Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи,

или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда

Стефанъ K. Салгънджиевъ

 

Часть II. СѢРЪ.

 

13. Сѣрскитѣ жители и погьрчването имъ.

 

 

Християнското население въ Сѣръ е изключително българско; има около 200 кѫщи куцовласи — цинцари и твьрдѣ малко епириоти повечето бекяри, занимающи се съ хлѣбарство и симитчилѫкъ. По голѣмата часть отъ пьрвото (да не кажемъ всичкото), а почти цѣлото отъ послѣднитѣ сѫ погърчени и днесь всички въ купъ съставляватъ грьцкия елементъ въ тоя чистобългарски нѣкогашь градъ.

 

Чистогрьцки сѣмейства въ Сѣръ има само 7 и словомъ седемь, пришелци отъ разни грьцки поселения. Тѣзи семейства по име сѫ:

 

Отъ енорията св. Никола: 1) Хаджи Апостолъ и Синъ пришли отъ грьцката паланка Нигрита 5 часа на югъ отъ Сѣръ, 2) Котрочо м Синъ отъ сѫщата паланка, 3) Петраки Туфавчи Измирлия,

 

 

51

 

4) Теодориди търговецъ неизвѣстно отъ гдѣ е, 5) Наниди търговецъ отъ Кавала,

 

Отъ енорията св. Антонъ: 6) Спонти управляющъ австрийската поща и австрийското агенство и 7) Д-ръ Апостолиди и баща. [*]

 

По голѣмата часть отъ днешнттѣ погьрчени българи и куцовласи, сѫ се прѣселили въ Сѣръ по врѣмето ва грьцкото възстание, по причинитѣ описани за Солунъ; българитѣ же, прѣселени отъ ония български градове и села около градътъ Воденъ и собственно отъ Воденъ и днесь още носятъ названието Пуливаци — отъ думитѣ: пули и вака т. е. глѣдай тука.

 

Не повече, а до прѣди 60—70 год. всичкото почти християнско население въ Сѣръ сговорило матерния си язикъ — българскиятъ, който е билъ, така да се каже, господствующъ въ сѣмействата, въ събранията и по пазаритѣ, а грьцкия се ограничавалъ въ цьрквитѣ и килиитѣ, въ които новото поколѣние се учило да чете и пише грьцки. Отъ тѣзи килии той започналъ да си пробива пѫть за въ българскитѣ домове, а българския язикъ проникналъ въ куцувлашкитѣ дори и въ турскитѣ.

 

Този редъ на нѣщата е слѣдвалъ както горѣ казахми до прѣди 60—70 години; отъ тогава насетнѣ започналъ да спира, и, малко по малко българинътъ, заедно съ него и куцувлахътъ, започнали да се лигавятъ на грьцки смѣсено съ български думи.

 

За осилването грьцкия язикъ нежду българското и куцовлашското население, грьцкото духовенство се заловило да работи; то започнало да замѣнява килиитѣ съ училища за пьрвоначално обучавание на малолѣтнитѣ ученици и, трикласни наричани народни училища — за свьршившитѣ пьрвоначалнитѣ; свьршившитѣ послѣднитѣ, излизали изъ тѣхъ чистокръвни еллини. Други пъкъ — синоветѣ на заможни Сѣрчане и прѣпорѫчанитѣ отъ грьцкото духовенство бѣдни, но благонадеждни ученици, се пращали въ свободна Грьция да довьршватъ учението си, отъ дѣто се завръщали освѣнъ фанатязирани грькомани мегалоидеисти, но още и грьцки подданици.

 

Тия своего рода неофити, еллинствующи синове на Трайка, Петка, Драгана и Стояна, на всѣкѫдѣ и въ всичко, проповѣдвали грьцки иден и понятия, възпѣвали славата, величието и могъществото на еллиннзма; тѣ ненавиждали своето, гонили го, ругаяли го и го прѣзирали. Бащитѣ и майкитѣ см, дѣдитѣ и бабитѣ си тия

 

 

*. Тѣзи седемь чистогрьцки семейства въ Сѣръ сѫществуваха до моето напускане Сѣръ т. е. до 1878 година, сѫществувать ли тѣ или други днесь, незная. Бѣл. на автора.

 

 

52

 

нови Ахилеевци наричали варвари, защото незнаяли родния си язикъ — грьцкия (!?), а говорили варварския, които насилственно (!!?) билъ имъ наложенъ отъ варварскитѣ Атилови орди (!!!?)

 

При всичките тия проповѣди, напъвания на еллинствующитѣ хондрокефаловци за да се покажатъ по еллини отъ самитѣ еллини, и при всичкитѣ имъ старания да наложатъ грьцкия язикъ на домашнитѣ си и изобщо на бъл. население въ Сѣръ и околностьта му дѣто били пръснати за учители-агитатори тия нови свѣтила, Сѣрскитѣ българи все още продължавали да си служатъ съ родния сѫ язикъ. Инъче и не може, понеже язикъ, усвоенъ на майчинитѣ гърди, не тъй лесно и скоро изчезва, и не тъй лесно и скоро се натрапва, както проповѣдватъ гьрцитѣ за българския язикъ, че е билъ натрапенъ на гьрцитѣ въ Македония отъ Атиловитѣ ордии които, все споредъ тѣхъ, дошли и заминали.

 

Въ Сѣръ старото слѣдвало да говори матерния си язикъ, а младото чуждия — грьцкия. Въ всѣко Сѣрско сѣмейство, въ цѣлия градъ, се започнала сѫщинска Вавилония; ако дѣди и родители сѫ се споразумѣвали на язика си, то синове и дъщери се лигавили на чуждия — грьцкия. Отъ тоя редъ на нѣщата, естественно често пѫти се появявали спрѣчквания, които продължавали дълго врѣме. Най послѣ настанала пълна реакция, която трѣбаше да продължи борбата, до като младото закрѣпне и побѣди, а старото оредѣе, отслабне и отстѫпи на силата.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]