Изъ новата история на българитѣ въ Турция

А. Шоповъ

 

5. Живота на Кириллъ Пейчиновичъ, автора на „Огледалото”, „Утѣшеніе грѣшнимъ” и пр.

 

 

Кирилла Пейчиновичъ е написалъ и „Книга сия зовомоя Огледало описася ради потреби и ползования препростѣйшимъ и не книжнимъ язикомъ Болгарскимъ долния Миссии, многогрѣшнимъ въ Иеромонасѣхъ и недостойнѣйшимъ Игуменомъ Краль Марковаго монастиря; иже въ Скопие оу Маркоа река храма свѣтаго великомученика Димитрия Кириллъ Тетоецъ Пейчиновичъ и издадеся на типъ иждивенйемъ и потщаниемъ Благоговѣйнаго во священницѣхъ Господина Косте Стошича попа отъ Призрена града. Въ Будинѣ градѣ, писмени Кралевск: Оуниверситета Пещанскаго 1861”;

 

Вързъ тая книга автора се е подписалъ:

 

Игуменъ Краль Марковаго монастиря святаго великомученика Димитрия Кириллъ Тетоецъ Пейчиновичь”, a вързъ „Оутѣшение грѣшнимъ”: „Кириллъ иеромонахъ бившаго игумена въ монастиръ Лешечкаго святаго Атанасия”.

 

Едно и сѫщото лице ли е тоя Кириллъ? Да, едно и сѫщето. Това свидѣтелствуватъ живущитѣ днесъ въ Лешанския мънастирь монаси,

 

 

41

 

това свидѣтелствува и сѫщия рѫкописъ на книгата „Оутѣшение грѣшнимъ”, който е намѣренъ отъ г-на Андрея Стоянова, учитель, въ казанния Лешански мънастиръ. Тоя рѫкописъ азъ имамъ въ настоящето врѣме подъ рѫка и ще го опиша подробно по-долѣ. Вързъ коричката му автора своерѫчно се е подписалъ: Кириллъ Иеромонахъ Пейчиновичъ + бившаги игумена Лешечкаго + монастиря святаго + Атанасиа”, отъ което ясно се вижда, че автора на книгата „Огледало”, напечатана на 1816 година въ Будинъ, и автора на „Оутѣшение грѣшнимъ”, печатана въ Солунската печатница на 1840 година, е едно и сѫщето лице.

 

Дѣ се е родилъ и постригалъ Кириллъ Пейчиновичъ? Това се вижда отъ слѣдѫющитѣ писменни свидѣтелства останали въ Лешанския мънастиръ:

 

1) Въ единъ рѫкописъ, прѣдставляющъ нѣщо като историята на Лешанския мънастиръ, самъ Иеромонахъ Кириллъ Пейчиновичъ е написалъ:

 

....... „Во лѣто 1817 дойде нѣкий калугеръ отъ Хилендаръ Атонский именемъ Кириллъ иеромонахъ и неговъ по плоти отецъ Пименъ монахъ и неговъ по плоти братъ Далматъ монахъ сей Кириллъ и его отецъ и срико му Далматъ монахъ сий три посрижени во Хилендаръ и родомъ отъ долни пологъ отъ село Теарце кукя имъ била до черквата храмъ святаго Николая сей Пейчинъ во монашествѣ Пименъ со синомъ своимъ Кирил-

 

 

42

 

ломъ продадоа во Теарце бащина отидоха во святую Гору и пакъ Кириллъ остави татка си и срика си во Хилендаръ а самъ дойде оу Тетово во свое отечествие и зеде дозволение сирѣчъ изинъ отъ селяни лешани и отъ забити вишепомянутий папа и бегой (Абди Рахманъ паша и его братиевъ Вели Бегъ и Хасанъ Бегъ и Хаизи Бегъ и малейшаго брата ихъ Джеладинъ Бегъ) и обнови метохъ монастирский со храмъ Оуспение Пресветая Богородици и паки нарече се монастиръ Лешачкий Святий Атанасия молитвами его и помощию Пречистия Богоматери найпаче милостию всѣхъ благихъ промислителя. Той Кириллъ со харчлукъ свой що беше продалъ бащина во Теарце кое по христяни беше просилъ све що да имаше све поклони оу вакуфъ сирѣчъ освяти Богу” ........

 

 

II. Отъ долѣ на вѫтрѣшната страна на лѣвата кора на единъ рѫкописенъ миней (книженъ) за Февруарий, сѫщата рѫка е написала:

 

„По запустѣние монастиря святаго великомученика Георгия яже во подкрилие сухия гори сирѣчъ Волковский (с. Волковие) монастиръ бѣ книга сия во скопско во монастиръ святи Николая лета (115) и по запустение его пребистъ во монастиръ святий архангелъ паки лѣта потомъ Кириллъ игуменъ Лешечкаго монастиря святаго Атанасия положи ю во свой монастиръ во лѣто и бѣ игуменъ той Кириллъ иеромонахъ отъ село Теарце и неговъ по плоти отецъ Пименъ монахъ и пименовъ по плоти братъ Далматъ монахъ пострижени во святую гору во хилендаръ”.

