Изъ новата история на българитѣ въ Турция

А. Шоповъ

 

4. Подробно описание на книгата „Оутѣшение грѣшнимъ” на иеромонахъ Кириллъ Пейчиновичъ

 

 

Ще пристѫпимъ сега къмъ подробното описание на книгата „утѣшение на грѣшнитѣ”, за която Г-нъ М. Дриновъ е казалъ много малко въ книгата XXXI на Периодическото списание. Споредъ насъ тая книга заслужва много пó-сериозно внимание, по съдържанието си държи по-прѣдньо мѣсто отъ първата книга на Кирила Пейчиновича, именно отъ Будинското „Огледало”. Причинитѣ читателя ще види по долѣ. Заглавието и е: [2]

 

книга

глаголемая

Оутѣшение

грѣшнимъ

приведена на простий язикъ

 

 

2. По причина че въ печатницата нѣма църковни букви, както и буквата ы, ний сми принудени да печатами всичко както безъ такива букви тъй и безъ ы.

 

 

28

 

Отъ Кирилла иеромонаха бившаго

игуменъ въ монастиръ лешечкаго

Святаго Атанасия

въ типъ Солунский

при хаджи папа Ѳеодо-

сиа архимандрита

Синаитскаго

въ лѣта

1840.

 

Формата на книгата е сѫщата каквато и формата на „Краткое описание двадесятъ монастирей”, описани отъ Г-на М. Дринова т. е. двадесетъ и единъ сантиметръ на дължина, и петнадесетъ на ширъ; има 94 страници или 47 листа, първата страница отъ които съдържа горѣизложеното заглавие на книгата, а втората е праздна. Това е коричката. Отъ третята страница се започва „предисловіето”, което се помѣщава въ шестъ страници. Цѣлата книжка на всѣка страница има по 19 реда. Хартията е добра, здрава, дебеличка, сѫщата каквато и въ книгата „краткое описание двадесятъ монастирей”, само малко по жълта отъ тая послѣднята. Печата е съ доста едри цьрково-славянски букви, сѫщитѣ каквито сѫ и въ „Краткое описание двадесятъ монастирей”. Както коричката тъй и всичкитѣ страници сѫ обградени по края и отъ четиритѣ страни съ звѣздички, наредени една до друга. Броя на страницитѣ е съ славянски букви и слѣдва до ЛВ (32), слѣдъ което буквитѣ на двѣтѣ страници само сѫ промѣнени на цифри, т. е. слѣдва 33, 34 и послѣ изново ЛЕ (35). На деветата страница

 

 

29

 

слѣдъ прѣдисловието е напечатано, заобиколено съ звѣздички, слѣдѫющето:

 

Сине человѣчъ. снѣждь

Свитокъ Сей, и снѣдохъ

его, и бисть во, оустѣхъ

моихъ яко медъ сладокь.

(изекиилъ. гл: г)

 

Слѣдъ тия четири реда е помѣстенъ единъ голѣмъ гербъ, поддържанъ отъ двѣтѣ страни отъ двѣ ангелчета.

 

На десетата страница е помѣстено само слѣдѫющето:

 

Сине человѣчъ, иди, и

вниди въ домъ исраилевъ, и

глаголи словеса моя къ нихъ.

(Іезекиил. гл: г: д)

 

За прѣдисловието на тая книжка ний не ще говоримъ нищо, защото г. М. Дриновъ е разгледалъ и съобщилъ много добрѣ съдържанието му въ книгата XXXI на Периодическото Списание.

 

Сѫщия текстъ на книжката „Оутѣшение грѣшнимъ” се започва отъ единадесятата страница. Автора ѝ Иеромонахъ Кирилъ Пейчиновичъ се обърща къмъ читателя съ слѣдѫющето поучение: въобще человѣка има троица неприятели: собственната си снага, съсѣда си и дявола. Противъ първия си неприятелъ, т. е. противъ снагата си, може да противопостави орѫжието постение, противъ втория, съсѣда, търпѣние, а противъ третия, дявола, молитва. Който не се старае да противопоставя казани-

 

 

30

 

тѣ три орѫжия противъ казанитѣ троица неприятели, той получава отъ Бога плѣсници . . . Поучението е написано въ видъ на проповѣдь и проповѣдника, по нѣкѫдѣ досто красноречиво и риторски, развива мислитѣ си най-напрѣдъ върху Евангелския текстъ, отъ Матея гл. 17 стихъ 21: Сей родъ ничесомъ же неисходитъ токмо молитвою и постомъ и паки: разгнѣвався господинъ его и предаде его мучителемъ.

