Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи,

или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда

Стефанъ K. Салгънджиевъ

 

Часть I. СОЛУНЪ.

 

11. Пакъ учителски разправии.

 

 

Учителя г. Мачуковски продължаваше учителската си дѣйность въ училището и прѣзъ слѣдующата 1870 год., на-скоро и той се намѣри въ трудно положение отъ парична страна, понеже по причина на нетрайностьта и честото мѣняване на учителитѣ, дадоха поводъ на Цариградското Читалище да прѣкъсне отпусканата на учители заплата, начиная отъ учителя Ст. Божкова.

 

Трѣба да забѣлѣжа, че съ заемането учителската длъжность отъ г. Мачуковски, всѣки казваше, че като родомъ Македонецъ новия учитель, ще задоволи претенциитѣ на извѣстния кружокъ — да се прѣподава на ученицитѣ по македонското нарѣчие, претенции, несподѣлени отъ другитѣ Солунски граждани извънъ кружока, които, справедливо би било да се отбѣлѣжи, че бѣха въ разногласие съ тоя кружокъ, само за това, за щото на дѣцата имъ се даваха учебници безплатно отъ отпусканитѣ отъ Настоятелството на Читалището, когато учебницитѣ на Македонско нарѣчие, трѣбаше да се плащатъ, а и учителя Мачуковски, намѣрваше пьрвитѣ учебници по забавителни за ученицитѣ.

 

 

44

 

Ала, каквито мѫчнотии за издържането си и да срѣщаше новия учитель, продължаваше работата си съ видимо спокойствие а често се заемаше то отъ дѣда Ича, то отъ Георги кехая и двамата видни членове въ общината, едноврѣменно и работѣше прѣдъ русския Консулъ въ Солунъ, да издѣйствува нѣкоя помощь за издържане на училището, изоставено на злата му участь.

 

Слѣдъ нѣколко врѣме общината биде извѣстена чрѣзъ учителя, че консулътъ има на разположението и една доста крупна ежегодна сума за издържане училището, която, когато биде отпусната за първата година, чрѣзъ Солунския първенець Герасимъ, чл. въ общината, учителя Мачуковски заяви претенция да му се плати за изслуженото му врѣме, обаче прѣдсѣдателя на общината го залъгваше съ — денесь за утрѣ и съ това го поставяше още въ пò трудно материално положение.

 

Да ли защото Мачуковски искаше да му се плати, или по други нѣкои съображения, извѣстни само на прѣдсѣдателя, или же, защото учителя не налагаше насиломъ на ученицитѣ си извѣстнитѣ учебници, складирани въ магазата на прѣдсѣдателя, послѣдния не му плащаше, нищо положително неможемъ каза, понеже прѣдсѣдателя бѣше способенъ да укрива всичко това, което други нетрѣба да знаятъ; ала всѣки забѣлѣзваше че противъ Мачуковски се крои нѣщо, което дълго врѣме оставаше въ тайна, безъ да го обнаружатъ тия, които го крояха, понеже още нѣмаха куражъ да го проявятъ, защото имъ липсваха достатъчни данни, на които да основатъ обвиненията си противъ учителя и го прѣмахнатъ отъ училището; за това, отъ врѣме на врѣме, пускаха само клюки противъ него, лишени отъ всѣка истина и чакаха, виждаше се, благоврѣмие, или нѣкоя случка, отъ която да могатъ да извлѣкатъ достатъчни данни за обвинение.

 

Нали и Мачуковски е човѣкъ и като такъвъ все ще кривне въ нѣщо и ето че кривналъ човѣка и виковитѣ: разини го! разпий го! прогърмѣха.

 

Случило се бѣ „бѣда” щото, и Мачуковски като добръ христианинъ да отиде и той на цьрква и не щете ли! съ перчатки на рѫцѣ и съ намѣтнато палто, па и крьстътъ си той правѣлъ съ неизути отъ рѫцѣтѣ си перчатки! Не стигнало това, ами за свѣдение дошло до г. Прѣдсѣдателя, че учителя мърсялъ, т. е. блажалъ въ срѣда и пѣтъкъ — видѣли го хората и свьршено! Учителя не билъ християнинъ, а цѣлъ фармасонинъ, папистанинъ: ке учини дѣцана ни папистани — некеми го, да се изгонитъ изъ учи-

 

 

45

 

лищено, викаха нѣкои, наивни и непосвѣтени въ тайната, българи, а кои бѣха посвѣтенитѣ?! Никой другъ, съ изключения на прѣдсѣдателя.

 

Въ това врѣме и баба Недѣля бѣ се заловила да работи между Солунскитѣ българки и ги прѣраждаше, както тя се изразяваше. Тя бѣ сполучила да вдъхне съзнание въ много измежду тѣхъ, отъ които бѣ съставила и женско дружество подъ названието „Възраждане”, и съ издѣйствуваната си отъ Зографския мънастиръ въ Св. Гора годишна плата отъ 20 лири турски, откри въ Вардарския кварталъ смѣсено училище — за дѣвойчета и момчета.

