Изъ новата история на българитѣ въ Турция

А. Шоповъ

 

13. „Кърстното име” или „славата”. Гопчевичъ и Ястребовъ. „Гдѣ je слава, ту je србинъ”

 

 

Като доказателство че македонскитѣ славяни принадлежѫтъ на сърбската народность, както г. Гопчевичъ, тъй и г. Ястребовъ привождатъ и това, че въ Македония се празднува

 

 

91

 

„кърстното име” или „славата”. И едина и другия се провикватъ съ извѣстното Милоевичево легко изражение: „гдѣ je слава, ту je србинъ”, т. е. дѣто се празднува праздника „слава”, тамъ живѣятъ сърби. Това е много необмисленъ, неиздържающъ никаква критика етнографически принципъ. Гопчевичъ и Ястребовъ мислятъ, че обичаитѣ въобще съставляватъ отличителна чърта на всѣкой народъ. Като излазятъ изъ тая точка, тѣ утвърждаватъ, че сѫществувание такъвъ обичай у Македонскитѣ славяни служи за най-добро доказателство, че тия славяни принадлежѫтъ на сърбската народность. Самия профессоръ отъ Бѣлградската велика школа Кулаковский, въ своето интересно изслѣдвание по „сърбската слава” казва: „Трѣбва да бѫдемъ осторожни въ въпроса на принадлежностьта тоя или оня обичай за едно или на друго славянско племе. Извѣстно е, че сърбитѣ опрѣдѣляватъ даже и границитѣ на своето племе съ празднувание славата, но единъ обичай още нищо не говори въ полза на една или друга етнографическа граница на извѣстно племе” (Русскій вѣстникъ 1883, септ., стр. 357).

 

Други единъ подробенъ описатель на сърбската слава е почтенния сърбски писатель Миличевичъ, който е описалъ това празднувание въ статията си „Славе у Срба” въ „Годишницата” на Никале Чупича I, 1877.

 

Въ що състои праздника „Слава” или „Кърстно име”? То състои въ празднувание отъ отдѣлни семейства или общини деня на

 

 

92

 

извѣстенъ святия, което се счита и покровитель на това семейство или община. Г-нъ Миличевичъ преброява слѣдѫющитѣ видове слова: 1) Крсно име, 2) Слава, 3) Благъ день, 4) Свето, 5) Селска слава, 6) Еснавска (еснафъ-день) слава, 7) Цьрковна слава и 8) Школска слава.

 

Уважаемитѣ мои оппоненти г-да Ястребовъ и Гопчевичъ, като сѫ турили за основа на народностьта на македонскитѣ славяни праздника „слава” и не подозиратъ, бѣднитѣ, че тоя праздникъ не сѫществува само у сърбитѣ, но и у българитѣ, у гърцитѣ, у румѫнитѣ, у православнитѣ албанци, наконецъ и у русситѣ, съ едва дума у всичкитѣ православни християни въ Европа. И мислимъ че това тѣ трѣбваше да знаятъ, ако искаха да не паднатъ въ заблуждение и фалшивость, отъ дѣто тѣ въ настоящето време напрасно постоянствуватъ да се защищаватъ. Г-нъ Ястребовъ си е позволилъ даже да се изрази въ прѣдисловието на новото издание на своитѣ „Обычаи и пѣсни турецкихь сербовъ”, че дѣто и у когото и да сѫществува праздника „Слава”, то е доказателство че тамъ живѣятъ сърби. Тия господа до такъва степень сѫ се наелектризирали отъ идеята че „слава” значи сърбство, щото не сѫ взели въ внимание даже и изслѣдванията на Караджича, тоя почтенъ и знаменитъ сърбски ученъ, който казва: „Бугари вси око Тимока славе Николь дан, и осимъ (освѣнъ) крсноча, колача, који се сщече као и у срби, сваки умијеси по један велики сомун, y који се метне по читав шаран.”

 

 

93

 

У русситѣ, като оставями храмовитѣ, училищнитѣ и тѣмъ подобни общественни праздници къмъ „славата,” се относятъ така наричанитѣ кануны, богомолья и братчины, които се отличаватъ обикновенно съ тридневно увеселение, въ време на коею молитвоприложенията и славословията къмъ празднувания святия, покровитель на извѣстенъ родъ, семейство или село, се замѣняватъ съ пиршество и увеселение. (Гл. „Матеріалы по етнографіи русскаго населенія Архангелской губерніи” Ефименко, въ „Извѣстія общества любителей естествознанія, антропологіи и етнографіи” т. XXX). Още Горски и Новоструевъ сѫ указвали на извѣстни тропари и славословия, тождественни, споредъ самитѣ тия почтенни автори, на сърбскитѣ здравици въ време праздника на „славата”. (Описания рукописей Синодалной Библиотеки, отдѣлъ второй, 3, стр. 68).