 

За да покажемъ какъ красноречиво проповѣдва Кирилъ Пейчиновичъ, въ книгата си „Оутѣшение грѣшнимъ” и какъвъ езикъ употреблява, ний ще приведемъ нѣколко буквални извлечения. Отъ страница 7:

 

„ . . . едни молби наши отъ насъ що се чинатъ со слзи наши, и пакъ и риджали риджаджие, едни риджаджие да молатъ бога оудолна церква, едни оугорна церква, архиерей, свещенници, калугери, манастири, бдение, литургии, Параклиси: тиа свое се велатъ: долни риджаджии. И пакъ: да пущиму и горнии риджаджие, тиа щостоатъ на небо близо при бога, Архангели, Ангели, Апостоли, Пророци, Светители, и праведнии оугодници божии. Нихъ да ги молимо они да застанатъ за насъ предъ бога на молбу. И отъ нихъ башка помошно да припаднимо да молимо пречистую деву богородицу, зере она етъ майка божия нойзинъ синъ най-мощно послушуетъ ню, иповише и отъ небесний молачп, и отъ земний молебници, зере Она го зачнала отъ духа святаго, и го носила 9: месеци, и го доила со

 

 

31

 

дѣвойчески сосци, емъ на негово мучение плакала, емъ на негово воскресение се радувала, и во вѣкъ вѣка се радува со него, и му седитъ отъ страна десна, седитъ за насъ сина своего молитъ. Видите благословении Христиани колко должность имамо мие христиани ко Матери божией, зере Она етъ намъ, емъ майка наша, емъ баба наша, зере нойзинъ синъ намъ етъ: емъ Татко нашъ, емъ Братъ нашъ, зере мие ако држимо заповѣди отца небеснаго, ми сме синове вишнаго. Христосъ кога воскресна отъ гроба, рече на Мария Магдалина, ерече: иди кажи на бракята мои и Петрови, восхожду, ко отцу моему, и отцу вашему, и богу моему и богу вашему . . . мие синове вишнаго сме се сториле по благодати: пощо сме синове вишнаго, мие Іисусови братия. А Іисусова Майка Она етъ и наша майка: кога така естъ, мие требуватъ повише честъ да имамо Богородици отъ всите светци. Зере она непрестанно молитъ сина своего. и молбата нойзина, нойзинъ синъ дайма гу послушуватъ. Кога така етъ и я вамъ велимъ: вие сирочиня що сте останале на земля безъ татка, безъ майка, не тужите защо ете безъ майка, тане тужите зере имате майка на небо, майка ваша Божиа, не тужите зере имате похарна майка на небо, отъ десна страна богу сѣдитъ, и насъ жалитъ, и насъ милуетъ, и намъ бѣднимъ поможуетъ. Не тужите и вие болний отпаднати отъ здравие. зере имате лекаръ на небо Пречиста дѣва Мария. Не тужите грѣшний, вие що имате многу грѣхови,

 

 

32

 

не тужите току покайтесе, и майка божий прощение кеви извадитъ отъ Сина своего, не тужите току имайте оутѣшение, зере Она етъ оутѣшение грѣшнимъ, и скорбнимъ радостъ, и надежда ненадежнимъ, Дѣву Мариу викайте на помощъ, вси неволници, и вси христиани, мужи и жени, Богородицу викайте на помощъ на сегашенъ вѣкъ, и на смертенъ часъ, вси христиани що се поклонуете на иконата Іисусова и Марийна, и пакъ поклонуйтесе, и често молитесе Пречистѣй деви богородицѣ, Іисусъ и Мариа, Тия именя да не ви бидатъ ексикъ отъ вашъ оумъ, отъ ваша оуста. Іисусъ, и Мариа. Тия двѣ иминя, со себѣ да ги носите, и на путь, и на работа кога работашъ со тия две иминя да се стемнишъ и да се разденишъ. Іисусъ и Мария. Тия иминя да ви бидатъ на помощъ на всяка работа, и на смертенъ часъ, кога ке чините теслимъ душа предъ бога, и то-гай да ви се найдатъ привасъ, отъ една страна Іисусъ, отъ друга страна Мариа ........

