Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване

Антон Попстоилов

 

МОЕТО ПОЗНАНСТВО С АНТОН ПОПСТОИЛОВ

 

з. д. н. Христо Вакарелски

 

 

С Антон Попстоилов се познавах от студентските си години, но основно се сближих с него, когато в 1927 г. се завърнах от специализацията в Полша и бях назначен за асистент в Етнографския музей. Така се случи, че ме пратиха в неговия кабинет. Там работих с него повече от една година, сближи ни работата - писахме съвместно една преценка на полски етнографски трудове, започнахме да работим по продължаване на Показалеца за излезлите фолклорни произведения след Освобождението. Тази работа остана в архива на музея, но изгоря по време на бомбардировките през 1944 г. През 1928 г. аз писах в „Училищен преглед” (г. XXVII, кн. 8) биографични бележки и кратък анализ на трудовете му.

 

Като просветен деец, сътрудник и директор на Етнографския музей, като действителен член на Българската академия на науките и като гражданин Антон Попстоилов беше голям патриот и добросъвестен изследовател, който даваше пример на трудолюбие и всеотдайност към науката. Показалецът и досега е най-добрият научен труд у нас в тази област. А. Попстоилов не се възгордяваше, а работеше упорито и тихо. Той беше много ценен учен. На ръст беше едър - някъде около два метра висок. Ходеше винаги с бастун, но не се подпираше на него, а само го размахваше. Неговата кариера бе работата. Той бе фолклорист и възрожденец по пътя на Ив. Д. Шишманов. Негови учители са били Л. Милетич, Б. Цонев, Д. Матов и др., но особено се

 

5

 

 

гордееше, че е ученик на Шишманов и Милетич. Покрай Милетич се заема с езикознанието, а от Шишманов става фолклорист, занимава се с фолклористика, етнография и възрожденските проблеми. Лично аз пък търпях силното влияние на А. Попстоилов при своите трудоемки научни работи, библиографии, показалци, много дължа на него в научната работа.

 

Наблюдавах го как се занимава с ръкописа за с. Зарово. Беше извършил редица наблюдения преди опепеляването на селото, ходил беше и в новите селища в Горна Джумая, Крупник и Г. Белица. Беше писал вече няколко статии за селища от Солунско: Зарово, Висока и Сухо и др. (Лъгадинска околия), които беше посетил по време на учителствуването си в Солун. Този труд изразява голямото му желание да събере цялостно своите наблюдения върху географията, историческата съдба, духовната и материалната култура на това население и особено силното впечатление, което му бе направил чудесният говор на селата Зарово, Висока и Сухо, запазили старинни форми от езика на светите братя Кирил и Методий. Мисълта по тези проблеми го е занимавала повече от 25 години. Уви, смъртта му (умря от тифус след едно посещение на близките си в Лешко) не му даде възможност да види плода на своя труд.

 

Посрещам с радост издаването на тези записки на Антон Попстоилов. Това ще бъде ценен вклад в иеторията на българския народ, в неговото езикознание и народоведение.

 

[Next]

[Back to Index]