 

 

43

 

 

III. Въ градината при малката мънастирска цьрквица, около 30—35 метра на ю. з. отъ нея, се намѣрва гроба на Кирилла Пейчиновича. Надписа на надгробната плоча е написанъ отъ почивающия подъ нея 10 години прѣди смъртьта му, което се вижда отъ слѣдующия, прибавенъ отъ послѣ, надписъ:

 

„По запустене монастиря святаго Атанасия паки обнови се во лѣто трудомъ иждивениемъ Кирилла иеромонаха бившаго игумена монастирю сему иже и написа плочу сию своею рукою еще во животе своемъ во лѣто отъ Христа пакъ обтовися криторя свѣтиго княза Лазара србскаго †”.

 

Не се знае кой е прибавилъ тоя надписъ. Слѣдъ него иде саморѫчния Кирилловъ надписъ:

 

„Стихови на гласъ Трепезечки

Теарце му негово рождение

Пречиста и Хилендаръ посрижение

Лешокъ му е негово воспитание

Подъ плочава негоо почивание

О негово свое Отшествие

До Христово второ пришествие

Молитъ васъ братя негои любимия

Хотящия прочитати сия

Де речете Богъ да би го Простилъ

Зере оу гробъ цръвитѣ ги гостилъ

Овде лежи

Кириллово

тело

 

 

44

 

оу монастиръ

и оу Лешокъ

село

се Богъ за

доброе дѣло”.

 

На простия, каменъ кърстъ, прибавенъ впослѣдствие вързъ гроба, е написано:

 

„Зде почиваетъ робъ божи

Кириллъ иеромонахъ

Ігуменъ во монастиръ

Свети Атанасия

во село Лешокъ

Престави се во

лето 1845 мартъ 12

приложи его

попъ Христо

отъ Скопиѣ”.

 

И така, автора на „Огледало” и на „Оутѣшение грѣшнимъ”, иеромонахъ Кирилъ Пейчиновичъ, бивший игуменъ на краль Марковския мънастиръ св. Димитрий, въ Скопската каза, и по-послѣ на Лешанския мънастиръ св. Атанасий, Тетовска каза, се е родилъ въ Тетовското село Теарци. Годината на рождението му е неизвѣстна. Нѣкои казватъ, че билъ умрѣлъ младъ, на около 50—55 годишна възрасть. Ако съ думата „воспитание”, въ третия стихъ на надгробния надписъ, дѣдо Кириллъ е разбиралъ учение да чете и да пише, то излазя, че той е станѫлъ грамотенъ въ с. Лешекъ. Не се знае кой го е училъ въ това село. Старцитѣ, които добрѣ поминятъ дѣдо Кирилла, слушали

 

 

45

 

отъ него да казва, че се билъ училъ и въ Дебърския мънастиръ св. Иванъ, при нѣкой си Иовъ отъ с. Осломеви (Кичевско), който послѣ станѫлъ иеромонахъ Иоакимъ и написалъ книгата: „Различна поучителна наставленія сочинения иеромонахомъ Иоакимомъ хаджи, настояниемъ же почтеннороднаго господаря Пешы Марковича родомъ отъ Кратова. Въ Будинъ градѣ 1819 год.

 

Въ светогорския Хилендарски мънастиръ дѣдо Кириллъ се е постригалъ, а въ Кичевския мънастиръ Пречиста станѫлъ иеромонахъ. Отъ Скопския мънастиръ св. Димитрий иеромонахъ Кириллъ побѣгналъ отъ гоненията на единъ свой неприятель. Въ Тетово той дошѫлъ нощѣ съ двѣ мъски, натоварени съ книги и икони. Като рѣшилъ да се не скита вече, а да се установи на едно мѣсто, той взелъ позволение отъ тетовскитѣ паши и бейове и, съ помощьта на набожнитѣ българи, възобновилъ Лешанския мънастиръ св. Атанасий въ 1818 год. Отъ стария мънастиръ тогава имало само развалини, а отъ едно по-прѣдишно опитвание да се поднови била останала само цьрквица, която и до днесь се е запазила, и една кѫщица само за двама души. Иеромонахъ Кириллъ въздигналъ нови здания, събралъ нѣколко души монаси и станалъ игуменъ на подновения мънастирь. [1]

 

 

1. За биографическитѣ свѣдѣния, изложени тука, азъ има да благодаря на любезната готовность на г. А Стояновъ, учитель отъ Тетово.

 

 

46

 

Въ селата Ратаи и Лешокъ има и днесь живи дѣдови Кириллови роднини, върскитѣ на които се виждатъ отъ слѣдѫющата генеологическа таблица:

 

 

Миленка била задомена въ с. Сетуле, Гюргяна въ с. Лешокъ, дѣто и днесь живѣе синъ ѝ священникъ Христо попъ Гавриловъ, който е на 50 годишна възрасть. Сирма била задомена въ с. Ратаи, Стаматъ тоже тамъ; въ сѫщото това село е до днесъ Стаматовия синъ Смилянъ, който е на 40 годишна възрасть.

