Изъ Бѣломорската равнина

Ст. Н. Шишковъ

 

Двѣ думи за прѣдговоръ.

 

 

Колкото едно скромно безъ шумни претенции описание, каквото е „Родопски напрѣдъкъ”, който борави въ единъ тѣсенъ локаленъ обсегъ, и да не се радва поне на толкова четци, щото да може посрѣща печатнитѣ си разноски, ний пакъ бѣхме обѣщали за IV-та год. (1906) двѣ премии на малкото си абонати. А веднъжъ излѣзла дума, трѣбваше и да се изпълни. Тукъ прѣдлаганитѣ „Пѫтни бѣлѣжки и впечатления изъ Бѣломорската равнина” сѫ втората премия. Тя замѣства проектираната „Нашитѣ четнишки движения и тѣхнитѣ резултати въ Родопитѣ”, която изоставихме за по-други обстоятелства, когато ще могатъ да се досъбератъ и още данни за случая.

 

Прѣдлаганитѣ тукъ „Пѫтни бѣлѣжки” сѫ съ малки допълнения ония, които се помѣстиха въ I и II (1903 и 1904) години въ „Родопски напрѣдъкъ”. Счетохме за добрѣ да ги издадемъ въ отдѣлна книжка, поласкани отъ мисъльта, че по-голѣмъ крѫгъ четци ще могатъ да се запознаятъ донѣкѫдѣ съ природата, поселенията, живота и главно съ икономичното състояние на единъ скритъ кѫтъ отъ цѣлокупното българско отечество, кѫтъ аа който ни у насъ, ни въ чужбина до сега се знае нѣщо.

 

Естествено е, че съ едни тътни бѣлѣжки не може да се проучи и изчерпи всичко за кой и да е край, а още повече за такъвъ като Родопитѣ и южнитѣ имъ приполски мѣста, защото се иска и врѣме, и срѣдства, па и по-други политични условия отъ тия, въ каквито се намиратъ българскитѣ земи вънъ отъ сегашната ни граница. Обаче това пакъ не може да ни оправдае да чакаме такава промѣна нѣкога, та тогава да търсимъ и изучваме това, що имаме и що е наше. Впрочемъ колкото тоя слабъ трудъ и да не е тъй пъленъ, както би трѣбвало да бѫде, писачътъ му ще бѫде достатъчно награденъ, ако той заинтересува по-подготвени въ всѣко отношение хора да се заематъ съ всестранното проучване споменатия български край, тъй богатъ и незачекванъ още отъ всѣка страна, а тъй важенъ и близъкъ при насъ.

 

Пловдивъ, априлий 1907 г.

 

Ст. Н. Шишковъ

 

[Next]

[Back to Index]