 

И така, българскитѣ училища въ Солунъ отъ едно, станаха двѣ — едното въ Каламарийския кварталъ съ учитель Мачуковски, второто — въ Вардирския съ учителка баба Недѣля, помѣщавано въ една отъ собственитѣ кѫщи на дѣда Ича Кехая, която тоя родолюбввъ старецъ обѣщаваше да завѣщае за училище на българитѣ отъ Вардарския кварталъ ; но понеже прѣдсѣдателя на общината отказа да заплати платата за изслужено връме на учителя Мачуковски, която, казваше той (прѣдсѣдателя), да я дири отъ дѣда Ича и Георги Кехия, които го задържали за учитель; тѣзи послѣднитѣ докачени, особенно пьрвия отъ тая несправедлива постѫпка на прѣдсѣдателя, още и отъ това, че послѣдния не искаше да изплати и станалитѣ разноски по новоотворенното училище въ Вардар, кварталъ, отказа се отъ обещаниего си да подари кѫщата си, въ която то се помѣщаваше, и въ съгласие съ Георги Кехая, имаше намѣрение да извьрше и друго благодѣяние на общината, тоже се отказа и отъ него, а именно да купи кѫщата на А. Спандони въ Енорията Св. Атанасъ за българско училище и цьрква, пазарлъка на която бѣ вече привьршенъ и оставаше да се броятъ паритѣ и се вземе крѣпостенъ актъ за правовладение. (За наставления, какъ да се извьрше послѣднето за да не се попадне въ измама, общината се бѣ отнела до Екзархията въ Цариградъ и чакаше отговоръ).

 

Тукъ считамъ за нужно да отбѣлѣжа, че въпросната кѫща бѣ пазарена за 3000 лири турски, които двамата кехаи щѣха да броятъ, а общината се задължаваше да имъ ги изплати въ разстояние на 10 години безъ никакви лихви.

 

Освѣнъ горнитѣ двѣ загуби, които прѣтърпѣ българското дѣло въ Солунъ въ тоя случай, послѣдва и тая дѣто, заедно съ дѣдо Ичо и Георги Кехая, отъ общината оттеглиха се до единъ и другитѣ ѝ членове, а останаха да рѫководятъ общинскитѣ дѣла самъ прѣдсѣдателя съ подпрѣдсѣдателя и кассиера.

 

 

46

 

Двѣтѣ училища продължаваха живота си. Мачуковски, поддържанъ отъ горѣпомянатитѣ двама кехаи, слѣдваше да учителствува въ Каламарийското училище; а баба Недѣля, обезпечена отъ помощьта на Зографския мънастиръ, продължаваше да бѫхти главата си съ българскитѣ рожби въ Вардарското училище учаща ги на матерния имъ язикъ, замѣстенъ въ кѫщитѣ имъ съ грьцкия; а вънъ отъ училището, тя бѣ учителка — възродителка на Солунската българка по кѫщята и събранията, каквито тя често свикваше.

 

Всѣки се надѣеше че, слѣдъ оттеглянието на членоветѣ отъ общината останалитѣ троица ще продължаватъ дѣлото, може би сега по-успѣшно; обаче, за голѣмо съжаление, излѣзе противното — зарѣзаха го и тѣ.

 

Казахъ вече, че противъ учителя Мачуковски се бѣ появило негодувание, което по късно се обърна на жестоко и явно гонение. Сега ще прибавя, че сѫщата участь постигна и баба Недѣля.

 

Противъ тия самоотверженни и отъ сърдце и душа прѣдадени на Солунското народно дѣло ратници, както и по-рано, противъ учителя Ст. Божкова, се бѣ подигнало гонение, което се водѣше повечето отъ Прѣдсѣдателя на общината, който, неизвѣстно защо, таеше въ душата си едно видимо неразположение особенно къмъ училищ. дѣло, което неразположение азъ и мнозина отдавахме на обстоятелството, дѣто ни единъ учитель не ввеждаше въ училището учебницитѣ съ македонско нарѣчие. Мачуковски продължавà да се дьржи на смѣтка на Ичо и Георги Кехаи; баба Недѣля, обаче, изгуби поддьрѫката на Зографския мънастиръ вслѣдствие гнѫснитѣ клевети и интриги на г. Прѣдсѣдателя въ съдружие съ подпрѣдсѣдателя и кассиера, противъ една жена, старостьта само на която, бѣ достатъчна да имъ вдъхне съжаление и да запуши клеветническитѣ уста на тия безсъвестни хора, които не се спрѣха прѣдъ нищо, а продължаваха да пущатъ на неинъ адрессъ най гнусни клевети до Македонската Дружина въ Цариградъ и до Зографския Мънастиръ; послѣдния, на основание на тия клевети, спрѣ подрьжката на баба Недѣля.

 

Мачуковски, тѣлесно слабъ и болнавъ, отъ день на день отпадаше и тѣломъ м духомъ отъ всѣкидневнитѣ неприятности, които му се правѣха, биде принуденъ, противъ волята и желанието си да служи на възродителното дѣло въ Солунъ, рѣши да напусне и напусна училището въ края на м-цъ февруарий 1871 година и замина за селото си.

