Изъ новата история на българитѣ въ Турция

А. Шоповъ

 

11. Статиитѣ за Македония на П. Д. Драгановъ въ „Извѣстія С.-Петербургскаго Славянскаго Благотворительнаго Общества”. Забѣлѣжкитѣ на А. Шоповъ

 

 

Господинъ П. Д. Драгановъ бѣше помѣстилъ въ „Извѣстія С.-Петербургскаго Славянскаго Благотворительнаго Общества” единъ редъ статии за Македония, въ които имаше важни неточности и преиначения. Азъ пратихъ до редактора Г. В. Ламански нѣколко забѣлѣжки върху тия статии, но тѣ неможаха да се помѣстатъ, защото Редактора на „Извѣстията” се промѣни, па и вѣстника взе повечето политическо отколкото научно направление. Ето забѣлѣжкитѣ, испратени г-ну Ламанскому:

 

Въ No. 6—7 Юний и Юдий, 1888 г. на „Извѣстія С-Петербургскаго Славянскаго Благотворительнаго Общества” прочетохъ статията на Г-на П. Д. Драганова „Етнографическій очеркъ Славянской части Македоніи”, върху която ще ми позволите да направя нѣкои интересни бѣлѣжки и попълнения. Вѣрвамъ, че ще ме изслушате тъй както изслушахте и нѣколцина още по сѫщия споренъ за мнозина въпросъ. На страница 320 Г-нъ Драгановъ пише „что у Копановцевъ, въ противность ученолюбивымъ Барзакамъ, почти совершенно отсутствуютъ общинныя школи, а всѣ почти болгарскія училища содержатся срѣдствами, отпускаемыми болгарскимъ священнымъ Екзархатомъ изъ Константинополя”. Това е много невѣрно. Българската Екзархия е започенала

 

 

73

 

да дава училищно пособие на нѣкои бѣдни Македонски общини слѣдъ послѣднята русско турска война, т. е отъ 1880 година насамъ, а български училища въ Скопие, Куманово, Кратово, Тетово, Криворѣчна-Паланка, Враня и по много още села е имало училища отъ много години по-напрѣдъ. Българското училище въ Враня прѣди русско-турската война е било едно отъ най-добрѣ нареденитѣ училища; тамъ главенъ учитель е билъ, въ продължение на много години, Никола Шишеджиевъ. То сега несѫществува, разбира се. Ние можемъ да укажемъ Г-ну Драганову и кое училище въ коя година е отворено и кои учители, поддържани отъ общината, сѫ учителствували до настоящето време въ горѣказанитѣ копановски градове, за които той казва че „бугарско” чувство несѫществувало и училищата имъ се поддържали отъ Цариградъ. Не само българскитѣ общини отъ казанитѣ градове и много отъ околнитѣ тѣмъ села си сѫ поддържали отначало училищата, но и до днесь всичкитѣ първоначални училища въ всичкитѣ казани градове и села се поддържатъ отъ общинитѣ. Българската Екзархия отпуща пособия почти само на класснитѣ училища; първоначалнитѣ училища сѫ общински. Въ Скопие, напримѣръ, има 7 първоначални училища съ 8 учители и 2 учителки, поддържани отъ общината. Въ Тетово: 2 учители и 1 учителка, поддържани отъ общината, въ Криворѣчна-Паланка: 2 учители отъ общината, една учителка отъ Екзархията; въ Кратово: 2 общински учители: въ Кочани: 2 учители и една учителка отъ общината.

 

 

74

 

Ний ще приведемъ тука имената на ония копановски села, които поддържатъ сами, безъ никакви сюбсидии, училищата и учителитѣ си:

Кумановско: Винци, Сопотъ, Кукушени, Живине, Чолапекъ, Св. Петка, Бояновци, Старо-Нагоричани;

Скопско: Мирковци и Панени;

Тетовско: Челопеки, Стенче, Теарци, Зубовци, Врутокъ, Блаце, Померани;

Паланско: Ранковци, Радибушъ, Петралица;

Коченско: Блатецъ, Баница, Зърновци, Соколарци, Спанчево, Търкане, Оризари, Липецъ, Драгобраца, Лаки;

Кратовско: Злетово, Онило, Древени, Лесново, Строамунци.

Щипъ: 4 училища мѫжки, 2 женски, 12 учители и 2 учителки общински.

Не можемъ да прѣдполагаме че всичко това е било неизвѣстно на г. Драганова. И ако не му е било извѣстно, защо пише съ такъва увѣренность за работи, които не е знаялъ положително?

