Изъ новата история на българитѣ въ Турция

А. Шоповъ

 

2. Книгитѣ, напечатани въ първата българска печатница въ Солунъ

Кратко описание на Святогорскитѣ мънастири (1839)

Оутѣшение грѣшнимъ, прѣведено отъ Иеромонаха Кирилла Пейчиновича (1840)

Житие на Св. Иванъ Рилский, Цвѣтникъ, Типикъ

Началное Оучение съ молитви оутренния Славяноболгарский и греческия (1838)

Книга за научение трихъ язиковъ, славяно-болгарской и греческия и карамалицкой (1841)

Служение Еврейское и все злотворение нихно... (1839)

 

Да дойдемъ сега на книгитѣ, напечатани въ първата българска печатница въ Солунъ Г-нъ М. Дриновъ изброява четери книги, напечатани въ тая печатница; 1) Кратко описание на Святогорскитѣ мънастири, излѣзнало прѣзъ Февруарий 1839 година; 2) Служение Еврейское и все злотворение нихно, со показание отъ свещенно и Божественно Писание ветхо и новое. И се положи на край отъ Талмуда еврейскаго, щое писалъ Павелъ Медийски, що иматъ повеке хули противни предъ Бога, противни и предъ ангели Божий. Се пиша по Молдовлашески язикъ отъ Неофита Монаха, що беше Раввининъ еврейски и после по свѣтое крьщение се чини учитель христианский, Второ па се исписа на греческий язикъ. Трето па сега отъ гречески

 

 

13

 

язикъ се преисноси и се преписа во простим и краткий язикъ болгарский къ разумѣнию простому народу, въ Типографии Солунской при хаджи папа Ѳеодосии архимандрита Синатскаго въ лѣто (1839). 3) Оутѣшение грѣшнимъ, прѣведено отъ Иеромонаха Кирилла Пейчиновича, бившаго Игумена на Лешечский мънастиръ (въ Скопската епархия). Солунъ 1840. 4) Книга за научение трихъ язиковъ, славяно-болгарской и греческия и карамалицкой. Солунъ 1841 г.

 

Г-нъ М. Дриновъ е описалъ (Гл. Периодическо Списание на Б. К. Дружество въ Срѣдецъ, кн. XXXI) само първата и третята книга, т. е. само „Краткото описание на Святогорскитѣ мънастири” и „ Утѣшение на Грѣшнитѣ”, а за „Служение еврейско” и за „Книга за научение трихъ язиковъ” не дава никакво описание, по причина, че не ги билъ виждалъ. Въ своята сбирка азъ имамъ и четеритѣ тия книги, излѣзнали отъ първата българска печатница въ Солунъ. Нѣкои отъ тѣхъ съмъ успѣлъ да си набавя сега скоро и за това не съмъ спомѣнувалъ до сега нищо за тѣхъ. Но не сѫ само казанитѣ четери книги, които сѫ излѣзнали отъ Солунската печатница. Азъ притежавамъ пета една книжка, много важна, напечатана въ сѫщата печатница. Тая книжка носи названието:

 

Началное Оучение

съ молитви оутренния

Славяноболгарский и греческия.

 

 

14

 

Напечатася во градъ Солунъ,

со изновъ типъ:

при хаджи папа Ѳеодосиа ар-

химандрита Синаитскаго.

лѣта (1838)

 

Азъ казвамъ, че тая книжка е много важна, защото тя е първия български букваръ, излѣзналъ въ Солунъ и изъ българска печатница. Както за тоя букваръ, тъй и за други нѣкои книжки, напечатани въ печатницата на архимандрита Теодосия, па и за нѣкои отъ свѣдѣнията изъ живота и дѣятелностьта на сѫщия тоя архимандритъ, азъ има да благодарѫ на любезностьта на г-на Липошлиева, български учитель въ г. Дойрянъ.

 

Прѣди да започена подробното описание на тоя български букваръ, азъ ще споменѫ, че, споредъ свѣдѣнията които имамъ, въ Солунската печатница сѫ печатани или препечатвани отъ архимандрита Теодосия и слѣдѫющитѣ книги, които азъ не съмъ виждалъ: 1) Житие на Св. Иванъ Рилский, 2) Цвѣтникъ и 3) Типикъ.