тако хубаво кой ке поститъ. да знаетъ и да вѣруватъ, еле бакшишъ големъ ке да земетъ отъ пречиста майка божиа, зере нейзинъ синъ господъ и богъ нашъ Іисусъ Христосъ големъ икрамъ ечинитъ отъ десно себе престолъ епоставилъ, и заповѣдалъ на архангели и вси сили. небесний и вси святци даесе поклонувитъ нейзи, зере Она имъ етъ царица, понеже етъ майка царева, и реколъ нези: сакай майко моя отъ мене херъ що да сакашъ, зере я не се отвратуемъ

 

 

33

 

отъ тебе, проси мати моя яко не отвращуся тебе. (Какво що писуватъ во книга библия) кога дойде майка Соломона царя, дойде да се ставитъ со сина своего за некакви маслаати да проситъ отъ него, и нойзинъ синъ Соломонъ е станалъ на нозѣ и столъ е поставилъ отъ десно себѣ, игу прашалъ що захметъ майко моя що си дошла до мене; и она му рекла: царю мой, синко мой, имамъ нѣщо риджа, сакамъ да ми поминетъ риджата, и онъ ерече: сакай майко моя що да сакашъ я царъ свещо оумоя рука и оумоя воля, я царъ ти майка моя сакай зере я не се отвратуамъ отъ тебѣ. Прости мати моя яко не отвручуся тебе .........

и вие христиани тако да вѣруете пречиста Богорица кога се престави отъ овой вѣкъ, тогай самъ Христосъ нойзинъ синъ со Ангели и со сви свѣтци слезе отъ небо во свой руцѣ зеде нойзината престая душа, я отнесе на небеси и я посади отъ десна страна себе: и превознесенъ престолъ естави, како що прилегатъ на царица и рече ей сѣди майко отъ десно мене и прославлена биди славою не тлѣнною, и тадисе поклонуватъ тебе небесний ангели и земний оугодници тебѣ ти поминуватъ молбата за ощо да сакашъ, зере я Богъ а ти Божия майка, я царъ а ти царица, небесна, я синъ, а ти матеръ, теслушамъ и течестиемъ отъ више всѣхъ святихъ. Долженъ бо есомъ зере писано естъ вО законъ Божий, чти отца твоего и матеръ твою и я затова тенестимъ отъ више и имашъ, имашъ изинъ отъ мене за просенѣ, и що да сакашъ да будетъ воля твоя. Прости

 

 

34

 

мати моя яко не отвращуся тебе: проси болящимъ здравие, проси даимъ поможемъ тѣмъ, щосатъ сметени отъ нѣкакви работи нейсправни. Проси на корабли, сиречъ на гемиджие аренъ вѣтеръ. Сакай майко моя на орачи и копачи берикетъ даимсе родитъ, я давамъ за хатьръ твой и кабаети нихни простуемъ. Проси на базрджани справенъ кяръ. Сакай майко моя на некому чоеку що неиматъ чедо, и я за хатиръ твой му дарувамъ. Сакай на некоа фамилна щосатъ во най долна сиромащиня отпаднал е я даимъ поможуемъ да се подкрепатъ. Сакай на нѣкой робие що сатъ заробени, или сурдисани загубиле вилаетътъ свой, сакай и они да се врататъ на кукята своя. Сакай некому грѣшнику що се фрълилъ вотчаяние самъ себе прежалилъ се оуготвилъ за оувѣчная мука, сакай да го вратимъ на покаяние: проси мати моя они неотвращуся теби. Слушайте христиани, майка како се почестуетъ; и за хатиръ нойзинъ можетъ и най-голѣма лютиня да отфрълитъ отъ себе, како некое време во стари римъ, имаше единъ царъ, име му беше Кориоланъ, и негова майка името и бяше Ветуриа, и онъ отиде во чужда дрьжава, оузе войска многу и се врати пакъ на римъ, да бие, да тепатъ гражданитѣ безъ милосъ, да не пожали ни малаго, ни големаго, ни мужко, ни женско, все подъ сабла да постелитъ. И бедни Римлани що видоха толко сила войска многу множество на нихъ, се оуплашиле иса фрълиле себе во отчаяние, и рекоха: сега не оутечуетъ никой отъ