 

По-долѣ Г. Драгановъ казва: „Барзаки не только не нуждаются въ экзархійскихъ субсидіяхъ, но и подозрительно, и также и съ недовѣріемъ отнасятся къ присылаемымъ экзархатомъ учителямъ, начальникамъ общинъ и посрѣдникамъ съ ними въ Македоніи; единъ же Охридянецъ А. Кецкаровъ, получивший свое образованіе въ болгарской Солунской екзархійской гимназіи, сообщилъ намъ странную и поразительную для меня, но интересную новость: это его съотечественники бугаре въ Охридскомъ окружіи и не принимаютъ никогда никакихъ экзархійскихъ аташе и протеже въ качествѣ учетелей”. Това е още по-невѣрно съобщено отъ Г.

 

 

75

 

Драганова. И могатъ ли ученици да знаятъ що вършатъ общинитѣ? Може ли человѣкъ да повѣрва на ученическитѣ свѣдѣния при изучвание една страна? А г. Драгановъ черпи отъ ученицитѣ най-главнитѣ си познания за Македония. Това исповѣдва той самъ. За да опровергаемъ теорията на Г-на Драганова за Охридския окрѫгъ, ще кажемъ, че екзархията всѣкога е имала въ Охридъ и околностьта му свои прѣдставители, изисквани и избирани отъ сѫщото население. Отъ тия намѣстници ще споменемъ за митрополита Натанаила и протойерея Христьо Маленковъ, който и до сега е намѣстникъ на Екзархийския митрополитъ въ Охридъ. Както Охридската, така и всичкитѣ общини въ Охридско всѣкога сѫ се относили до Екзархията за училищни пособия, но Екзархията, споредъ силитѣ си, е удовлетворявала желанията само на ония общини, които дѣйствително не сѫ имали срѣдства да поддържатъ училищата си. Въ настоящето време Екзархията поддържа учители въ слѣдѫющитѣ градове и села въ Охридския окрѫгъ: въ Охридъ 4 учители; въ с. Вещани 1 учитель, въ Велгощи 1 учитель, въ Преторъ 1 учитель, въ Струга 1 учитель и една учителка, въ Рѣсенъ 1 учитель и една учителка, въ Янковецъ 1 учителка, въ с. Круше 1 учитель, въ Любоино 1 учитель.

 

Едно отъ двѣтѣ, или трѣбва да е введенъ въ заблуждение самъ Г. Драгаровъ, или-же пъкъ той иска да ввожда хората въ заблуждение. Г-нъ А. Кецкаровъ е днесь екзархийски

 

 

76

 

учитель въ Охридъ и получава заплата отъ Екзархията. Азъ получихъ отъ него писмо, въ което ми явява, че той никога не съобщавалъ г. Драганову такива неистински свѣдѣния.

 

На сѫщата 320 страница г-нъ Драгановъ казва, че училищата въобще въ Косовския вилаетъ — български, грьцки, сърбски, католически, еврейски — сѫ възникнали не на органически начала, а искуственно. А отъ каква народность училища щѣхѫ да бѫдатъ неискуственни? . . . За училищата отвѫдъ Шаръ азъ нѣма да оборвамъ г-на Драганова, ще ми позволи да му кажа двѣ думи само за училищата въ Скопския санджакъ, дѣто населението е българско, учило се е и учи се български. Въ скопския санджакъ, тъй както и по цѣла Македония, българскитѣ училища сѫ възникнали тъй естественно, на такъва-же органическа почва, на каквато сѫ възникнали и училищата въ Търново, Пловдивъ, София и пр. Въ градоветѣ Скопие, Кратово, Враня, Щипъ и пр. сѫ се отворили български училища прѣди още да сѫществува на свѣта Българска Екзархия, прѣди още да се породятъ неспоразумения между Сърби и Българи, тия училища сѫ се отворили отъ сѫщето мѣстно население прѣди много години, слѣдователно твърдѣ естественно сѫ възникнали.

 

Стр. 319. Както г-нъ Драгановъ тъй и г. Сретковичъ често и гладно цетиратъ името на г. Групчева. Вѣроятно. че и едина и другия не знаятъ г. Групчева. Той до 1883 г. си живѣеше въ Охридъ, и странство не знаеше що значи;

 

 

77

 

