България при цар Самуил и неговите наследници (976 -1018 г.). Том I

Извори и литература (опит за обобщение)

Антон Съботинов

 

ПРЕДГОВОР

 

 

Настоящата книга няма за цел да разбива утвърдените академични рамки на изследванията на Българската държава при цар Самуил. За това века този труд се възприема, като скромен опит на читател да изрази мнението си за един героичен период от Средновековната история на България - управлението на цар Самуил и неговите наследници (976 - 1018 г.).

 

В този ред на мисли важно е да се отбележи, че всяко едно проучзаяе на Самуиловото властване е улеснено от многобройните публикации, направени през последните 150 години от българските и чуждестранни историци. Това включва събиране на изворите, тяхното разглеждане и коментиране на специфичните проблеми. Поради това всеки един изследовател е достатъчно да се запознае с достъпните за него публикации и да вземе отношение по спорните въпроси. Точно това съм се стремял да покажа и в настоящата книга. Възможно е направените изводи да са неправилни и да ~е са напълно доказани. Приемам, че много от тях могат да се разглеждат само като работни хипотези, но все пак пристъпвам със съзнанието за известна преоценка и преосмисляне на някои традиционни гледища за българската държава под управлението на цар Самуил.

 

От друга страна, проблемите, съпътстващи изследванията върху Самуиловата епоха, са ненужно интернационализирани. Някои балкански историграфии, умишлено или неумишлено, се стараят непрекъснато да полемизират с българите (респ. с българските историци) по въпроси, свързани преди всичко с оспорване българския произход и характер на държавата управлявана от Самуил, които отдавна са изяснени в историческите извори. Няма да разглеждам обстоятелството дали този спор е елемент от някаква стратегия, дали има провокативен характер или е продиктуван от убеждение за научни търсения. В това отношение осъзнавам, че ставам “жертва” на тази полемика, давайки отговор на някои напълно произволни и политизирани становища, нарушаващи научната етика и водещи до недопустимо обругаване на българското народностно име. Във връзка с това не мога да не отбележа, че е много трудно в някои исторически съчинения да се види разделителната линия между научните и политико-пропагандни позиции на авторите, като в повечето случаи вторите преобладават.

 

За мен не съществува никакво съмнение за българския произход и характер на държавата, управлявана от цар Самуил. И това ми убеждение се дължи не на някакви емоционални подбуди или пък на свръхизострени национални чувства, а поради безспорните доказателства в изворите и на историческа памет на българите във времето.

 

Изложеното в книгата представлява опит да бъде изразена собствената ми позиция по разглежданата проблематика, съобразена преди всичко с историческите паметници, без ни най-малко категорично да се отричат мненията на утвърдени в науката медиевисти, имащи зад себе си десетилетия научна работа. В тази връзка не мога да не спомена, че представата

 

9

 

 

си за България под управлението на цар Самуил я дължа на прочетеното и разбраното от родните и чужди историци, пречупено през призмата на личното ми виждане и възприятие.

 

Давам си сметка, че средновековното етническо землище на българския народ не съвпада със съвременната действителност. Изложеното в тази книга за средновековните българите, населявали обширни пространства от Карпатите до Бяло море и от Албанските планини до Днестър, не е обусловено от правенето на някакви паралели в настоящето и влизането в конфронтация е когото и да било, а още по-малко да влияе на неговата националност, възгледи и възприети разбирания за средновековното минало. Целта на този труд е да се изложат някои слабости в проучванията и да се изгради един нормален диалог, който да бъде в основата за разрешаване на редица спорни въпроси от Самуиловото време и да се направи опит за преодоляване на натрупаните идеологеми и не научни схващания.

 

Накрая искам да изразя няколко благодарности: благодаря на тези читатели, които изпратиха мненията си за книгата ми “Българският произход на цар Самуиловия род” по електронната поща и на онези, които споделиха забележките си в лични срещи с мен; благодаря и на всички останали, които не погледнаха сериозно на моето желание да се занимавам е изучаване на настоящата тема, но оцениха изследователския ми ентусиазъм.

 

Специално благодаря: на проф. Василка Тъпкова - Заимова за това, че ме изслуша и от висотата на своите знания ми даде напътствия; на брат ми Калин Съботинов, който помогна при събирането на западната литература; на съпругата ми и двете ми деца, които ми осигуриха необходимия уют и спокойствие за писане; на художника Мариан Маринов, който прие присърце идеята и изготви приложените към творбата картина и илюстрации; на майка ми, на историка Александър Мошев, на журналиста Петко Атанасов на Борислав Иванов и на приятеля ми от детство Божидар Добревски за пълната подкрепа по време на писането; на Йордан Табов, който ми предостави някои свои материали още в ръкопис, на историка Илия Йовков, който ми даде трибуна от страниците на вестник „Векове”, за да изложа своите виждания.

 

От автора

 

[Back to Index]