Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи,

или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда

Стефанъ K. Салгънджиевъ

 

Часть I. СОЛУНЪ.

 

1. Отъ Цариградъ до Солунъ.

 

 

Ба 13-й Януарий 1868 год., часътъ около 5 слѣдъ обѣдъ, параходъгъ вдигна котва и бързо заоставя задъ себе си едно слѣдъ друго прибрѣжнитѣ прѣдградия на Стамбулъ, бивша столица на горда едно врѣме Византия, а сега на разпадащата се Турска държава, за да се впусне въ синитѣ води на Мраморното море, слѣдъ една нощь въ тия на Егеитѣ и т. н., докато стигне въ пристанището на оня градъ, отъ който изгрѣха двѣтѣ слънца, които дариха на българския народъ духовенъ и културенъ животъ.

 

Деньтъ, ако и Яннуарски, обаче, бѣще повече отъ приятенъ. Заходящето слънце, което хвърляше послѣднитѣ си зари върху Цариградъ, за да ги поднови на слѣдующото утро, гаче ли нарочно бѣ се спрѣло на златосвѣтлия небосклонъ, за да даде достатъчна възможность на обитателитѣ на парахода да се налюбуватъ на чудноватата картина, която въ това врѣме прѣдставляваше Старий Бизансъ, потъналъ цѣлъ въ пурпурна свѣтлина.

 

Между натрупалитѣ се на борта любопитни наблюдатели на тази творба на природата, бѣхъ и азъ, когато звонътъ възвѣсти, че вечерята е готова и канѣше пѫтницитѣ въ столовата на парахода. Слѣдъ вечерята едни отъ пѫтницитѣ се заловиха на карти, други се оттеглиха въ покоитѣ си; между послѣднитѣ бѣхъ и азъ. Простренъ на леглото си скоро съмъ заспалъ; дълго ли съмъ спалъ, неможахъ да опрѣдѣля, когато една врява и блъсканица, въ състояние да разбудятъ и Варуховци, ме разбудиха и чухъ да се разправя, че сми стигнали на Гелиболъ (Калиполъ), прѣдъ който параходътъ спрѣлъ и едни пѫтници се надваряха да го напуснатъ, други се притискаха по стълбитѣ да ги замѣстятъ; една стока и багажъ се изнасяше, други се мъкняха да взематъ

 

 

6

 

мѣстото имъ и, всичко това, причиняваше врѣвата и блъсканицата, които ме разбудиха.

 

Подиръ тая срѣднощна оргия, параходътъ отвово се задвижи и азъ пакъ съмъ заспалъ. Богато се разбудихъ, бѣше се вече съмнало и ний се намирахме прѣдъ Чанакъ-кале : сѫщата оргия и тука, като прѣдъ Гелаболъ; щомъ се възстанови тишината, парахода отново забръзда водитѣ на Егеитѣ. Минахми островитѣ Лимносъ и Имбросъ и надвечерь часътъ, около 5 послѣ обѣдъ, бѣхми прѣдъ Св. Гора. Прѣдъ насъ стоеше върхътъ Атосъ, цѣлъ потъналъ въ постоянно движуща се мъгла — прѣдвѣстникъ на приближающа буря, който караше сърдцата на пѫтницитѣ да потреперватъ. Нека кажа, че и въ този си, колкото грозенъ толкози и страшенъ видъ, въ които тоя моментъ се прѣдставляваше на пѫтницитѣ тоя върхъ съ цѣлата Св. Гора, послѣднята непрѣставаше да вдъхва въ обитателитѣ на парахода благоговение и почить на скѫпа святиня за цѣлий православенъ миръ.

 

Прѣдъ Св. Гора парахода не спрѣ (макаръ че въ маршрута му да се прѣдвиждаше спиране) вѣроятво, защото морето бѣ започнало доста силно да се вълнува и бурята, която се очакваше, бѣше вече прѣдъ насъ и която не закъснѣ да ни връхлѣти; тя продължавà до срѣдъ нощь и държа въ страхъ и трепетъ все що бѣ живо на парахода.

 

На утрото, при изгрѣване на слънцето, мъглата се бѣ дигнала, бурята прѣстанала и всичко около насъ прѣдвѣщаваше прѣкрасенъ день, какъвто въ дѣйствителность и прѣкарахме, заняти съ наблюдавание красивитѣ крайбрѣжия на тъй нарѣчения — Халкодически полуостровъ, които мень твърдѣ много интересуваха, понеже по това врѣме грьцкитѣ книжовници и публицисти, раздѣлени на два лагера, бѣха подигнали споръ за тождеството на старий градъ Терми (Thermes) и днешний Солунъ. Еднитѣ поддържаха тождеството имъ, другитѣ го отхвърляха; азъ съ напрѣгнато внимание се взирахъ въ това крайбрѣжие съ надежда да забѣлѣжа нѣгдѣ по него мѣсто, благоприятствующе за единъ пристанищенъ градъ, за какъвто описваха да е билъ Терми. Наистина, на нѣкои мѣста на брѣга се забѣлѣжваха нѣкои заливчета отъ ничтожна важность и никакъ неподходящи за що-годѣ едно допустимо мѣсто за прикриване отъ буря на малки лодки, но не и за кораби отъ първа, втора и третостепенна величина, когато Терми е билъ на врѣмето си, ако не пьрвостепенно, то поне второстепенно пристанище, което се е посещавало отъ кораби съ пьрвостепенна голѣмина.

 

 

7

 

Тъй наблюдавайки брѣга за който е речь, стигнахме носъ Голѣмий Карабурунъ, отъ гдѣто Солунъ можеше вече добрѣ да се вижда; малко още стигнахме и носъ Малий Барабурунъ, а слѣдъ единъ часъ бродение, т. е. въ два часа подиръ обѣдъ, ний бѣхми вече въ отечеството на св. св. братия Кириллъ и Методий.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]