 

Казания букваръ „Началное Оучение” на архимандрита Теодосия има сѫщата величина, сѫщия форматъ, сѫщитѣ букви и сѫщия печатъ на „Краткое описание двадесятъ митирей”, описано отъ г-на М. Дринова въ Софийското Периодическо Списание, кн. XXXI, и на „Оутѣшение грѣшнимъ”, за която въ сѫщата книжка на П. Списание кратко говори Г. Дриновъ и която азъ ще опиша подробно по-долѣ. Освѣнъ горѣприведеното название, вързъ първата коричка на букваря е помѣстенъ голѣмъ

 

 

15

 

гербъ, поддържанъ отъ двѣтѣ страни отъ два ангела. Книжката състои отъ 14 (четеринадесетъ) листа заедно съ коричкитѣ. Хартията на всичкитѣ листи, заедно съ коричкитѣ, е бѣла и дебелшка. Коричкитѣ на екземпляра, когото азъ притежавамъ, не съставляватъ нѣщо отдѣлно отъ листитѣ на цѣлата книжка; първата коричка, т. е. лицето, е образувана отъ първото листо на първата кола на книжката; а втората коричка — отъ послѣднето листо на послѣднята кола. Така щото, цѣлия букваръ, заедно съ коричкитѣ, има 28 страници. На първата коричка казахми че е напечатано заглавието. А въ зачалото на втората страница намѣрвами слѣдѫющата азбука, заобиколена съ звѣздички:

 

   

 

Буквитѣ, всичко 41, сѫ славянски. На третята страница се започеватъ „Молитви Оутренния, Славяноболгарскии и греческия”. Всичкитѣ страници сѫ раздѣлени отъ горѣ до долѣ съ по една линия, отъ едната страна на каято, на първо мѣсто, сѫ напечатани съ славянски букви молитви по славянски, а отъ другата сѫщитѣ молитви, тоже съ славянски букви, по гърцки; т. е. буквитѣ славянски, а думитѣ гърцки. Молитвитѣ се започеватъ съ „Во имя Отца” ..... послѣ: „слава тебѣ Боже” .... „царю небесний” ..... „Святий Боже” ....

 

 

16

 

Слава Отцу”.... „пресвятая троице” .... „Отче нашъ” .... „воставше отъ сна” .... „отъ одра и сна” ...... „напрасно судия приидетъ” ... „приидите поклонимся” .... „Символъ православния вѣри” .... „Богородице дѣво” ...... „достойно Есть” ....... „величитъ душа моя” ..... „Слава тебѣ показавшему” ..... „благослови душе моя.”

 

На двадесятъ и седмата страница, слѣдъ като се свьршватъ молитвитѣ, се започеватъ само славянски: „Слови двописмении, отъ согласнихъ начинаемии — ба ва га ...... бе ве ге .... .бо во го .....” и пр. Послѣ идѫтъ: „Слови триписменнии — бла вле гли” ... и пр. Послѣ: „Слови знаменателнии, триписменнии — тма, мна, здо, тло...... и пр. И най-послѣ славянската азбука изново е повторена, като при всѣка буква е турено и нейното название: азъ, буки, вѣди, глаголь и пр. Въ края: „конецъ и Богу слава”, а по-долѣ: „цѣна гроша Г три”.

 

Това е българския букваръ, напечатанъ прѣзъ 1838 година въ Солунъ, въ първата българска печатница. Въ заглавието на първата негова коричка има нѣщо за забѣлѣжвание. Що значатъ думитѣ: „напечатася во градъ Солунъ со изновъ типъ”, именно — „со изновъ типъ?” Не значи ли това, че въпросния букваръ е ималъ нѣколко издания и че екземпляра, когото азъ притежавамъ, не е отъ първото издание, а отъ второто или третото?

 

Да дойдемъ сега на друга една, напечата-

 

 

17

 

на въ Солунската печатница, книжка, на която г-нь Дриновъ не дава подробно описание, защото не я билъ виждалъ, именно на:

 

КНИГА

за научение трихъ язиковъ

славяно болгарский и греческия

и карамалицкои

напечата сѫ во градъ Солунъ

со изновъ типъ

при хаджи папа Ѳеодосий

архимандрита Синаитскаго

лѣта

1841.