занаята му е билъ шекерджилъкъ. Прѣзъ сѫщата 1883 г. той е испълнилъ едно важно екзархийско поручение въ г. Дебъръ, отдѣто слѣдъ като се завърна, доде въ Цариградъ, а по-послѣ отиде въ България да търси чиновническа служба. Тамъ той игра извѣстна роль; най-послѣ се намѣси въ вѫтрѣшнитѣ партизанска борби на страната и, недоволенъ, остави България и доде въ Цариградъ заедно съ нѣкой си г. Евровъ, отъ Струга. Както Групчевъ тъй и Евровъ въ началото криеха причината на своето дохождание въ Цариградъ, но отпослѣ се узна, че тѣ сѫ чиновници при сърбското посолство въ Цариградъ. Азъ имахъ случая да се срѣщамъ понѣкогашъ съ г. Групчева, който отъ самото начало на своето дохождание въ Цариградъ отказваше че е чиновникъ при сърбското посолство. Когато го попитатъ: добрѣ, а отдѣ добивашъ срѣдства за живѣяние? той отговаря: отъ русския посланникъ. Но това е съвършенна лъжа, а Групчевъ се стѣснява да исповѣдва, че е органъ на други хора, защото неговитѣ съотечественници му се много подсмиватъ и много го упрѣкаватъ, че е оставилъ народностьта си. Той казва, че получава срѣдства за живѣяние отъ русския посланникъ, за да си даде по-голѣма важность. Г. Групчевъ се ползува съ чуждо име за да прокара своитѣ съвършенно притворни и лицемѣрни начала. Г. Групчевъ, както и всичкитѣ сърбофили, не смѣе открито и откровенно да проповѣдва, че българский елементъ въ Македония е сърбски, а не българ-

 

 

78

 

ски. Той се бои да каже това, защото знае, че всѣкой Македонецъ ще му се смѣе, и никой не ще да го вѣрва. Той е прѣгърналъ и проповѣдва хитро съчиненото мнѣние, че славянитѣ въ Македония сѫ Сърби и Българи толкова, колкото сѫ и Русси, Чехи или Поляци, че тѣ сѫ Македонци, съвършенно отдѣлна словенска народность. И това мнѣние не е собственность на г. Групчева; то хитро е съчинено отъ пропагандата на сърбизма въ Македония за по-сполучливи резултати въ дѣятелностьта. Трѣбва же да говорятъ на Македонеца нѣщо, което може да му се понрави, което не би му докарало отвращение. Македонскитѣ Българи Сърби не стаятъ, дайте да имъ вдѫхнемъ съвършенно нова и привлекателна за тѣхъ идея, дайте да имъ кажемъ, че тѣ сѫ отдѣленъ народъ, потомци на Александра Македонски, съ славно минало и велика история. Това убѣждение е прѣгърналъ и г. Групчевъ и него иска да прокара между Македонцитѣ. Но напревило ли е и прави ли нѣкакъвъ напрѣдъкъ това мнѣние между македонскитѣ Българи? Това ний не виждами. Въ началото на своето дохождание въ Цариградъ. г. Групчевъ, заедно съ другаря си Еврова, се помѫчи да сгрупира временно пребивающитѣ по търговия въ Цариградъ македонски Българи, и да ги убѣди да се обърнатъ за субсидии за училищата си къмъ сърбския министьръ въ Цариградъ г. Новаковича, но не сполучи. Съ една рѣчь, македонскитѣ Българи гледатъ на сърбската пропаганда съ много лошо око. Ако правятъ

 

 

79

 

нѣщо сърбскитѣ пропаганди, то е именно че увеличаватъ враждата и негодованието на Македонцитѣ къмъ братския сърбски народъ, за което не може освѣнъ да се съжалява. Сърбската пропаганда дѣйствува въ съглашение съ гърцкитѣ владици и силлогоси, които понѣгдѣ поддържатъ сърбизма между Македонцитѣ.

 

При всичко това, трудно е да се каже, че сърбската идея ще добие нѣкаква почва между българския елементъ въ Македония. Другаря на г. Групчева, г. Евровъ се относя до Екзархията и иска учителско мѣсто въ Македония, като забѣлѣжи, че му се е додѣяло вече да служи на хитрата сърбска идея: „Македонцитѣ съставляватъ особенъ исторически народъ”. Въ настоящето време бѣдния Евровъ, боленъ, окаянно прѣкарва днитѣ си въ родното си мѣсто Струга. Г-нъ Групчевъ тоже се относя́ лично до Екзархията нѣколко пѫти за да иска да се настани племянника му Н. Групчевъ на нѣкаква работа подъ вѣдомството на Екзархата.

 

Стр. 318. Г-нъ Драгановъ пише, че Т. В. Пр. Охридский Синесий и Скопский Теодосий вземали участие въ св. български Синодъ, който засѣдава въ Орта-кьой, резиденцията на българския Екзархъ, и въ годината или въ двѣтѣ годинъ веднѫшъ пращали пастирскитѣ си окрѫжни на паството въ епархиитѣ си. Г-нъ Драгановъ и тука има грѣшка. Въ Орта-кьой не засѣдава никакъвъ български Синодъ, слѣдователно и казанитѣ двоица български митрополити не могатъ да взематъ участие въ него. Св. български

 

 

80

 

Синодъ засѣдава периодически въ София, а не въ Цариградъ. Т. В. Прѣосвященства Охридский Синесий и Скопский Теодосий не пращатъ своитѣ окрѫжни послания въ годината или въ двѣтѣ години веднѫшъ, а редовно, и всѣкога управляватъ епархиитѣ си отъ Цариградъ чрѣзъ особни свои намѣстници.

