ПРЕДГОВОР
За да се преценят правилно делата на една личност или на една социална група и в случай на нужда ефикасно да им се противостои, тази личност или група трябва да бъдв разбрана. Това означава възможно най-точно да си представим душевното й устройство, да проникнем във вътрешния й мир, да пресъздадем начина, по който функционира нейното съзнание.
На западните изследвания на Изтока липсза именно това интимно познание. Съветологията даде ценни плодове, но те се ограничават предимно върху външната страна на комунизма, върху неговото поведение. Истинските мотиви на това поведение обаче остават неясни. Анализът на комунистическия манталитет все още предстои. Това е разбираемо, тъй като подобен анализ предполага непосредствено преживяване на комунистическия строй. Западните диагностици на комунистическия свят се намират per definitionem [*] извън системата и за изследователя остава абсолютно недостъпна херметически затворената господстваща прослойка на Изтока.
Недостигът на познания за психологията на комунистическия свят оказва силно отрицателно влияние върху правилността на западната представа за Изтока. На Запад понякога влизат в обръщение представи за Изтока, които предизвикват само усмивката на критичните интелектуалци там. На читателя ще бъде предложен изчерпателен анализ на тази погрешни мнения. Най-общо погрешността на западната представа за Изтока се състои в непреодолимата, инстинктивна тенденция към рационализиране на комунистическото поведение, в пренасянето на западни модели върху една съвсем различна по характер действителност, в надценяването на комунистическите функционери. Неправилността на тази представа е добре известна на всеки критик на системата на Изток.
За привикналия към западни мисловни норми и критерии човек комунистическото поведение крие много клопки: действителността често е пъпна противоположност на сами по себе си превъзходните, но извлечени в условията на западната последователност на мисленето и действието хипотези. Разбирането на комунистическата „душа" се усложнява допълнително и от това, че комунизмът сега се намира в състояние на дълбока промяна, която наистина оставя неговата вътрешна същност все още непокътната, но която все пак силно го разтърсва. От това се пораждат странни психологически продукти. Тези феномени недостатъч но се вземат предвид, биват зле разбирани и често обърквани с дадености,
*. По правило (лат.) — бел. пр.
5
които наистина преобладаваха в миналото, но в настоящето вече не съществуват.
Авторът се стреми да покаже тъкмо тези тънкости на комунистическия манталитет като цяло, както и нюансите на днешното преходно време, в частност.
Благоприятно бе обстоятелството, че той в продължение на дълго време имаше възможността да наблюдава комунистическата система отвътре. Следователно тази студия се основава не само върху „обективни източници", но в голяма степен и върху личните преживявания на автора. Тук веднага възниква един класически за хуманитарните науки въпрос, чийто отговор в един или друг смисъл е предпоставка за всяко конкретно изследване, а именно въпросът дали природонаучният познавателен идеал трябва да бъде следван и в областта на историята и обществото.
Авторът се присъединява към разграничението между „обясняващи" и „разбиращи" науки, което и от днешна гледна точка трябва да бъде разглеждано като валидно. Именно защото социалните и човешките реалности притежават и една вътрешна, субективна страна, която нито е идентична със същината на структурите и събитията, нито се намира в твърдо определена еднозначна зависимост от нея, „вживяването" е крайно необходимо за по-дълбокото опознаване на историческия и социалния живот. Съвсем ясно е, че личните преживявания и контакти са привелегирован път към вживяването. Това важи за всяка обществена система. В още по-голяма степен то важи обаче за опознаването на една система, която тотално се е изолирала от останалия свят и която документира своите вътрешни процеси колкото се може по-малко. В такъв случай елиминирането на „субективните" впечатления не би съдействало, а би навредило на „обективността" на анализа.
Нашата работа не претендира ни най-малко за пълнота. Тя не представлява изчерпателна и систематизирана реконструкция на комунистическата психология, а е само принос към разработката на този неразоран терен. Читателят същевременно ще забележи, че тя следва определена водеща нишка. Първите три глави („Рационалност или ирационалност на комунистическото поведение", „Амбивалентности на комунистическото съзнание", „Магичното мислене") са посветени на основната характерна черта на комунистическия манталитет — неговата ирационалност, при което на преден план излиза главно симхроничният аспект. В четвър тата глава, напротив, ние обръщаме нашето внимание към психологическата еволюция на комунистическата бюрокрация, като скицираме някои открояващи се нови феномени. Този диахроничен подход продължава и в заключителните бележки, които само докосват въпроса за бъдещето
6
на комунизма в психологическа перспектива. По такъв начин нашето изследване изтъква определени опорни точки и изследователски подходи за една бъдеща систематизирана психология на комунизма.
Темата на това изследване е комунистическият манталитет. Комунистическото мислене, комунистическата идеология обаче също биват при случай засягани, доколкото психологическите черти на комунизма се проявяват и в неговите теоретични принципи. Комунистическата идеология е много по-добре изследвана, отколкото комунистическия манталитет, но именно нейните психологически аспекти и предпоставки тънат все още в неяснота.
Обект на изследването е апаратчикът от Източния блок. При случай обаче авторът се позовава и на подобни феномени в душевното устройство на комунисти с други оттенъци, както и на типа войнстващ марксист въобще.
Може да се каже, че няма специални изследвания върху разглеждания от нас въпрос. Поради това библиографията съдържа предимно текстове, които в най-добрия случай кръжат около проблематиката, но не я третират.