 

Иеромонахъ Кириллъ е билъ съ срѣденъ ръсть, малко пълничъкъ, съ румено лице, голѣми вѣжди и доволно дълга брада. Той билъ трудолюбивъ, кротъкъ, силенъ; не обичалъ лѫжата и всѣкого изобличавалъ въ очитѣ. Той знаялъ добрѣ и съ особна охота говорилъ турски язикъ; разбиралъ и грьцки, но го мразилъ. Цѣльта на живота му била — да помага на бѣднитѣ и да просвѣщава народа си. Той постоянно обикалялъ селата и всѫдѣ нагледвалъ и утѣшавалъ бѣднитѣ; никога не пропущалъ случая

 

 

47

 

да поучи своитѣ братия било въ цьрква, било на селското съборище, или кѫдѣто и да било другадѣ. Въ Тетово той отивалъ често нарочно за да проповѣдва въ цьрквата. Единъ день монаситѣ казали на дѣдо Кирилла, че трѣбва да се купи още малко вино, защото мънастирското не щѣло да стигне за цѣлата година, а той отговорилъ: „ако пиемъ като добичета, виното ще ни стигне, а ако пиемъ като человѣци, то нѣма да ни стигне.” Монаситѣ не могли да разберѫтъ значението на тоя отговоръ и за това на другия день, като сѣднали да вечерятъ, помолили своя игуменъ да имъ разясни притчата. Слѣдъ вечерята дѣдо Кириллъ слѣзълъ съ тѣхъ на двора и заповѣдалъ да доведѫтъ кравитѣ на чешмата да пиятъ вода. Кравитѣ били напоени и не искали и да гледатъ водата. Дѣдо Кириллъ заповѣдалъ да имъ свирятъ, да ги молятъ, да имъ кажатъ да пиятъ за хатъръ, но кравитѣ не слушали, не пили. „Разбрахте ли сега? Да бѣха человѣци, щѣха за хатъръ още по едно корито да испразднатъ, но тѣ сѫ добичета и знаятъ що е мѣрка,” казалъ дѣдо Кириллъ.

 

И зимѣ и лѣтѣ иеромонахъ Кириллъ билъ все на крака, все на работа. Денѣ, когато другитѣ почивали, и нощѣ, когато спали, той повечето пѫти челъ и писалъ. Той ималъ много книги, но слѣдъ смъртьта му ги обралъ и ги отнесълъ сърбина г. Милоевичъ. Тетовци добрѣ знаятъ, че дѣдо Кириллъ е написалъ и „Огледало” и „Оутѣшеніе грѣшнымъ” и мнозина

 

 

48

 

иматъ и прочитатъ тия книги. Въ Лешанския мънастиръ и днесь има 50—60 екземпляра отъ второто и 7—8 отъ първото му съчинение. Въ Тетово никой не знае да е написалъ Кириллъ Пейчиновичъ и друга нѣкоя книга, освѣнъ горнитѣ двѣ.

 

Около шесть години прѣди смъртьта си, иеромонахъ Кириллъ се отказалъ отъ игуменството. При умиранието си той казалъ на монаситѣ, че оставя седемъ хиляди гроша на мънастира, а освѣнъ това и че е скрилъ други двадесетъ хиляди, които тѣ ще намѣратъ нѣкога. Молилъ ги да употрѣбѫтъ тия пари, въ полѣзни и богоугодни работи. Монаситѣ поискали и скрититѣ пари като казали че е твърдѣ възможно да ги ненамѣратъ слѣдъ смъртьта му. Дѣдо Кириллъ казалъ: „Азъ не ги крия отъ васъ и знамъ че непрѣменно ще ги намѣрите. Сега не ще ви ги кажа, защото съмъ убѣденъ, че слѣдъ смъртьта ми тукъ ще дойде грьцкия владика, ще събере мънастирскитѣ добичета и ще ви вземе всичкитѣ пари. Нека сѣдѫтъ паритѣ дѣто си сѫ, а вий не ги търсете прѣди да дойде владиката”. И дѣйствително, не се минала една година и владиката дошѫлъ и обралъ мънастира. Скрититѣ пари монаситѣ намѣрили слѣдъ седемь години, когато прѣправяли дѣдовата Кириллова келия, Малко време слѣдъ като се намѣрили паритѣ, единъ монахъ се опиталъ да очисти стѣнния дѣдовъ Кирилловъ часовникъ, вързъ едната, дъсчица на когото, отвѫтрѣ,

 

 

49

 

той намерилъ залѣпена една книжка, на която било записано дѣ сѫ скрити паритѣ. На сиромаситѣ дѣдо Кириллъ билъ раздалъ много пари.

 

Съ гърцкитѣ владици Иеромонахъ Кириллъ никакъ не живѣлъ добрѣ. Разказватъ, че петь години слѣдъ смъртьта му, отворили гроба му и намѣрили тѣлото му цѣло. Гъркоманскитѣ привърженници мислятъ, че това е отъ клѣтвитѣ на гърцкитѣ владици. Слѣдъ това гроба му не е вече отварянъ. Населението благоговѣе прѣдъ паметьта му; за живота му се говори едва ли не като за апостолски животъ.

 

*  *  *

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]