Изъ новата история на българитѣ въ Турция

А. Шоповъ

 

9. „̒Ο Καστορίας ὑπέρτιμος καὶ Ἔξαρχος” πασης παλαιᾶς Βουλγαρίας”. Титлитѣ на Костурския, Струмницкия, Пелагониския митрополити. И по границата на Епиръ и Тесалия, ако сѫ търси, може да се намѣри българския елементъ

 

 

Въ книжка XXVII на „Периодическото Списание” г-нъ М. Дриновъ прави много справедлива бѣлѣжка г-ну К. Н., който бѣ напечаталъ Пуквиловитѣ извѣстия за южна Македония (Пер. Спис. кн. XXV—XXVI, 64—115) и при другитѣ бѣлѣжки, съ които бѣ придружилъ прѣвода си, бѣше исказалъ съмнѣние да ли е истина, че слѣдъ „унищожението Охридский духовенъ престолъ, на Костурския митрополитъ

 

 

61

 

била дадена титлата Екзархъ на България.” Такъво съмнѣние съвсѣмъ си нѣма мѣстото, казва г-нъ Дриновъ, и учено доказва на какво именно основание. Пó-долѣ учения историкъ задава въпроса; „Да-ли и до днешенъ день они (костурскитѣ митрополити) държѫтъ тая титла, или сѫ я вече промѣнили по внушенията на злополучний филетизмъ, това не мога да кажа.”

 

Ще ми позволите да дамъ нѣкои подробности по тоя въпросъ.

 

Споредъ „Σύνταγμα τῶν θείων και ίερῶν κανόνων” Ралли и Потли, напечатана въ Атина на 1855 год., Костурския митрополита е носилъ, разбира се, до нея година, титлата „̒Ο Καστορίας ὑπέρτιμος καὶ Ἔξαρχος” πασης παλαιᾶς Βουλγαρίας = костурский всечестнѣйший и Екзархъ па всичка стара България.

 

Струмницкия: ̒Ο Στρουμνίτσης καὶ Τιβεριουπόλεως, ὑπέρτιμος και Ἔξαρχος Βουλγαρικῦς Μακεδονίας = Струмницкий и Тивериоиолский всечестнѣйший и Екзархъ на българска Македония.

 

Пелагониския: Ὀ Πελαγωνείας, ὑπέρψιμος καιζ Ἔξαρχος ᾶνω Μακεδονίας = Пелагонийский (Битолскй), всечестнѣйший и Екзархъ на Горня Македония.

 

 

 

 

Въ брой 14 отъ 17 Февруарий 1888 година на патриаршиския органъ „Ἀκκλησιαστι κὴ Ἀλήθεια”, ний не намѣрвами вече сѫщитѣ титли на Костурския и Струмницкия митрополити. Тукъ Костурский се величае: ̒Ο Καστορίας ὑπέρτιμος καί Ἔξαρχος ἂνω μακεδονίας = Костурский всечестнѣйший и Екзархъ на Горня Македония.

 

 

 

62

 

Струмницкия: Ὁ Στρουμνίτσης καί Τιβεριουπόλεως ὑπέρτιμος καί Ἔξαρχος Μακεδονίας = Струмницкий и Тивериоиолский всечестнѣйший и Екзархъ на Македония.

 

Пелагонийския: Ὁ Πελαγωνίας καὶ Ἒξαρχος ἄνω Μακεδονίας = Пелагонйский всечестнѣйший и Екзархъ на Горня Македония.

 

 

 

Казаний патриаршески органъ казва, че това сѫ титлитѣ на горѣспоменѫтитѣ митрополити, но не дава никакво разяснение, кога е станало синодално постановление да се величаятъ Костурския и Струмницкия владици тъй, т. е. само всечестнѣйший и Екзархъ на Горня Македония — първий и всечеснѣйши и Екзархъ на Македония — вторий, а не както сѫ се величаяли по-напрѣдъ и както се вижда въ петия томъ на книгата Ралли и Потли. Защо Патриаршията е измѣнила историческитѣ титли на тия двоица митрополити? Що е подбудило, кои сѫ били истинскитѣ причини на това измѣнение? Не е ли това цѣльта да се покаже, че Македония не е населена отъ Българи? Не е ли това филетизмъ? отъ страна на Патриаршията, която прѣдъ другитѣ самостоятелни цьркви обвинява българскитѣ поборници по цьрковния въпросъ въ филетизмъ, за дѣто сѫ се борили за вѣчното право на Българския народъ да се моли и учи на езика си, да има пастири отъ рода си? Това вдигание историческитѣ титли на митрополититѣ не е ли направила съ цѣль, за да изглади всѣко напомнювание на простото българско население, че то е българско?