 

Читателя вижда, че и вързъ коричката на тая книжка има „Со изновъ типъ”. Книжката е сѫщия форматъ, сѫщитѣ букви, сѫщата хартия и сѫщия печатъ, каквото и описания вече букваръ. На първата коричка нѣма обикновенния на Солунската печатница гербъ, а на мѣстото му сѫ помѣстени звѣздички. Състои отъ двадесеть и четири листа заедно съ коричкитѣ, или всичко отъ 48 страници. Първата коричка е първото листо на първата кола, а втората коричка — послѣднята страница на послѣднята кола. За да дамъ едно по-точно понятие за съдържанието и езика на тая книжка, азъ ще приведѫ двѣ цѣли страници тъй както си сѫ:

 

 

18

 

   

     ( Кои иматъ сіна и керки нека и сфаршитъ на времето оті седнекодата ростатъ мозает да изпаднаетъ на курвалакъ

       И тіе що се женаетъ на времето не гледаатъ чусти жени

       Толку ... )

 

Ще продължимъ само българския текстъ:

 

„Толку сфаршениотъ и сфаршената нека иматъ страмота нека варгаетъ себесе чиста, Гкармитъ небето и сакаица оти ке варнитъ и на гумното да не клаашъ снопието отъ класои.......

 

Господъ стори небото землята сонцето месецината звездите а седне поеллиа морето езерата реките и извадоа рибите ианкулите пакъ рече ийзлегоа горе на землата свите дервиа изиет землата полна отъ дерева отъ бука отъ бука отъ добои отъ селвиа отъ боръ и друдже се наидуотъ во арманатъ друдже се на планинита на полето и на друзи места пакъ исникнаа светиата тревата зелиете ............

 

каде беше каде загина каде се скри каде се

 

 

19

 

шеташе сега доидите да държиме броиниците и да седиме на коленци на господъ и да го молиме зата земиме отъ той простаането отъ грехоите и да стечиме парадисот раиот така да бидитъ”.

 

Всичкитѣ тия разговори и на тритѣ езика сѫ напечатани съ славянски букви. Книжката се свьршва съ «Конецъ и Бого слава».

 

Да дойдемъ сега на книгата «Служение еврейско», за сѫществуванието на която г-нъ В. Стояновъ само споменува въ кн. ХХIII—XXIV, стр. 1024 на Софийското Периодическо Списание, а г-нъ М. Дриновъ казва, че я не е виждалъ. Азъ съмъ сполучилъ да си доставя единъ, ако и не пъленъ, екземпляръ отъ тая книга, напечатана въ първата българска печатница въ Солунъ: Моя екземпляръ състои отъ 105 листа, или 210 страници, сѫщия форматъ, сѫщия печатъ, сѫщата хартия и сѫщитѣ букви на «Оутѣшение грѣшнимъ», „Букваря” и пр. Първата страница на първата кола съставлява и първата коричка, вързъ която е помѣстено пълно горѣприведеното название на книгата. Отъ моя екземпляръ има четири листа отрѣзани, и жалното е че сѫ отрѣзани отъ най-важното мѣсто на книгата, именно отъ прѣдисловието, написано, както се вижда, не отъ автора, а отъ преводача. Останало е само едно листо отъ това предисловие, което азъ ще приведѫ буквално като образецъ на езика.

 

„О колку книги що имаме що кажуватъ ради служението, и злотворението еврейско, некоя нема толку явнно да каже, като тая

 

 

20

 

книга на блажений Неофита монаха отъ еврейский : що кажуви тия гудните и лукавните имъ вещи. Що онъ бидейки: толку време раввининъ и оучитель нихни, и како позна и найде истинната оусвятое писание, въ еднашъ стана и оузе святое крещение и божественное помазание и фати да истолкува божественните пророци, и да пишува по молдовлашеский язикъ тия хули еврейски, кое писание и на типъ се даде во аог.

 

„Намерението на писателотъ небеше само да сенаучатъ христианите тия прелести и злолукавства еврейски, но да разумѣятъ и неколку евреи отъ христианите, що селажатъ секогъшъ со раввинското оучение, кои раввини: оставатъ свещенное писание и не семислатъ нито за первите, нито за последните, що кажува свещенное писание, истоятъ секогашъ оувъ прелеста них· на: и лажатъ и евреите по край нихно оучение. Ради това писа и той блаженъ Неофитъ сотолку свидѣтелства пророчески да се научатъ христианите това прелестъ нихно, да имъ покажатъ що есть истина. И они да разумѣятъ нихная прелесть, та да плунутъ това нихно лжовно служение, и да дойдатъ оувъ светлостъ истинское: Ревноста що имаше онъ на своя родъ, беше многу: и после остави и тая мирская животъ своя. Знаяйке ради тия последните що иматъ да наследатъ грешните человѣци, и ради това що чинеше кога се нахождаше и онъ на тая прелестъ еврейска, сирѣчь: наубиение, и ради други страшни вещи нихни, ради това остави тая животъ мирска, и отиде и сечини