 

 

35

 

насъ, ни мужъ, ни жена, ни дете, ви старецъ, най после измислили една харна миела, пакъ се собрале мало и голѣмо, сирсти и сирочиня, мужи и жени, отидоха да молятъ майка му на забитотъ (кориоланова майка) коя е била честна жена Ветуриа, мати, есе молиле со плачъ, она да измолитъ своего сина, царя Кориолана, и она пмсе обѣща и искочи со калапаликъ на молба да молитъ своего сина. А царотъ со све войска се качилъ на калето со голи сабли, токо чекаетъ войската ишаретъ да прѣскочатъ оуградотъ да погубатъ малого големо. Ама царотъ кога видѣ лице майкинму, а кога чулъ гласъ майкиному куде молитъ за гражданите, и му велитъ: Сине мой, милиотъ мой, за хатиръ мой, прости на душмани твой: и му показуетъ пазухите свой куда сисалъ, и царотъ како чулъ тиа речови майкиниму: началъ да се оумили, му се нажали за майка му куде плачетъ, и имъ прости на душманите негови, и рече на войската своя: вратитесе саблите во ножнице зере я простихъ на душманите мои, и во той часъ направихъ баришъ сирѣчъ: мирба, за радилюбовъ матери его”.

 

Така красноречиво и съ такъвъ езикъ се продължава проповѣдьта „Утѣшение на грѣшнитѣ” до страница ке, дѣто се започева друго едно поучение подъ заглавие: „Поучение Общое всюду както подобаетъ творити бракъ, и во котория днехъ, и аще хощутъ нововѣнчаний бити родители благопотребнимъ чадомъ”. Тая си проповѣдь Кириллъ Пейчиновичъ започенва съ обръщание вниманието на слушателя или

 

 

36

 

читателя, колко грижи и внимание трѣбва да положи человѣкъ, за да може да постави добри и здрави основи на едно здание, което да се държи, вѣчно да се крепи

 

..... „Праватъ темелъ дльбокъ, казва Кириллъ Пейчиновичъ, и вардатъ да бидетъ земната здрава и каменѣ помногу, хемъ стопанотъ требетъ да се подитъ при майсторитѣ да гледатъ хубаво, най паче молитви приложуетъ и попа викаетъ да чтетъ таю молитву щоетъ писана оумалъ требникъ. ... и пакъ со божио име, кога кесе совершитъ той повий домъ кога ке влезатъ да сѣдатъ во кукята, пакъ ке призоветъ презвитери да молитву дѣютъ ..... аза нетлѣна и вѣчна сньга и душа человѣческа, каковъ темелъ (основание) трѣбуватъ да се ставитъ. Човекъ темелъ муетъ бракъ (свадба чиненѣ и зачатие во чрвѣ матерни)”.

 

Слѣдъ това писателя расправя що е бракъ, неговата важность и какъ трѣба да се прави той. Въ конеца на тая проповѣдь има единъ редъ отъ когото може да се заключи, че Кириллъ Пейчиновичъ е писалъ въ Лешечкия мънастиръ, ако не цѣлата книга „Оутѣшение грѣшнимъ”, то само проповѣдьта си „Како подобаетъ творити бракъ”. Тоя редъ е именно: „ .... да не речетъ белки не етъ тако, или Кириллъ сѣдитъ празно въ Лешечки манастиръ щому текнало това писалъ.

 

Проповѣдьта „поучение како творити бракъ” се свьршва до края на 33-то листо. На 34-то листо се започева слѣдѫющето, отъ което се вижда, че Иеромонахъ Кириллъ е авторъ

 

 

37

 

на единъ тропаръ и единъ кондакъ, посвятени на св. отца Нифонта:

 

„Тропаръ и кондакъ святаго отца Нифонта емуже памятъ декевриа к̃г, обрѣтается во книгу житияхъ святихъ или во прологъ. тропаръ и кондакъ ново сочинений кириломъ иеромонахомъ иже во тетово лешечкаго монастиря светаго атанасия емуже первий ктиторъ светии кнѣзъ лазаръ србский въ лѣто, , тропаръ гласъ . подобенъ: камени запечатану. — Во глубини прегрѣшений первѣе во изобилни благоти слѣди многимъ трудомъ отъ первия оудалился еси, и помощию богоматери притяжалъ еси, второе, сего ради билъ еси великий заступникъ, къ тебѣ притеѫающимъ и вопиющимъ, слава избавлшему тя отъ злихъ обикновений, слава во Священство избравшему тя, слава христу даровающему понающимъ тя оставление.