 

 

63

 

Фенеръ е вдигналъ титлитѣ Екзархъ на всичка стара България и Екзархъ на българска Македония слѣдъ разгоряванието на гърко българската цьрковна распра. Косторския митрополита, споредъ нашитѣ свѣдѣния, се е величаялъ ὑπέριμος καὶ Ἔξαρχος πάσης Βουλγαρίας = всечестнѣйший и Екзархъ на всичка стара България, до зачалото на мѣсецъ Априлий 1871 година, когато Патриаршията съ писмо заповѣдала на Митрополита да носи титлата ἂνω Μακεδονίας = на горня Македония. Но пакъ отъ време на време въ Костурско се слушала старата титла на всичка стара България, додѣто учитель и пѣвецъ въ Загоричани е билъ Георги Динковъ, когото Костурския владика Никифоръ успѣлъ наконецъ да замѣни, а въ сѫщето време и окончателно да вдигне изъ цѣлата си епархия до тогавашната историческа титла на костурскитѣ митрополити. (Гледай А. Шоповъ, Народностъта и езика на Македонцитѣ, Пловдивъ 1888 г. стр. 90).

 

Направило ли е на Българитѣ въ Костурската епархия нѣкакво впечатление вдиганието старата титла на Косторскитѣ митрополити? Направило е. Който е ималъ случай да се срѣща и да се разговаря по цьрковния въпросъ съ нѣкого отъ по-образованитѣ Българи отъ Костурско, забѣлѣжилъ е, безъ съмнѣние, съ каква вѫтрѣшна пълнота си напомнюватъ тѣ времето, когато Костурския митрополита прѣдъ Олтаря и прѣдъ Бога се е величаялъ съ старата своя титла, и съ какво съкрушено сърдце

 

 

64

 

разсказватъ обстоятелствата, когато митрополита Никифоръ е намѣрилъ българския учитель Георги Динковъ отъ Загоричани, и е вдигналъ историческата титла на Костурскитѣ митрополити, като я е измѣнилъ само съ всечестнѣйший и Екзархъ на горня Македония. Когато Костурскитѣ Българи въ Цариградъ се научили, че Патриаршията е назначила за митрополита на Костурската епархия Кирилла, събрали се единъ день, отишли на Фенеръ при новоназначения митрополита, прѣди той да търгне за Костуръ, и го молили, и занапрѣдъ да се величае въ службата съ титлата отъ старо време; — „неисками ние да изоставями онова, което сми видѣли и получили отъ дѣдитѣ и прадѣдитѣ си, казали костурчанитѣ”. Владиката имъ отговорилъ обаче съ думитѣ: „не безспокойте се, чада, това е една проста, безъ значение форма.....”

 

Водителя на тая депутация е билъ дѣдо Никола Каймакчията, отъ Загоричани, търгующъ съ каймакъ въ Цариградъ; той е говорилъ на владиката отъ страна на своитѣ другари, не добрѣ знающи гърцкия езикъ. Дѣдо Никола ми разсказва тоя случай въ Цариградъ прѣдъ нѣколцина още слушатели; той се просълзи, когато споминѫ за дѣлата на Георги Динкова, за неговото замѣнение отъ Загоричани и за вдиганието старата историческа титла на констурскитѣ митрополити. — „Въ мойта младость, повтори дѣдо Никола, ний незнаехми да се кажемъ че сми Българи; само отъ време на

 

 

65

 

време прѣдъ Бога и въ гърцката цьрковна служба слушахми каква титла е носилъ нашия митрополитъ. Трѣбваше да доде въ селото ни Георги Динковъ, за да ни расправи отъ каква сми народность, какъвъ е езика, когото говоримъ и що значи титлата на митрополита ни! . . .

 

За титлата на Струмницкий митрополитъ всечестнѣйший Екзархъ на българска Македония имами слѣдѫющитѣ точни свѣдѣния. Тоя митрополитъ, споредъ свидѣтелството на Струмницкитѣ священници, до 1881 година е носилъ титлалата: „Τοῦ πανιερωτάτου καί θεοπροβλήτου Μητροπολίτου τῆς ἁγιωτάτης Τιβεριουπόλεως Μητροπόλεως Στρομνίτσης ὑπερτίμου καὶ Ἐξάρχου βουλγαρικῆς Μακεδονίας, ὑμῶν δὲ αὐτῶν Δεσπότου εὶς πολλἀ ἔτη” = Високопрѣосвященному и Богопроизведенному митроаолиту Святѣйшия Тивериополския митрополии Струмницкия всечестнѣйшему и Екзарху всея болгарския Македонии, намъ-же владику на многоя лѣта”.