 

 

21

 

калугеръ прия и ашкитическан животъ : затова можеме дагона ............ ”

 

Слѣдъ това слѣдватъ четиритѣ отрѣзани листа. Цѣлата книга е подраздѣлена на четири главни и нѣкои прибавления. Първата глава е: „Тайна криена нинѣ же откриена ради евреите. Заради крофта щоя земуватъ отъ християните и заради миросуенето що сенамажуватъ со нея, сирѣчъ со кровьта, со показание отъ свещенно писание”. Втората глава е продължение на първата. Третята има заглавие: „Заради еретиците, и православните”. Четвъртата глава е озаглавена: „Егда будетъ едино стадо и единъ пастирь”. Идатъ послѣ прибавленията : „Пренесени отъ тия що е писалъ Павлъ Медийски. I. Заради Талмудотъ еврейски. II. Заради Лилитъ. III. Ради погребение еврейско. IV. Заради раиотъ. V. Лжовнй Мессий. И най-послѣ слѣдватъ имената на спомоществователитѣ: „Сотечници Богохранимий градъ Велесъ, Башино село, Тетово, Вранѣ, село Ватоша, село Кавадаръ, село Ниготино, село Ресава, село Бегнища, село Преждево, село Крушево, село Берово, Богохранимий градъ Щипъ, Ново село, Щипско и конецъ и Богу слава.

 

За образецъ ще приведѫ една само страница отъ превода, именно отъ прибавлението „Заради Лилитъ”.

 

„Кога ке роди некоя еврейка жена, пишуватъ во четирите страни на одератъ, тамо дека лежи жената со писмо еврейско, овия сборови:

 

 

22

 

Санви, Сансанви, Самангалефъ, Адамъ, Ева, и вонка Лилитъ, Кажуватъ же, оти Санви, Сансанви, и Самангалефъ, суть имена на три ангели, и пощо Лилитъ есть Самовила ито маесница: Себепъ-о есть що пишуватъ они тия имена, есть едина приказна що я вѣруватъ да есть наистина безъ сумѣние. Викаятъ Раввините, оти кога создаде Богъ Адама, создаде и едина жина отъ земля со Адама, и я нарече Лилитъ; имъ сечини на нихъ оти много напредъ предъ евино создание сечини това. Еще викаятъ, оти се разлюти Лилитъ со Адама, оти некеше да го послуша; затова бега отъ него. Падна тешко на Адама и плака горко предъ Бога и рече: Господи, жената що ми даде ти, бега отъ мене. Прати Богъ овия три Ангели, що ги рекохме, за да и речатъ да дойде при мужа си; повеле еще Богъ на Ангелите да речатъ на Лилитъ, ако послуша добро, ако не послуша, да знае, оти ката день ке умиратъ по сто диаволи отъ нея рождени. Отидоха ангелите по повелението Божию, и найдоха Лилитъ на морето, во това време що беше фатила една голема фортуна, на това место що се потопи после фараонъ со семо египетско войнство, рекоха на нея ангелите това повеление божию, и она неке да ходи при мужа си, како що беше повелелъ Богъ: после я оплашиха да я удаватъ во морето, на това много талазливо. Лилитъ помоли се на Ангелите да нея задеватъ, рече на нихъ, оти она не есть создадена за друго нещо, овсемъ за да отепуе малките деца: децата по седомъ

 

 

23

 

дена после отъ рождението имъ, момите по тридесеть дена после. Како чуха ангелите това сакаха да я фататъ и да я отнесатъ при мужа-си. Но Лилитъ обѣщасе со клетва, оти не ке да погубе, нито да омертви некое дѣти мало, ако беше видела имената нихни писани во некоя книга, или лицето нихно зографисано. По това после пакъ прия мучение що и се повеле, що да умиратъ по сто диаволи на день отъ нея родени. О тука приеха причина евреите да вѣруватъ несумѣно, оти тая Лилитъ що я рекохме да есть майка на сите диаволи, и вѣруватъ оти да есть истина, и пощо ката день умиратъ по сто диаволи. Пишуватъ и по куките, на тия жени що родиха имината на ангелите, за да неоставатъ Лилитъ да убий новорождените деца ......... ”

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]