 

 

47

 

Баба Недѣля, останала и тя безъ ничия поддьрѫка и безъ срѣдства за прѣпитание, продължаваше още да крѣпи духа на българитѣ въ Вардарския кварталъ, ненапускаща училишето, което тя създаде съ положенния си трудъ, и сѫществованието на което не малко се заплашваше отъ сѫщото мѣсто, прѣдъ което най послѣ и тая неуморима и неустрашима мѫченица-труженица, която не се уплаши отъ грьцкитѣ интриги въ Воденъ и другадѣ изъ Македония дѣто бѣ учителствувала, нито отъ турскитѣ вериги и зандани, приви вратъ прѣдъ интригитѣ на хора отъ българска народность, стоящи на чело на българскитѣ работи въ Солунъ и се опрости съ започнатото дѣло въ Вардарский кварталъ.

 

Тъй се тури край на третото сѫществование на български училища въ Солунъ.

 

Прѣвъ 1872-а год. Македонската Дружина въ Цариградъ, която си бѣ поставила за задача да поддържа училища въ бѣднитѣ Македонски общини бѣ изпратила въ Солунъ за учитель Софийския гражданннъ г. Михалъ Буботиновъ; но и той нѣма щастието да се одьржи въ тоя градъ повече отъ една година.

 

Него наслѣдиха единъ подиръ други учителитѣ: Хр. Захариевъ отъ Т. Пазарджикъ, Ив. Шумковъ отъ Битолско Крушово, и Андрей Германовъ отъ Стара-Загора, всички, както и Буботиновъ, се издържаха отъ помянатата Македонска Дружина.

 

Слѣдъ разтурянето на М. Дружина по заповѣдь отъ Правителството, учебното дѣло въ Македония мина въ рѫцѣтѣ на св. Екзархия, която назначи една комисия подъ прѣдсѣдателството на Екзархийския секретарь — Георги Груевъ, на която се даде названието: Благодѣтелна Дружина за подпомагане бѣдни училища, която, обаче въ скоро врѣме и тя огасна и училищното дѣло одари много назадъ и слѣдъ малко почти се разтури поради българското възстание и освободителната война между Россия и Турция (1875—1877 год.), и на училищата въ Солунъ четвьртий пѫть се тури край.

 

Петий пѫть то се поднови, слѣдъ освободителната война, именно прѣзъ 1880 год.

 

Прѣзъ тая година се отвори училището само въ Каламарийския кварталъ до самия български параклисъ Св. Св. Кириллъ и Методий и за учитель въ него постѫпи Кузма Шапкаревъ отъ Охридъ, авторъ на учебницитѣ на македонско нарѣчие. Г. Шапкаревъ бѣ ревностенъ поддьржатель и проповѣдникъ на идеята: „Македонското наречие за Македонскитѣ българи”.

 

 

48

 

Всѣки сега бѣше напълно увѣренъ че, той (г. Шапкаревъ) ще угоди на извѣстната вече „тройка”; ала, за жалость, и тоя приятель на послѣднята, не отрая повече отъ една година и биде принуденъ сѫщо да напусне Солунъ. Тогава чакъ Солунскитѣ българи и рѫководителитѣ на учебното дѣло разбраха, че цѣльта на тройката, не е била въвеждането въ училището учебницитѣ на Македонско нарѣчие, а съвсѣмъ друго се е прѣслѣдвало съ гонението на учителитѣ, именно: сломванието на възродителното дѣло въ Солунъ. Това, види се, по рано да е разбралъ и г. Шапкаревъ, който е единъ честенъ българинъ и патриотъ, и който за да опази чиста спечелената си репутация между съотечественницитѣ си, се рѣшилъ да напусне и напусна Солунъ и се прѣсели въ свободна България.

 

Това жалко явление въ тоя инъкъ нещастенъ градъ, застави рѫководящитѣ учебното дѣло въ Македония крѫгове, да турятъ край на аномалията, която прѣмного спъваше успѣхътъ му въ Солунъ и въ въвеждането на която не бѣха чужди нѣкои бивши директори на Солунската Гимназия, за които писаха на врѣмето и нѣкои вѣстници, които съ факти доказваха на участието имъ въ спекулативнитѣ прийоми на тройката, училищния отдѣлъ при св. Екзархии отне хозяйственната часть на Гимназията отъ рѫцетѣ и и я повѣри на единъ комитетъ, съставенъ отъ Солунското учителско тѣжо и нѣколко Солунски граждани, обаче, и този опитъ за поправяне хозяйственната часть на Гимназията, излѣзе несполучливъ, защото влѣзлитѣ и сега пакъ два члена отъ помянатата тройка въ комитета, успѣха да влияятъ на послѣдния и, колкото търгове ставаха по доставки на съестни продукти, облѣкло, топливо и други нѣща, оставаха се вьрху двойката на високи цѣни и доставенитѣ прѣдмети не съгласни съ моделитѣ, т. е. биваха сé долнокачественни. Най-послѣ, всичко влѣзе въ правилния си пѫть, когато тия хора съвьршенно се отстраниха отъ комитета.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]