 

 

Слѣдъ тая година титлата му се измѣнила и започенали да го величаятъ само: „᾿Τοῦ Πανιερωτάτου καὶ θεοπροβλήτου Μητροπολίτου τῆς Ἀγιωτάτης Μητροπόλεως Στρωμνίτσης Υπερτίμου καὶ Εξάρχου ἄνω Μακεδονίας, ὑμῶν δὲ πατρὸς καὶ ποιμενάρχου πολλὰ τά ἔτη” = Високопрѣосвященному и Богопроизведенному митрополиту святѣйшия митрополии Струмницкия всечестнѣйшему и Екзарху Горния Мекедонии, намъ же отцу и пастироначалнику на многая лѣта.

 

 

Има ли синодално постановление за измѣ-

 

 

66

 

нение титлата на Струмницкия митрополитъ, незнаемъ; за положително знаемъ обаче, че на 1-ий януарий 1888 година, при първо литургисвание на настоящия Струмницки митрополитъ се е споменѫла пакъ старата титла всечестнѣйший и Екзархъ на българска Македония съ исхвърляние само на „Τιβεριουπόλεως Μητροπόλεως = Тивериополска митрополия. Отпослѣ е влѣзла въ употрѣбление пакъ измѣнената титла всечестнѣйший и Екзарзъ на Горня Македония = ᾿Υπέρτιμος καὶ Εξαρχος ἂνω Μακεδονίας.

 

 

При всичко че въ книгата на Рали и Потли „Синтагма Канонъ” е помѣстена титлата на Пелагонийскитѣ (Битолскитѣ) митрополити само Πελαγωνείας Ὑπέρτειμος καἰ Ἔξαρχος ἄνω Μακεδονίας = Пелагонийский всечестнѣйший и Екзархъ на Горня Македония, ний имами свѣдѣния че митрополититѣ на тая епархия се е величаялъ: Ὑπέρτιμος καιζ Ἔξαρχος πάσης Βουλγαρικῆς Μακεδονίας = всечестнѣйший Екзархъ на всичка българска Македония приблизително до 1833 година, а споредъ други источникъ и още по-кѫсно.

 

 

 

До 1832 година е билъ Пелагонийский митрополитъ бивший Константинополский Патриархъ Григорий VI-й. Неговъ преемникъ на тая епархия е билъ Герасимъ Критянина, който по-отпослѣ билъ назначенъ за митрополитъ на Одринската епархия, а отъ тамъ за митрополитъ на Халкидонската. Тоя именно Герасимъ е който, като много прѣдвидливъ, щомъ станалъ Пелагонийски митрополитъ, помолилъ официално Патриаршиата да вдигне старата му титлата Βουλγαρικῆς.

 

 

67

 

И така съ единъ патриаршески актъ се замѣнила титлата всея болгарския Македонии съ πάσης ἂνω Μακεδονίας = всея горния Македонии.

 

При всичко че билъ издаденъ патриаршески актъ за замѣнение въ титлата на Пелагонийскитѣ митрополити всея Болгарския Македонии съ всея горния Македонии, пакъ отъ врѣме на врѣме първата титла се е употрѣблявала, до дѣто да се назначи за Пелагонийски митрополитъ Венедиктъ, т. е. до прѣди 30 години.

 

*  *  *

Тъй или инакъ, но неотдавнашнитѣ титли на нѣкои гърцки владици въ Македония сѫ най-краснорѣчиво доказателство за безосновностьта на сѫжденията на ония Гърци и Сърби, които безсмисленно твърдятъ, разни безсмислици. Историята на самата гърцка патриаршия, историята на нѣколко митрополитски престоли въ Македония доказватъ, че вселенскитѣ патриарси не сѫ испускали отъ прѣдъ видъ, че трѣбва да даватъ и историческа подкладка за значение на митрополитскитѣ титули, че сѫ имали по нѣкогашъ въ съображение и народностьта на населението въ епархиитѣ, които сѫ били подъ вѣдомство то имъ. Но това е било до дѣто у Българитѣ въ тия епархии не е сѫществувало национално самосъзнание. Веднѫшь появено това самосъзнание, и патриаршията прави распорѣждание да се забравятъ титлитѣ, които сѫ напомнювали че въ Македония има и Българи че и по

 

 

68

 

границата на Епиръ и Тесалия, ако сѫ търси, може да се намѣри българския елементъ. Ний още веднѫшь задавами кому слѣдва въпроса: защо патриаршиата е измѣнила титулитѣ на нѣкои македонски владици? Каква нужда, какви канонически причини сѫ я подбудили да направи това?

 

Отъ друга страна, нека ония лица, които намѣрватъ че българский елиментъ въ Македония е сърбски, се запознаятъ съ неотдавнашнитѣ титули на горѣспоменѫтитѣ гърцки владици въ Македония, като неиспущатъ отъ прѣдъ видъ, че въ времето, когато сѫ сѫществували тия титули., между Сърби и Българи нѣмаше никакъвъ споръ за народностьта на христианитѣ въ Македония.

 

*  *  *

[Previous] [Next]

[Back to Index]