Изъ новата история на българитѣ въ Турция

А. Шоповъ

 

12. Доказателствата на г-на Гопчевича че Македонското Славянско население не е българско, а сърбско

 

 

Обърщами се къмъ ония отъ доказателствата на г-на Гопчевича, които той черпи изъ езика и обичаитѣ на Македонцитѣ и привожда като доказателство че Македонското Славянско население не е българско, а сърбско [*]. Първото доказателство, че Македонския езикъ е по-

 

 

*. Гледай Д-ръ Петермановия географически журналъ 35 Ванд, 1889. Ш, дѣто Г. Гопчевичъ е напечаталъ статия подъ заглавие: „Die eth  nеgraphischen verhältnisse makedonian und Altserbien.

 

 

87

 

близо до сърбския г-нъ Гопчевичъ привожда това именно, че ужъ сѫществителнитѣ имена въ своитѣ падежни склонения въ българския езикъ се не измѣнявали, а въ сърбското и македонското нарѣчия се измѣнявали, слѣдователно македонското нарѣчие правило часть отъ сърбското. Ще ни позволи почтенния нашѣ оппонентъ да му кажемъ, че той много малко понятие трѣбва да има както за българския езикъ, тъй и за македонското нарѣчие. Сѫществителнитѣ имена въобще въ българския езикъ, включително и македонското нарѣчие, се измѣняватъ въ окончанията си при падежнитѣ склонения. Примѣръ: имин. человѣкъ, винит. человѣка, дат. человѣку, зват. человѣче; имен. стрина, винит. стринѫ, дат. стрини, зват. стрино. Имената отъ срѣдния родъ се измѣняватъ само въ множественно число. Това сѫщето е и въ македонското нарѣчие. Ето ви примѣри отъ сѫщия сборникъ на сърбофила Ястребова:

 

Бодни каня на пазара

Купи риба и ягули . . .

Сива, сива гулабица!

До кѫдѣ си долетала?

— До нашего господина . . . (стр. 30).

 

Второто доказателство на г-на Гопчевича, че македонското нарѣчие е по-близо до сърбското състои въ това, че ужъ въ македонския говоръ, както въ сърбския, не се употрѣблявалъ члена. Азъ незнамъ дали се нуждае това мнѣние отъ опровержение, защото достатъчно

 

 

88

 

е мислимъ извѣстно, че въ македонското нарѣчие члена се употрѣбява въ такъвъ же размѣръ, както и другѫдѣ по българско. Примѣри отъ сборника на Ястребова: страница 49, пѣсеньта подъ заглавие „Яна и ея два брата янычари”, на стр. 50 „Кралевичъ Марко и Филипъ Венгерецъ” ст. 56 и пр. и пр. Примѣри отъ македонския сборникъ на Верковича: въ всичкитѣ пѣсни на брой 335 се употреблява члена.

 

Примѣри отъ македонския сборникъ на братия Миладинови: тоже въ всѣка една пѣсень. Примѣри отъ книгата „Огледало” на Пейчиновича приведохми по-горѣ.

 

Третьото доказателство че македонското нарѣчие било еднакво съ сърбския езикъ г-нъ Гопчевичъ привожда това именно, че въ сърбското и македонското нарѣчия личното мѣстоимение първо лице правило я, а въ българския азъ. И отъ това се вижда, че г-нъ Гопчевичъ има малко понятие както за българския езикъ, тъй и за македонското нарѣчие. И въ Македония личното мѣстоимение първо лице прави азъ или язъ, ясъ, както и въ България. Доказателства изъ сборника на Ястребова: гледай второто издание „Писма турецкихъ сербовъ” отъ стр. 489 до 581.

 

Доказателства изъ македонския сборникъ на Верковича нето въ една пѣсень се срѣща я, всѫдѣ азъ или ясъ. Доказателства изъ македонския сборникъ на братия Миладинови: стр. 372 — пѣсенъ 280, стр. 408 — пѣсни 377, 378,

 

 

89

 

стр. 414 — пѣсенъ 387 и ир. и пр. и пр. Личното мѣстоимение я се употреблява като исключение въ македонския говоръ, но то е много по-распространено въ езика на сѣвернитѣ българи.

 

Друго едно доказателство на Г-на Гопчевича че македонското нарѣчие било сърбско е и това, че българския юсъ не сѫществувалъ ужъ въ македонското нарѣчие, тъй както не сѫществува и въ сърбския езикъ. Това показва незнанието на Г-на Гопчевича македонското нарѣчие. Отъ много години сѫществуватъ сериозни изслѣдвания по тоя въпросъ, и не простително е отъ научна точка зрѣние да ги не знае Г-нъ Гопчевичъ когато се е наелъ да пише за македонското нарѣчие. Доказателства че въ македонското нарѣчие сѫществува юса сѫ изслѣдванията на ученитѣ специалисти: Григоровичъ, Сирку, Качановски, Верковичъ, па нека прибавимъ и самия Ястребовъ.

 

Мнѣнието на Г. Гопчевича, че въ глаголитѣ първо лице множественно число македонцитѣ употрѣблявали, както и сърбитѣ, мо, а българитѣ ми, е тоже погрѣшно. Употреблението въ македонското нарѣчие мо е като исключение въ нѣкои погранични на сърбитѣ мѣста, а общо употребителното е хме (хми) или фме (фми): дойдофме, рекофме. Ето примѣри отъ македонския сборникъ на Верковича: стр, 217: милуваме, драгуваме; стр. 240: терахме, зехме, немахме, добихме; стр, 245: терахме, зехме, добихме, идеме отиваме и пр. и пр. и пр.

 

 

90

 

Ето примѣри и отъ македонския сборникъ на Миладинови: стр. 236: минахме, фанахме, врѫзахме, скинахме, юзехме, строшихме; стр. 265: пойдиме; стр. 271: обидиме, видиме; стр. 397: иіеме; стр. 424: познаиме и пр, и пр. и пр.

 

Ето примѣри иеъ сборника второ издание на Ястребова: стр. 57: убодиме; стр. 61: изминеме, обидеме; стр. 65: обидеме ; стр. 513: питаме; стр. 514: надеваме, остануеме, идеме, молиме, сме, сакаме, видиме и пр.

 

Г-нъ Гопчевичъ казва, че въ българскитѣ училища въ Македония се употреблявали за ученицитѣ книги съ страници на двѣ раздѣлѣни: на лѣво съдържанието било на македонско нарѣчие, а на дѣсно сѫщето съдържание преведено на български. Така щото ученицитѣ проумѣвали урока си на собственния си езикъ, в послѣ го учили, за учителя, и на български. Не е почтенно да се прибѣгва до такива измислици. Подобни книги не сѫ сѫществували и не сѫществуватъ. Ний призовавами г-на Гопчевича да ни каже дѣ е видѣлъ такъва книга, да ни съобщи нейното заглавие, нейния авторъ годината, града и печатницата, дѣто е печатана тя.

 

*  *  *

[Previous] [Next]

[Back to Index]