъ: въ случай на едно грьцко дввжение въ Ист. Македония, за въ полза на Грьция, отъ Сѣръ могатъ да се даватъ на послѣднето всякакъвъ родъ олеснения и опѫтвания; а близосѣднитѣ нему Орфанский Заливъ, грьцкитѣ мънастири въ св. Гора м грьцкитѣ села по брѣга на помянатия заливъ, които винаги сѫ подъ заповѣдитѣ на грьцката главна етерия въ Сѣръ, могатъ да служатъ за дебаркиране на въстаннически грьцки чети и военни материали пращани по море отъ Грьция — да ги укриватъ и дълго врѣме продоволствуватъ, безъ да бѫдатъ откривани отъ властъта. [*]

 

Тъй съставенната Сѣрско панеллинистическа главна етерия, въ зачалото на която, никой не вѣрвалъ за какъвъ-годѣ напрѣдъкъ, обаче тя въ скоро извънрѣдно много напрѣднала. Нейното натериално засилвание доказватъ книжата ѝ, които въ прѣдсмьртнитѣ часове на дѣловодителя ѝ Д-ръ Апостолидесъ, попаднали въ рѫцѣтѣ на

 

 

*. Тѣзи редове сѫ писани прѣди 25 години' сега тѣ сѫ сбѫдватъ. Гръцкитѣ чети, които вьрлуватъ днесъ въ Сѣрско, драмско, сѫхненско до Демиръ-хисарско и петричко, иматъ пѫтьтъ си отъ посоченитѣ горѣ мѣста, а скривалищата си въ сѫщитѣ села. Бѣл. на автора.

 

 

54

 

баджанака му Костадинъ Пабучкиятъ, впослѣдствие членъ въ Сѣрската българска община. Отъ тия книжа се виждаше, че етерната е имака мѣстни клонове въ Мелникъ, Петричъ, Демиръ Хисаръ, Баракли-джужая, Нигрита, Алистратикъ, Неврокопъ, Зъхна, Драма, Кавала и пр. Тя брояла въ тѣзи градове 22 хиляди членове, които сѫ отбѣлѣжвани съ нумерà вмѣсто имена и всѣкой членъ е билъ задълженъ да внася ежегодно въ касата на етерията по 20 драхми, или no 1 лира турска. Тя имала свои агенти въ Цариградъ, въ Измиръ, Кайро, Александрия, въ Триестъ, Виена, Букурещъ, Галацъ, Измаилъ, Одесса, които агенти събирали волни помощи и ги изпращали на етерията. Единъ отъ щедритѣ пожертвователи е билъ нѣкойси Думба въ Виена, който пожертвувалъ въ наличность 50,000 фиорини освѣнъ сградява нето на свои разноски въ Сѣръ двѣ здания за дѣвическа и мѫжка Гимназия и издържанието на учителския имъ персоналъ; такива крупни пожертвования фигурираха и отъ Букурещъ — гдѣто нейнъ агентинъ е билъ нѣкой си Лой или Луй — [*], отъ Кайро, Александрия, Триестъ, Марсилия почти отъ всичкитѣ горѣ изброени градове, отъ кои повече отъ кои по малко идѣли тоже сума пожертвования. Итогътъ на тия пожертвования до 1872 година достигалъ до 1,320,000 драхми, отъ които въ разни врѣмена особито прѣзъ 1867 година именно по критското възстание били внесени въ централния комитетъ въ Атина 580,000 драхми на два пѫти. Какво е станало съ останалата часть пари впослѣдствие, ще видимъ по долу.

 

Въ 1873 година по причина на изникналото българско дѣло въ Сѣръ, се появиха единъ видъ недоразумения мѣжду рѫководящитѣ грьцко-народнитѣ работи въ тоя градъ, отъ която недоразумения послѣдва разцѣпление и се образуваха двѣ партии или два враждебни помежду си лагера: единътъ, на чело на който стояха Сѣрскитѣ първенци — братия хаджи Адаму и хаджи Ставри, хаджи Лазарови, внукътъ имъ Пáрисъ, Кочо Златко — герчиощи се българи и братя Димитри и Атанасаки хаджи Диму — погьрчени Куцовласи; въ този лагеръ влизаха почти всички еснафи съ протамасторитѣ имъ на чело; хората отъ него искаха въвеждането въ всичкитѣ Сѣрски училища, по-край грьцкия и — българския язикъ, съ цѣль да се избѣгнатъ послѣдстввята отъ уже засѫществувало отдѣлно Сѣрско българско училище и община съ български аспирации, противни на еллинизма. На тоя лагеръ се съпостави другъ единъ, на чело на който стояха владиката Неофитосъ, грьцкия консулъ Геннадисъ и грьцкитѣ

 

 

*. Думба въ Виена и Лой или Луй въ Букурещъ били и двамата Куцовласи.

