Тъмраш

Ангел Вълчев

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

 

Векове са минали и ще минат тихо и кротко, както безгласно минават делничните дни на хората. Градове и села са възникнали и умирали, тъй както се раждат и умират простосмъртните. Имената на много от тях не са достигнали пожълтелите страници на историята, защото величието и на селищата се измерва не с дълголетието, а с оставеното. Тъмраш не е между тях.

 

Сега на мястото му се издигат руини, потънали в малинаци, едрокласила коприва, разклонени бъзеници, дебели като въжета къпини. От всички страни настъпва млада, борова гора, която скоро ще обвие и каменните руини. Тъмраш ще изчезне от погледа на човека. Ще си отиде с печалната слава на прокълнатите и отречените. Но Тъмраш няма лесно да отиде в забрава, защото са дълбоки следите, които ще будят размисъл и в следващите поколения. Защото Тъмраш не е само низ от горчиви превратности, а поучителен урок за всички, които се докосват до темата за религиозното разделение на българите.

 

Тъмраш не е безизвестно минало, а поучително настояще, защото неговата съдба е близка на десетки родопски села. С нас и около нас живеят правнуците на онези тъмрашлии, които не познават и не признават друга земя освен нашата, българската.

 

В скалистата история на Родопите има много неразгадани надписи. Тъмраш бе един от тях. Задачата на идващите поколения не е да ги затриват, а да ги разчитат. Настоящият труд преследва тази цел. А доколко е успял — ще каже читателят.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]