Изъ новата история на българитѣ въ Турция

А. Шоповъ

 

3. Теорията на г-на Ястребовъ („Обычаи и пѣсни турецкихъ сербовъ”, С. Петербургъ 1889) че славянитѣ въ Македония сѫ сърби

 

 

Господинъ Ястребовъ, като споменува за книгата „служение еврейско” (въ второто издание на „Обычаи и пѣсни турецкихъ сербовъ”, С. Петербургъ 1889), безъ да обърне внимание на нейния езикъ, нето на нейното заглавие, въ което изрично е казано, че тя е преведена „отъ греческий язикъ во простий и краткий язикъ болгарский къ разумению простому народу”, упрекава македонцитѣ, които сѫ се написали спомоществователи, че се наричатъ българи при всичко, че окончанията на фамилиитѣ, т. е. прѣкоритѣ имъ, сѫ сърбски. Много просто е доказателството на г-на Ястребова, че книгата „служение еврейско”, напечатана въ първата българска печатница въ Солунъ, е сърбска. Той казва: „Онъ (езика въ казаната книга)

 

 

24

 

названъ простымъ болгарскимъ, конечно потому, что переводчикъ имѣлъ въ виду не болгаръ, а простой сербскій народъ въ Македоніи, не понимающій по болгарски, а еще вернѣе по тѣмъ же причинамъ, которыя изложени были мною выше”. Всичкото г-нъ Ястребово доказателство, че казаната книга е, не на български, а на сърбски езикъ, е това. Не повече, не по малко. Въ времето когато се е превождала и печатала книгата „служение еврейско”, нѣма съмнѣние, че не е сѫществувалъ никакъвъ сърбско-български въпросъ относително народностьта на македонското население. Тогава не е имало българска интеллигенция, български училища и български книги. Нѣма защо да се безпокоя г-нъ Ястребовъ, че синаитския архимандритъ Теодосий, учредителя на първата българска печатница въ Солунъ, или самия прѣводачъ на книгата »служение еврейско”, сѫ били опоени отъ идеята, която имъ се приписва, защото въ онова време българитѣ бѣха съвършенно невѣжи. Каквото иска нека говори г-нъ Ястребовъ, но първата Солунска печатница, заедно съ всичкитѣ книжки, напечатани въ нея, сѫ неопровержимо историческо доказателство за българската народность на македонското население. Изъ тая печатница е излѣзалъ най-напрѣдъ букваръ, вързъ коричкитѣ на когото е напечатано че е български. Какво повече искате? . . . Теорията на г-на Ястребова е, че славянитѣ въ Македония сѫ сърби, но че сѫ започенѫли да се наричатъ българи въ по-ново

 

 

25

 

време. Тая теория е много праздна, защото има неопровержими доказателства, че тия славени сѫ се наричали българи прѣзъ всичкитѣ вѣкове, въ врѣме и на византийско и на българско и на сърбско владичества. Не ще повтарями тия доказателства тука, защото г-нъ Ястребовъ ги е челъ и ги знае. Ще попитами само едно: Защо славянското население отвѫдъ Шаръ, та и въ Босна и Херцеговина, не се е отказало отъ своята сърбска народность въ време на сърбското възраждание? Защо само тѣ, въ казанитѣ преслѣдвания, да се откажатъ отъ сърбската народность и да прѣгърнѫтъ българската, а не и другитѣ сърби въ турско? Удивително нѣщо! въ онова време, въ време на възражданието на сърбитѣ, у българитѣ нѣмаше никакво национално чувство, българския на родъ се претопяваше въ гърци и ромѫни, а намѣрватъ се хора, които твърдѫтъ, че въ това именно време сърбитѣ сѫ се претопявѫли въ българи. Нѣщо непонятно. Повечето отъ главнитѣ народности на Балк. полуостровъ — гърци, румѫни и сърби, се възраждаха и образоваха, българитѣ спѣха, и ако се пробудеше нѣкой, тичаше да прегърне гърцката, сърбската или румѫнската народность, защото тамъ бѣше хубавото, тамъ бѣше самосъзнанието; а въ това именно време, споредъ теорията на г-на Ястребова и много други, сърбски шовенисти, масситѣ на сърбския народъ въ турско, миллионитѣ сърбски селяни, се претопявали въ българи ....

 

 

26

 

Пó-долѣ, въ прѣдисловието на своитѣ „Обычаи и пѣсни турецкихъ сербовъ” (стр. XIV) г-нъ Ястребовъ казва: „Въ перечинѣ именъ и фамилій подписчиковъ большая часть ихъ носили во време изданія книги сербскія окончанія, напримѣръ: Янко Ицовичъ, Геновичъ, Славковичъ, Петковичъ, Буновичъ. Цуцевичъ, Кушевичъ, Тодевичъ, Богдановичъ, Дановичъ, Миховичъ, Лебовичъ, Бошковичъ. Добревичъ, Вуковичъ и пр.” Значи, въ време напечатванието на казаната книга въ Солунъ отъ архимандрита Теодосия македонцитѣ сѫ били сърби, защото, споредъ г-на Ястребова, нѣкои отъ тѣхнитѣ прекори се окончавали на „ичъ”. Тукъ господство му противорѣчи самъ на себе си. Пó-горѣ казваше, че въ време изданието въ Солунъ на „Служение еврейско” македонскитѣ сърби отъ страхъ сѫ били вече претопени въ българи, а тука доказва чрѣзъ окончанията на прѣкоритѣ, че въ сѫщото време на сѫществувание Солунската българска печатница, македонцитѣ сѫ си били сърби, защото не сѫ се стѣснявали да носятъ своитѣ сърбски окончания въ прѣкоритѣ, а пó-послѣ, въ време българското възраждание, българската пропаганда ужъ ги заставила да измѣнѫтъ окончанията на фамилиитѣ си отъ „ичъ” на „овъ”.

 

Но основно ли е да се прѣдполага, че македонскитѣ славяни сѫ сърби, защото нѣкои отъ прѣкоритѣ имъ окончаватъ на „ичъ”? Това не е сериозно основание. Всѫдѣ по българско има фамилии, прѣкоритѣ на които окончаватъ

 

 

27

 

на „ичъ”. Ако сърбската националность състоеше въ окончанието „ичъ”, тогава сърби трѣбваше да бѫдѫть най-вече русситѣ, защото у тѣхъ е много распространено въ фамилиитѣ това окончание. У поляцитѣ тоже има много „ичовци”, безъ да прѣдполага нѣкой, че тѣ сѫ сърби, или отъ сърбско происхождение. И въ това отношение г-нъ Ястребовъ е много безосновенъ и не сериозенъ, както и въ мнѣнието, че всѫдѣ дѣто се празднува „славата” населенията сѫ сърбски. [1]

 

 

1. Прѣдисловието въ новото издание на Г-нъ Ястребовитѣ. „Обычаи и пѣсни турецкихъ Сербовъ” азъ подробно съмъ разгледалъ въ нѣколко броя на еженедѣлното Пещенско издание „La Revue de l'Orient” въ зачалото на 1890 година.

 

*  *  *

[Previous] [Next]

[Back to Index]