 

 

55

 

учители и лѣкари, съ други дума, цѣлата грьцка пропаганда съ опашката ѝ — всичко долно, развалено и отъ шовинизъмъ оголѣло. Послѣдния тоя лагеръ, въ който се числяха повечето куцовласи и грьцкитѣ учители, титулира противницитѣ си Коджабашии, а послѣднитѣ своитѣ противници — Чиплаци.

 

Борбата мѣжду двата лагера постоянно растяща, вземаше отъ остъръ по остъръ характеръ и единъ день въ едно събрание въ Митрополитския домъ послѣдва едно сбиване, въ което нѣколко десятки глави и повече рѫцѣ бѣха строшени; строшени бѣха и много столове, служащи за орѫжие на двѣтѣ страни, почти всичкитѣ джамове по прозорцитѣ на зданието прѣтърпѣха всеобщо крушение; щѣха да послѣдватъ и убйства, ако войската и жандармерията още жалко се бѣха позабавили.

 

Тази дълго врѣме продължавана борба между двата лагера имаше и туй послѣдствие, че една значителна часть отъ капитала на етерията (ако не всичкиятъ), отиде по разправии въ Солунъ, Цариградъ дори и въ Атина отъ гдѣто идвà и анкета — останалата часть се плѣчкоса отъ Чиплацитѣ, въ рѫцѣтѣ на които тя попадна слѣдъ оттеглянето отъ общитѣ работи на водителитѣ на тъй нареченитѣ Коджабашии, а въ резултатъ излѣзе — вдиганието отъ Сѣръ на владиката Неофитосъ и на Консула Геннадисъ, на когото името остана въ Сѣръ о треллосъ консулосъ (лудиятъ консулъ). Да се повьрнемъ на прѣдмета си.

 

Съ огромнитѣ материални срѣдства, които тъй изобилно се сипѣли въ касата на Сѣрската главна етерия и съ надошлитѣ отъ Грьция апостоли на еллинизма етерията се заловила да погърчва българския елементъ въ Сѣрский ѝ районъ. Тя бърже успѣвала въ цѣльта си.

 

Българскиятъ язикъ, както и по прѣди казахъ, отъ господствующъ въ Сѣръ, почналъ да се разредява и да се заплашва съ съвършено изчѣзване. Ала блѣсналата макаръ и слаба още заря отъ надежда, вслѣдствие разрѣшението на цьрковний ни въпросъ, спрѣ отчасти напрѣдъка на пропагандата, учителитѣ на която на много мѣста бидоха изгонени и замѣнени съ български; сѫщото стана и съ грьцкитѣ свѣщеници, и изглеждаше като да се туря край на дѣйствията ѝ. Работата обаче, не излѣзе тъй.

 

Патриотизмътъ на грьцитѣ именно сега избухна съ стихийна сила: тѣ съзнаха дългътъ си, къмъ еллинизма, зарѣзаха всичко за да го изпълнятъ съвестно. Разнитѣ имъ пропагандически групи се впуснаха на работа и развиха такава дѣятелность, която имъ прави честь. Озлобени, ожесточени отъ нашата сполука въ

 

 

56

 

Сѣръ и околностьта му, която, за да я разбиятъ още въ зародиша ѝ напрѣгнаха послѣднитѣ си сили, яростно се нахвърлиха върху всичко българско, знаяйки, че на страната си иматъ всички допустими и не допустими срѣдства за борба, но не и правдата, която бѣше на наша страна, и единственното ни орѫжне за съпоставяне противъ неприятеля. Въ Сѣръ, обаче, и то бѣ отнето на българитѣ. Всичко тука бѣ потиснато, задушено — всичко минаваше за грьцко, благодарение на необяснимата наклонность у Сѣрския българннъ къмъ изродяване. Малка една надеждица питаяха ония българи, които се интересуваха за бѫдащето на тоя градъ; тя се състоеше въ обстоятелството, че въ Сѣръ постоянно прииждаха да се засилватъ българи отъ околнитѣ села, въ които българското чувство не бѣ изгасноло; ала и тая единственна надеждица постепенно чезнѣше и изчезна, понеже и тия нови пришелци на скоро улавяха пѫтя на прѣдцитѣ си, които, съ българското си име и произхождение богатѣяха на гърба на еднородцитѣ си отъ окрѫга, ала го прѣзрѣха и захвърляха. За доказателство на това, азъ ще приведа тукъ нѣколко прммѣри, като посоча и на личности.