 

Главната особенность на «славата» е пречупванието на хлѣба, което тоже не е чуждо на русския народенъ животъ. И до днесъ въ Костромската губерния расчупватъ хлѣба надъ главата на празднующия имения си день. (Гл. съчинението на профессора Сумцова: „Хлѣбъ въ обрядахъ и пѣсняхъ” стр. 127 и сравни статията на Миличевича стр. 130, който тоже разсказва, че у сърбитѣ въ Херцеговина хлѣба се расчупва надъ главата на празднующия домакинъ).

 

Всѫдѣ по България сѫществуватъ всичкитѣ видове на занимающата ни „слава”. Българитѣ

 

 

94

 

и днесъ празднуватъ и семейната, и селската, и еснафската, и училищната слава. Това е и въ Плевненско, и въ Свищовско, и въ Русчукско, и въ Добрудженскитѣ села. Тоя праздникъ особно силно се държи въ Балканскитѣ гори, въ Габровскитѣ и Трѣвненскитѣ колиби и кошари. Тамъ домохазяина, който, по каквато и да било причина, нѣма специаленъ покровителъ, е заставляванъ да си избере такъвъ (сравни Миличевича стр. 97). Избиранието стая по слѣдѫющия начинъ. — Туря се по срѣдата на стаята единъ столъ на горѣ съ краката, вързъ който налѣпяватъ по една запалена восчена свѣщъ, всѣкоя отъ които носи името на единъ святецъ. Наименованието или наречението на свѣщитѣ обикновенно се предоставлява на по-стария отъ присѫтствующитѣ, който извършва това обикновенно скрито отъ лицето, което се нуждае отъ св. покровителъ. Слѣдъ това призоваватъ послѣдния да си избере една свѣщъ. Святията, на името на когото е била наречена взетата свѣщъ, стая покровителъ на домохазяина, който и започева да слави и празднува деня му. Но това се случва много рѣдко, защото обикновенно селскитѣ български семейства иматъ свои наслѣдственни патрони, прѣходящи отъ родъ въ родъ отъ незапамятни времена. Родителитѣ на пишущия настоящитѣ редове, напримѣръ, имаха за семеенъ патронъ праздника „Введение Пресвятия Богородици”, на който праздникъ и ставаха славословията, жъртвитѣ и угощенията.

 

 

95

 

Селската слава е най много распространена въ България. Рѣдко ще срѣщнешъ въ България село, което да нѣма свой святия: покровитель, на деня на когото се колятъ цѣли добичета за курбани, стаятъ праздненства и увеселения; никой отъ селянитѣ не смѣе въ тоя день да работи. Въ Калоферско, Чирпанско и въ всичкитѣ български села подъ самитѣ стѣни на Цариградъ, именно въ Четалджанскитѣ и Чорленскитѣ околности, селянитѣ дружно отиватъ и съсичатъ колата на онзи свой съсѣдъ или съселянинъ, който си позволи въ селския панаиренъ день да отиде да оре или да сѣче дърва. И обикновенно, когато едно село празднува своя покровителенъ праздникъ, хора отъ всичкитѣ околни села отиватъ да присѫтствуватъ, да поздравляватъ и да се веселятъ. И тия праздненства обикновенно, както въ България тъй и въ Македония, се наричатъ служби. Така се наричатъ и въ Дебърския окрѫгъ, което г. Ястребовъ е умълчалъ.

 

Обрядовата страна на тоя праздникъ е сѫщи и у българитѣ както и у сърбитѣ, съ исключение на нѣкои частности, които, споредъ Г-на Ястребова, се срѣщатъ и въ Дебърския окрѫгъ. Отъ описанието на Г-на Ястребова (стр. 5) виждами, че единъ день преди празднувание славата, домакинката носи въ цьрква два хлѣба, които се наричатъ които отпослѣ се раздаватъ на священника и на бѣднитѣ. Това сѫщето се срѣща и по много страни въ България, съ тая разлика само, че българската

 

 

96

 

домакинка носи петь питчета и самия хлѣбъ се нарича „петихлѣбъ”.

 

Но не само българитѣ въ Македония празднуватъ, подъ название „Служба”, славата. Тя се празднува и отъ гърци, власи и арнаути християни. Даже тия послѣднитѣ двѣ племена празднуватъ много често по двѣ слави въ годината, безъ да има да се съмнѣва нѣкой че тѣ сѫ сърби или българи. Най-послѣ ако отъ единъ или два обичая се заключваше народностьта на единъ народъ, тогава отъ каква народность трѣбваше да бѫдатъ русситѣ и французитѣ, у които тъй широко е распространена елката споредъ нова година?

 

*  *  *

[Previous] [Next]

[Back to Index]