 

Стр. 316. Дълженъ съмъ да кажа, противъ утвърдението на Г-на Драганова, че настоящия Скопский митрополитъ, В. Прѣосвященний Теодосий, не се е училъ въ Бѣлоградска духовна семинария, а въ Сѣрската гърцка гимназия.

 

Азъ първъ пѫть слушамъ, освѣнъ това, че въ Скопския Санджакъ имало Сърби, които мечтаяли възстановението на Ипекската патриаршия. Подобна идея сѫществува между нѣкои интеллигентни хора въ сѫщата Сърбия, а никакъ не въ Скопския Санджакъ. Нека ни каже Г-нъ Драгановъ, кой му е изражавалъ въ Скопия надѣжда за възстановение Ипекската патриаршия? Ний можемъ да увѣримъ Г-на Драганова, че подобно нѣщо не сѫществува.

 

Стр. 312. Ний сми съвършенно съгласни съ Г-на Драганова, че въ градоветѣ: Призрѣнъ, Ипекъ, Новий Базаръ и пр. християнското население не е българско. Има обаче да направимъ една малка бѣлѣжка. Именно, че и отвѫдъ Шаръ, около Призрѣнъ и Дяково, има самъ-тамъ български села. По-нагорѣ не обаче. Въ всѣкой случай, грамадното болшинство не е българско.

 

Стр. 314. Господинъ Драгановъ казва, че

 

 

81

 

въ езика на Капановцитѣ члена не сѫществува. Това показва, че той има много малко понятие за тоя езикъ. Ний можемъ да приведемъ колкото желаете факти въ доказателство, че члена сѫществува въ езика на Капановци тъй както сѫществува той и по цѣла Македония.

  

Нарѣчието на Капановцитѣ, т. е. на Българетѣ отъ Скопско, Тетовско, Кумановско, Кратовско и Паланско. Пѣсни пѣяни отъ мома Стана Иовова (село Осинчани), отъ Мария Сейова (Тетово), отъ П. Трандафиловъ (Команово)

 

Стр. 315. И въ книгата „Огледало” на Тетовеца

 

 

85

 

Кирилла Пейчиновича, написана на българско долномисийско нарѣчие и напечатана въ Будинъ на 1816 год., всѫдѣ се употрѣблява члена. На страница е, напримѣръ, се срѣщатъ думитѣ грѣхотъ, стоката, кукята, челедъта, нивата, лозѣто, дървата, бахчата и пр. На страница ли: дѣтета, прежнитѣ, и пр. На страница зг: молитвата, светецотъ и пр. На страница чз: духовника, исповѣдникотъ, ногъ-та.

 

Азъ неоспорявамъ истината, че въ Капановското нарѣчие се срѣщатъ много сърбизми, но причината на това е че Копановци сѫ границата на българския елементъ, че тамъ дохождатъ въ стълкновение българския елементъ съ сърбския. Копановското нарѣчие не е сърбско размѣсено съ българизми, а е българско съ нѣкои сърбизми. Българско се нарича това нарѣчие и отъ самото тамошно население, което и себе си назовава българско.

 

Много голѣмо значение придава г-нъ Драгановъ на разнитѣ названия на македонското население. Той като че иска да каже: Македонцитѣ не сѫ Българи, а сѫ мияци, копановци, барзаци и пр. Невѣрно се прѣдставлява значението на мѣстнитѣ плѣменни названия въ Македония. Тия названия иматъ сѫщето значение, каквото и по много други мѣста, може да се каже — каквото и всѫдѣ. Въ южна България, напримѣръ, населението се нарича помежду си съ названията Скобари, Гърци, Полчани, Рупци, Якалийци, Вариклечки, Лангери, Загорци, Шопи, Романци и пр. Подобни мѣстни народни на-

 

 

86

 

звания ще намѣрите много и всѫдѣ. Но това не значи, че населението въ южна България не се нарича по между си българско, а Скобарско, Загорско, Горско, Романийско, както незначи, че македонското население се нарича помежду си не българско, а Миацко, Барзацко и пр. Можете да заобиколите Македония отъ едина край до другия, безъ да чуете Македонскитѣ мѣстни плѣменни названия. Други е въпроса, ако вий сте търгнали да събирате свѣдѣния за тия именно названия и питате всѣкого за тѣхъ. Ако просто и прямо попитате Македонеца какъвъ е, той никога не ще ви отговори, че е бързакъ, миякъ и пр., а ще ви каже, че е Българинъ или Бугаринь.

 

Въ заключение ще кажа, че г-нъ Драгановъ дава интересни свѣдѣния за Македония, но не съ подобающата откровенность, искренность и точность.

 

*  *  *

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]