Изъ новата история на българитѣ въ Турция

А. Шоповъ

 

7. Вельо Негревъ отъ с. Селце, Дебърско, и „Плакокнижица,” или споменикъ за живи и мъртви на терзийския дебрянски еснафъ въ Солунъ (1817).  Още единъ рѫкописенъ памятникъ отъ Вельо Негревъ

 

 

Въ Солунската българска цьрква се намѣрва една „Плакокнижица,” или споменикъ за живи и мъртви на терзийския дебрянски еснафъ въ Солунъ. Тая плакокнижица била написана най напрѣдъ въ 1817 година, а послѣ прѣписана на 1841 годъ. Изъ нея азъ ще извлѣкѫ слѣдѫющата страница, написана отъ Вельо Негревъ отъ с. Селце, Дебърско, която има значение за историята на българското възраждание въ Македония.

 

„Перво почнати еснафъ терзи булгарски у Солунъ предисловие на тая книга именуеммая: памятница или споменніца на живи и на мертви на той благословений еснафъ шивѣнскій

 

 

54

 

и словѣнскѣскій язикъ и писменосъ по(..)

и народолюбиви братия и желаеми о(..)

во и писменосъ свои по нужда ради гр(..)

имеинуемий Солунъ како ненавидиле то(..)

и ако да имало нѣкои скещеникъ сиръ(..)

кой попъ да знае да пее славянски не (..)

вале по тая причина пратвориле памятн(..)

по гречески а той благовѣйни руфетъ (

рекомій дебренци и крушовци и кичевци(..)

еики на серцето си за словото си отечес(..)

денъ на денъ почнае да се мислат како(..)

потрудатъ и да си направатъ некакво сре(..)

за словото си да не си изгубатъ та да с(..)

праватъ или цръква или нѣкое училище и(..)

нае малу по малу отъ 1833: года отъ нек(..)

ученика учение у тоя градъ отъ некой(..)

монахъ ябанджия сиречь чуждицъ учителъ(..)

славянски и тие благородніи терзии имале(..)

мали дечица рекле му отче молимте учини(..)

ма мило како знаешъ кніга нашинска сер(..)

словянска или на по просто бугарски научи(..)

тия наши дечица за споменъ вѣченъ твой и(..)

словото да ни не угасни со свѣ и той лубив(..)

старъ самакъ сиречъ по грчки монахъ именем(..)

Исаия родомъ рс (Руссия) не се облевилъ(..)

исполнілъ желаемото на помощии майстори. Первие биле Степанови синови синове Симонъ и Алеко Тодоръ Зарифъ Цветко Дойчини приятели минаха того и зелъ имъ децата да имъ (ги) учи и край ни (нихъ) и отъ сиотъ еснафъ зелъ децата имъ училъ до 2 годині и отъ тие ученици пробудия татковцитѣ си и братията си

 

 

55

 

да сѫ потрудятъ да си направи некои храмъ ине (или) училище по словомъ и по язикомъ и почнае цверсто да сѫ трудатъ отъ 1861: до 1867: и по тея сотвори едно мало дѣвическо училище у единъ благороденъ булгаринъ имене Костадинъ Динго дрзиловицъ у кукята негова учителка керка му Слафка [*] по заповѣста на тоя време устабаши деспотъ крушевали майсторъ Иосифъ Франго, Гешко отъ Галичникъ, Петко деспотовъ отъ радоища, Стоянъ богово врмница тие по перви бее (бѣха) майстори у еснафотъ шивенски у това време що се почна цврсто за това народное добро. А на училището преставителите поставителите поставени бея тия первио Герге Констандино втори натъзирателъ Вело негровъ отъ селце трети Киряко братъ Костандиновъ дрзиловичъ отъ тога почна и за цръква да се мисли но безъ опщина не може да би това нещо и соединисме со домоправителскиятъ плномощенъ еснафъ и совокупно и повикахме отъ народа по первите да направи опщина и намѣри се благословно у г-нъ Панаиотъ Лазаровъ и тамо направися пръвата опщина отъ 12: лица, а тие почнае да сакаетъ отъ владиката гратски а владика владееше на това време цркви Нефитъ (Неофитъ) но владика не се показува че я не видава народотниете гратски питропи недаватъ а нашите преставители отъ народатъ ни поставени бея тия герге динковъ

 

 

*. За отваряние българското училище въ Солунъ отъ дѣвицата Славка Дингова гледай въ „Езика и народностьта на Македонцитѣ,” Пловдивъ 1888.

 

 

56

 

Иосифъ Яковъ отъ косоврасти Петрушъ Шумковъ Петро Танковъ кеяя и рекоему на митрополита само ти говоришъ ни невидимо но свикой и нихъ тува да чуеме имие уено така да се увѣримо и утрѣшнио денъ даде имъ сборъ святиня му да доетъ на 4: часо асъ че ви и (ги) повика тува да чуете усно и на утринта утидое народните ни преставители и и (ги) найдое какво що бѣ реколъ владиката и сѫ сами тия усно отговория ви приятели вчера отъ влакава ни сте сакле една цръква коя да е да си пеете по язикотъ ви по славянски цръквите ни се наши сиречъ гречски а не се владицки да владиката не нии направилъ та да ви даетъ отъ наша страна ние немаме повече цръкви да ви даеме направете си имайте си. И тога почна народа да се грижи за цръкви .....”