 

Вѣрвамъ мнозина да сѫ слушали за братията на иеромонахъ Дионисия Масковъ подигуменъ въ Сѣрския мънастиръ Св. Иванъ Орѣдтеча, които сѫ родомъ отъ голѣмото село гор. Бродъ — пьрво проявившо народностьта си въ Сѣрската кааза и най-много пострадавше за опазването ѝ — за какви минаватъ днесь. Москови напуснали селото си въ крайна бѣдность и едва нѣколко години прѣди моето пристигание въ Сѣръ, се заселили въ тоя градъ съ всичкото си имущество състоящо се отъ дрешкитѣ на гърбовете имъ. Въ кѫсо врѣме тѣ забогатѣли и слѣдватъ да богатѣятъ съ името си — българи. [*]

 

Сѫщо така мнозина знаятъ колко сѫ гърци и Сѣрскитѣ първенци: братия хаджи Лазару, Константинъ Златку, Иванъ папа Маркиди, Симо Кюркчи, Ангелъ Бакърджи и синове, братия Христофоръ и Лука грьцки учители, баща и синове Пенза, Хаджи Димитръ Шарлаганджи и много още и какъ сѫ тѣ забогатѣли.

 

Днесъ всички тѣзи любезни братия „гьрци” съ братия Москови, на които най много се е възлагало надежда за въздигане българщината

 

 

*. Иеромонахъ Дионисий братъ на Московци, още въ 1878 година т.е. въ окупацията, прѣмина въ България подъ благовидниятъ прѣдлогъ на страдалецъ за българската кауза въ Сѣрско! и всичко каквото е натрупалъ и трупа още за награда на „страданията” си, изпраща отъ София въ Сѣръ на брата си никола, въ кѫщата на когото български свещеникъ не се допуща да доближи и дѣцата му ходятъ въ грьцкото училище. Бѣл. на автора.

 

 

57

 

въ Сѣръ сѫ до единъ страшни гъркамани и вьрли гонители на послѣднята.

 

Не може да вникне человѣкъ въ психологията на Сѣрския българинъ за да открие отъ какво произхожда тая негова наклонность къмъ изродяване и апатията му къмъ своето; тъй сѫщо неможе да си въобрази, колко нахални сѫ изброенитѣ горѣ лица и тѣмъ подобнитѣ, когато имъ ce за дава въпроса: „Защо, Г-да, измѣнявате на народностьта си въ полза на врага ѝ?” и получите отговора имъ: „що да се чини? всичко въ този пѫть трьгналъ — въ него вьрвимъ и ний; нѣма какво да се прави”. А когато имъ се каже: защо тогава на българския свѣтъ се прѣпорѫчвате за българи и на българско име богатѣете? — Ви отговарятъ: Е, че нима не сме българи; и иронизиратъ: „бащитѣ ни майкитѣ ни, чичо ни и чичана ни сѫ живи още въ селото ни; тѣ гъкъ грьцки незнаятъ”. Печална характеристика наистина! Баща имъ, майка имъ, чичо и чичана имъ, незнаятъ гъкъ грьцки, а тѣ гърци, — срамуватъ се отъ българското си име!

 

На всѣкѫдѣ другадѣ въ Милодония, дори и въ Солунъ българското дѣло прогрессира; въ Сѣръ, обаче, става противното. Азъ често съмъ се замислювалъ и съмъ се старалъ да уловя нишката на причинитѣ на наклонностьта у Сѣрскитѣ българи къмъ изродяване и, най накрая, съмъ дохождалъ до убѣждението, че въ тоя градъ намъ ни липсватъ ония фактори за възродявания, съ каквито разполагатъ гьрцитѣ за изродявание на еднородцитѣ ни въ Сѣрь, още въ дѣтинската имъ възрасть. Да се обясня.

 

Грьцитѣ въ Сѣръ разполагатъ въ всѣка почти махала съ образцови забавачници за дѣца отъ 4 до 7 години, до тѣхъ основни училища съ четери отдѣления за постѫпване на излѣзлитѣ отъ забавачницата или застигналите 7-ма годишна възрасть; послѣ, въ околностьта на три четири махали по едно трикласно училище и въ края на краищата по една гимназия за двата пола. Забавачницитѣ и основнитѣ училища сѫ смѣсени: момичето и момчето се отдѣлятъ когато ще постѫпятъ въ класнитѣ. Така че грькоманското 3—4 годиш. дѣте щомъ излѣзе отъ дома си, намѣрва на срѣща си забавачницата; 7 годишното — основното училище; срѣдства леснодостѫпни и лѣтѣ и зимѣ (особито зимѣ) за грькоманскитѣ крѣхки създания. Слѣдва прочее, че, грькоманското дѣте още отъ третата си година вкусва плодътъ, които го укрѣпява въ грькоманството. Имами ли ний въ Сѣръ тия улеснения за дрѣбнитѣ и нѣжни български дѣчица? Отговарями: Не! не! и пакъ не! А догдѣто ги нѣмами,

 

 

[ Страници 58-59 липсват. В. К. ]

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]