 

(Кондакъ), гласъ, и. подобенъ: возбранной: носящему Христово смирение павломъ воархи-пастирство изведенному возписуемти молебнее пѣние, но яко имѣяй оу христа дерзновений много, отъ всякихъ искушенияхъ насъ свободи, да зовемти, радуйсе нифонте отче досточудний.

 

Слѣдъ това слѣдва: „молитва во еже благословити пчели,” а слѣдъ нея, на страница 98, „молитва еже благословити, церви сирския, сирѣчъ: буби, или отъ пубораненѣ или сувиганѣто или ако сметени, оурочени”.

 

Слѣдъ молитвата за бубитѣ, слѣдва, на страница , „молитва во еже благословити, баиа, въ неделю цвѣтоносно,” а послѣ, на страница , „молитва осаждания винограда”.

 

 

38

 

На страница I2 се започева единъ разсказъ за възкърстналия войникъ извлеченъ отъ пролога за мѣсецъ марта 28-й день. Съдържанието му е слѣдѫющето. — Въ градъ Картагенъ имало единъ воененъ по име Таксиотъ, който често съгрѣшавалъ. Като се появила чума, Таксиотъ, заедно съ семейството си, отишѫлъ въ имението си, дѣто дявола го подкустрилъ да направи прѣлюбодѣяние. По слѣдствие на тоя грѣхъ, Таксиота ухапала змия и той умрѣлъ. Закопали го, по просбата на жена му, край вратнята на ближния мънастирь. Като се молили въ цьрквата, монаситѣ чули че се вика въ гроба: пожалете ме, откопайте ме! Откопали и извадили и го попитали, що е видѣлъ на онзи Свѣтъ. Отъ плачъ, той не можалъ да раскаже, но молилъ да го заведѫтъ при епископа Тарасия. Тамъ, слѣдъ като проливалъ сълзи цѣли три дни, расказалъ, че когато умиралъ, видѣлъ край себе си нѣколцина страшни черни хора и двѣ красиви момчета, които носили единъ ковчегъ. Душата му излѣзла и отишла у момчетата. Като хвъркали къмъ небето, видѣли по пѫтя си колиби, въ които стояли черни хора и държали грѣховнитѣ човѣшки работи. На всѣка колиба представлявали грѣховете му на тевтеръ написани, испитвали го и мѣрили грѣховнитѣ съ добритъ му работи, и всѫдѣ добритѣ му работи били по-тежки отъ грѣховнитѣ. Дошли до най-послѣднята колиба, до тъй нареченото блудно митарство, и чернитѣ хора доказали на ангелитѣ, че послѣдното прѣлюбодѣяние на грѣшника не било простено отъ Бога. Ангелитѣ

 

 

39

 

предали тогава Таксиота на чернитѣ хора, поемнали го дяволитѣ, земята се растворила и той се намѣрилъ въ ада, дѣто се мѫчилъ заедно съ другитѣ грѣшни. Викалъ и ридалъ постоянно. Съгледалъ далече нѣкѫдѣ двоица ангели, на които се помолилъ да го избавятъ. Едина ангелъ казалъ на другия: да ли би се покаялъ тоя грѣшникъ ако го избавимъ? Другия ангелъ отговорилъ, че е увѣренъ че ще се покае, за което е готовъ да поръчителствува. Таксиотъ билъ избавенъ, докаранъ изново въ животъ, покаялъ се и слѣдъ четиридесять деня умрѣлъ праведенъ. „Сие видѣша достойний отци и писаша, казва най-послѣ иеромонахъ Кириллъ, и казуваха на мнозина, да иматъ хаберъ и другий люди, що ке се раждуаатъ въ последное време”.

 

Въ конеца на книгата името на иеромонаха Кирилла е напечатано по слѣдующия начинъ:

 

   

 

 

40

 

Слѣдъ това е помѣстено подробно оглавление за съдържанието на цѣлата книга „Оутѣшение грѣшнимъ”, състояще отъ осемъ страници.

 

*  *  *

[Previous] [Next]

[Back to Index]