Изъ новата история на българитѣ въ Турция

А. Шоповъ

 

10. Официални турски документи:  Телеграмма отъ Битолския валия до Великия везиръ (1888); Султански фирман на бившия Скопски Митрополитъ Кириллъ (1875). Пѫтувание на Пукевиля по Гърция и южна Македония (1825)

 

 

По причина че се отвори дума за сърбскитѣ претенции надъ македонското население, ний ще приведемъ тука една официална телеграмма отъ Битолския валия до Великия везиръ съ дата 6/18 май 1888 година, напечатана въ Цариградския вѣстникъ La Turquie отъ сѫщата година и сѫщия мѣсецъ: Ето телеграммата:

 

„Вѣстникъ „La Correspondence de l'Est”, който излазя въ Виена, казва валията, е обнародвалъ въ вечерното свое издание отъ 5-й май едно писмо отъ Солунъ съ дата 29 априлия (1888). Въ това писмо е казано, че въ околноститѣ на Флорина (Леринь), Прѣспника и Баковика е имало едно кърваво сбълсквание

 

 

69

 

между мюсюлманитѣ, гърцитѣ и сърбитѣ, че на 29 априлия е била пратена войска отъ Солунъ за да потуши движението и да запази Батоля, и че една часть отъ възстанницитѣ търгнала отъ Леринъ съ цѣль да нападне Битоля. Съ грижитѣ на Негово И. В. Султана, тишината царува всѫде по вилаета. Не е имало, въ всичкото пространство на вилаета, не само спрѣчквание и сбълсквание, но нето единъ случай отъ разбойничество. Въ Битолския вилает Сърби нѣма, нето пъкъ тоя вилаетъ се намѣрва на сърбската граница. Мѣстности съ название Прѣспника и Баковика, соменувани въ казаното писмо като центръ на движението, не сѫществуватъ. Слѣдователно, всичкитѣ тия извѣстия отъ Солунъ сѫ лъжливи”.

 

Не считами за излишно да забѣлѣжимъ, че отъ Битолския вилаетъ правятъ часть и цѣлия Дебърски санджакъ съ Тетовската околия.

 

Трѣбва ли да напомнювами твърдѣ добрѣ извѣстното пѫтувание на Пукевиля по Гърция и южна Македония, напечатано въ Парижъ въ 1825 година, когато въ Българския народъ самосъзнание отсѫтствуваше, когато българска интеллигенция и национални въпроси между Гърци, Сърби и Българи не сѫществуваха? Като достигналъ до Костурското езоро, Пукевиль пише:

 

До тамъ азъ пѫтувахъ като въ позната страна, защото можехъ да говоря съ хората и да се сношавамъ съ тѣхъ, но тукъ сцѣната се измѣни. Азъ влѣзохъ въ прѣдѣла на българитѣ и трѣбваше да употрѣбявамъ нѣколкото славянски думи, които бѣхъ научилъ прѣзъ времето на прибиванието си въ Рагуза, за да ме разберѫтъ, когато ги нѣщо питахъ.”

 

 

70

 

Ний и другадѣ сми привождали неопровержими доказателства, че и правителството на Н. И. В. Султана официално счита славянско-македонското население за българско. Ще напомнимъ тука и съдържанието на Султановитѣ фирмани, издавани на българскитѣ македонски владици. Ще направимъ тука едно малко извлечение отъ фирмана на бившия Скопски Митрополитъ В. прѣосвѣщений Кириллъ, за да покажемъ, чрѣзъ официяленъ документъ, че населението на Скопската епархия, за която Сърбитѣ не даватъ нето заречъ че е българско, се счита не за сърбско, а за българско, каквото си е въ дѣйствителность. Тоя фирманъ е съ дата 23 реджебъ 1292, или 12 августа 1875 година. Ето зачалото му:

 

„Негово Блаженство Екзарха и българския духовенъ съвѣтъ, като поискаха Моя Императорски Бератъ, който да потвърджава назначението на В. Прѣосвяшеннаго Кирилла, носителя на настоящето, за митрополитъ, способенъ да управлява духовнитѣ работи на Българитѣ, обитающи Скопия и околноститѣ, и избранъ за преемникъ на покойния Доротей, български митрополитъ на сѫщата епархия......”

 

И по-долѣ:

 

„ . . . Заповѣдами слѣдѫющето: носителя на настоящето, като митрополитъ на

 

 

71

 

Скопия и околноститѣ му, да се припознава за тъкъвъ отъ Българитѣ, малко и голѣмо, и отъ духовницитѣ, священницитѣ, диаконитѣ, монаситѣ и монахинитѣ, живущи въ казаната епархия, къмъ когото и да се обърщатъ за духовнитѣ работи, да испълняватъ неговитѣ заповѣди и всѣкога да му се покоряватъ . . . „Когато единъ Българинъ жалае да се ожени или да се разведе, никой освѣнъ митрополита или назначенитѣ отъ него намѣстници и священници, да нѣма право да се намѣсва; митрополита да наказва ония священници отъ своитѣ подчинени, които, безъ да получатъ неговото съгласие, благославятъ бракове, като дѣйствуватъ чрѣзъ това противъ прѣдписанията на своята цьрква . . „Кадиитѣ или наибитѣ (духовни сѫдии), па и койти да било други чиновникъ, да не запрѣщаватъ на священницитѣ да отслужватъ цьрковнитѣ служби въ българскитѣ села, дѣто ще бѫдатъ назначавани отъ митрополита си. Митническитѣ и други началници да не прѣпятствуватъ прѣносянието покѫщнинитѣ и вещитѣ на митрополита, произведенията отъ неговитѣ лозя, които ще служатъ за собственното негово живѣяние, както и виното, маслото, меда или друго нѣщо, което би му се поднесло или пратило отъ българскитѣ общини.....” „Когато единъ Българинъ, духовно или мирско лице, завѣщае въ живота си една часть или третята часть отъ своя имотъ на Екзарха, митрополита, намѣствика, или же на бѣднитѣ, цьрквитѣ, народнитѣ училища и болницитѣ, и умре послѣ, това завѣщание да бѫде

 

 

72

 

вземано въ внимание, завѣщанитѣ вещи да се взематъ отъ наслѣдницитѣ и да се предаватъ по принадлежность, посрѣдствомъ духовнитѣ турски сѫдилища и слѣдъ изслушвание свидѣтели Българи ..... ”

 

*  *  *

[Previous] [Next]

[Back to Index]