Изъ новата история на българитѣ въ Турция

А. Шоповъ

 

6. Стоянъ Новаковичъ за книгата „Огледало” на Кирилла Пейчиновича

 

 

Господинъ Стоянъ Новаковичъ, като говори за книгата „Огледало” на Кирилла Пейчиновича, изявява съмнѣние, че самъ иеромонахъ Кириллъ е написалъ думитѣ „язикъ болгарский Долния Миссии” вързъ коричката на тая книга, а прѣдполага, че тия думи сѫ прибавени отпослѣ отъ нѣкой корректоръ въ Буда-Пеща, дѣто е печатано „Огледалото” [1]. Г-нъ Новаковичъ ще каже сѫщото може би и за „Оутѣшение грѣшнимъ”, защото и въ нейното предисловие има помѣстени сѫщитѣ думи. Това прѣдположение категорически се опровергава съ слѣдѫющето. — По-горѣ казахъ, че азъ имамъ подъ рѫка сѫщия рѫкописъ на книгата „Оутѣшение грѣшнимъ”, намѣренъ тая година въ Лешанския мънастиръ Св. Атанасий. Първия листъ

 

 

1. Гледай члена му х. „Ђ и ћ у македонскимъ народнимъ дијалектама” въ журнала „Глас” XII, 1889, стр. 13.

 

 

50

 

на тоя рѫкописъ гласи буквално слѣдѫющето:

 

(На мѣстото на думитѣ, които, отъ старостьта на рѫкописа, сѫ залечени и изчезнали, азъ турямъ точки).

 

Вързъ напечатаната вече книга „Оутѣшение грѣшнимъ”, ний не виждами цѣлото това заглавие, написано отъ автора въ рѫкописа. Както се вижда, печатара го е извадилъ и е турилъ друго по-кратко заглавие. Онова, което виждами, то е че сѫщото почти горѣприведено заглавие вързъ рѫкописа на „Оутѣшение грѣшнимъ” е еднообразно съ заглавието на „Огледало”, напечатано въ Буда-Пеща. Трѣбва да забѣлѣжимъ, което ще видимъ и по-долѣ, че книгата „Оутѣшение грѣшнимъ” е готвена отъ Иеромонаха Кирилла да се печата не въ Солунъ, а въ Бѣлградъ.

 

Втората страница отъ рѫкописа гласи слѣдѫющето:

 

„Ми рекоа дади гу таю книжицу да се щампоса и мие че ти поможиме на харджотъ кога ни пратишъ по една книга и ми че земемъ

 

 

51

 

отъ тиа книги за раздаванѣ по книжовници нека се кажуватъ слово Божию по христиани. Митрополитъ Скопский господинъ нашъ Киръ Гавриилъ онъ рече я поможемъ со Благословъ и че дадемъ 50 гроша и друзий рекоха и ми хочемо помогнутъ кой со 20 гроша и нѣкой рече я поможувамъ со 10 грош другий со 5 гроша другий со 15 другии 3 гроша тако рекоха и азъ преоисахъ и пратихъ на типографиа Белоградска и надѣюся со помощь пречистия Богородици и со православнихъ християнъ и со белградскаго протосингела надѣюся да получу желание того ради писахъ имената помощникомъ книжици сея”.

 

Отъ тия редове, написани на „простий язикъ болгарский долния Миссий Скопский и Тетивский”, се вижда, че найдения тая година въ Лешанския мънастиръ рѫкописъ е първия рѫкописъ на книгата „Оутѣшение грѣшнимъ” и че отъ него е прѣписанъ други втори, който е испратенъ за напечатвание въ Бѣлградъ, но не е билъ напечатанъ. Защо не е билъ напечатанъ, това остая неизвѣстно. Може да се прѣдположи, че е снетъ и трети единъ преписъ, който е испратенъ и напечатанъ въ Солунъ, въ първата българска печатница. За забѣлѣжвание е и това, че рѫкописа е пращанъ въ Бѣлградъ за печатание, но автора е билъ доста откровенъ да каже въ заглавието, че книгата е написана на простий езикъ български, скопско и тетовско нарѣчие. До дѣто сѫществува тоя своерѫченъ рѫкописъ на Кирилла Пейчиновича, нѣма си

 

 

52

 

мѣстото да се прѣдполага и говори, както отъ г-на Новаковича тъй и отъ много още сърбски учени, че не е Кириллъ Пейчиновичъ, който е написалъ въ заглавието на Будинското Огледало, че езика му е „простий болгорски долнія Миссий Скопский и Тетовский”.

 

Слѣдъ горѣприведенитѣ редове, Иеромонахъ Кириллъ слѣдва така: „Во первихъ помяни господи архиепископа нашего Гавриила и неговъ архидиаконъ Софрониа и иконома папа Димитрий и архимандрита Серафима и сакелариа папа Константина отъ Марковъ монастиръ игуменъ Герасимъ со дружини его кучовишки игуменъ иеротей со дружина его отъ баняке Пелагия монахиня отъ побоже Теодосиа монахъ и пр. и пр. Слѣдватъ имената на спомоществователите, напечатани въ самата книга отъ „Нахія Тетовска,” отъ „Долни Пологъ,” „Отъ градъ Гостиваръ,” „отъ Дебьрска нахиа, Нахия Кичовска,” монастиръ Дечански” „нахия Велеска.” И въ конеца на прѣдисловието: Овия люди ми рекоа поради прѣпиши и мие че поможеме по нещо того ради и азъ преписахъ во славу Божию и пречистия Богородици и ради хатъръ нихни сотворихъ послушание обаче аше не би помогналъ (тука има изрисувано нѣщо като корона и послѣ слѣдва) свѣтлѣйший пакъ нищо не би било соверше-но. Преписахъ сие во монастиръ Лешечки емуже первий криторъ светии князъ Лазаръ Сербский во лѣто (1831) по благодати”.

 

Книгата „Оутѣшение грѣшнимъ” е напечатана

 

 

53

 

въ 1840 година; значи писана е била почти 10 години прѣди да се напечата.

 

Що значатъ думитѣ „а ще не би помогналъ свѣтлѣйшйи пакъ нищо не би било съ вьршено”? Що значи и малката коронка между думитѣ „Помогналъ” и „Свѣтлѣйший?” Менъ се струва, че писателя е искалъ да каже, че ако тогавашния свѣтлѣйший сърбски князь не е билъ помогналъ за издавание книгата, тя не е щѣла да излѣзе, но не смѣялъ да го напише открито.

 

Цѣлия рѫкописъ има 40 листа; сѫщия форматъ и величина на напечатаното „Оутѣшение грѣшнимъ.” Хартията е почернѣла, на много мѣста цѣли думи сѫ исчезнали. Съдържанието на рѫкописа е сѫщето съдържание на напечатаната въ Солунъ книга, безъ да има пропустнато нѣщо.

 

 

*  *  *

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]