 

 

Азъ притѣжавамъ още единъ рѫкописенъ памятникъ отъ първата половина на настоящето столѣтие написанъ отъ сѫщия Вельо Негревъ. Той е написалъ именно вързъ четири бѣли листа въ зачалото и конеца на първия подвързанъ томъ на Райчовата история и дава много интересни свѣдѣния за началото на българското възраждание въ Македония. Ето неговото съдържание:

 

„Ето насъ мало учений братъ вашъ любезний и народний соизволивъ да ви исъявя малу рукописно отъ мой отецъ и учителъ у солунъ усолуна града у хана папуджи хани именъ рекомий на 1833: та: година битката щото била во оновреме заведе ма такто отъ мое отечество у солуна града у ханъ папуджи хани и

 

 

57

 

тамо ме предаде ду на колено я рока муцелувахъ и брада му любихъ дедо ми подаде едно бело книже со церно нашарено земи синце това книже иди да учишъ книга а я дедо мили дедо не уча герцка книга овде бугарски нема учителъ маана да неода за да уча що речъта исрекохми и до де учитель той зарака ме поведе близусѣдната одая ме внесе и положиме да седна и приведе ми дружина за да несумъ самъ още до 15 дру деца и учихме двѣ години цели кой букваръ наусница не немахме си книги на ощо да учиме во онова време намеруваше се единъ бугаринъ духовникъ у цьрквата наша именемъ свята Сина и онъ си пожали своето народне чада защо си нематъ книжици де дата за да учатъ нажали му се и донесе печатница за буквари со церковни букви а со два язика бугарски и грьцки замъ да си поеме у нашата црквица у дедовата кащица ела ти пуста несреча пуста грда чума що завлади до седомъ години се растури отсета ограда отъ секоя вера коде да бега отъ сите народи и едни се вратие а други кой коде си наиде по прилично живеяне тамо остана а я па сиромашко дете остана то мало искрице отъ големиотъ огонъ затулено седехъ во пепелъ отъ времето владика мелетия до времето на еронима щото умре овде во, времето негово писмо ни дойде отъ царигратъ отъ некоя жена подари за 3: града училища да направитъ едно у солунъ и едно у битола и друга дека да е прично и мие зедохме писмото и зарадвахме се защо дошло времето

 

 

58

 

и пакъ брзо станае попрвите мастори отъ искринио наротъ отидое при дедо владика за да имъ даетъ благословъ попросто изинъ за да си направатъ това нещо и щомъ отишле тамо перво и (ги) престретилъ протошингель дедо владика иеронима: що сакате; майстори а они му казали како писмото имъ беше и онъ имъ отговорилъ со лукавщина о будали бугари той ветовъ огонъ едва смего угаснали пакъ вие сакате да го палитѣ неманете си работа а пакъ поголѣмио майсторъ рекоми иованъ камбуръ а по мали иосифъ франго е реколъ аидебре що го слушашъ това куче да идеме при деда владика самаго него да прашаме и що се качие горе влезоему во одаита и поклониха му сѫ и бацилему рока и ги благословилъ и запрашалъ що и како сте дошле и за коя причина а они му отговорили то истото щото бее рекли протошингелу и той истиотъ рече щото беше имъ реколъ протошингело и испудие ги и дойдое майсторитѣ скорбни отъ страната на дѣда владика 7: години наредъ и се су трудилъ отъ сичката си сила со све серцо и душа асъ сираче отъ старо време останало бесъ татка и бесъ майка по плотъ у алванска страна вилаетъ дебра село Селце имено вело негревъ негре диновъ дино влкановъ влканъ мартиновъ мартинъ дамановъ дамянъ ивановъ а по словесно рождение сиречъ во учението роденъ у солунъ во папуджи хани конецъ”.

 

 

Помѣстенитѣ тука два документа на Вельо Негрева съмъ преписалъ както си сѫ безъ нѣкакво исправление.

 

 

59

 

Читателя вижда, че въ тѣхъ на нѣколко мѣста се споменуватъ имената на архимандрита Теодосия, иеромонаха Кирилла Пейчиновича и на Славка Дингова, която е отворила най-напрѣдъ българско училище въ Солунъ. Споменува се и за първата българска печатница и за печатанитѣ въ нея буквари. Азъ прѣпорѫчамъ тия интересни документи както на г-на Новаковича и г-на Ястребова, тъй и на всичкитѣ сърбски учени, които съчиняватъ факти и измислювать доказателства за да покажатъ сърбското происхождение на македонцитѣ. Редомъ съ архимандрита Теодосия и Кирилла Пейчиновича, излазя въ първата половина на настоящето столѣтие и простия Дебърски селянинъ Вельо Негревъ да протестира противъ безосновнитѣ и безмисленни теории и притязания на сърбскитѣ учени.

 

*  *  *

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]