 |
Западнитѣ краища на българската земя
Проф. д-р Анастасъ Иширковъ
I издание: София, 1915 II фототипно издание: УИ „Св. Климент Охридски” / Издателство „СИБИЯ”, 1996 г. Библиотека „Вечни книги на България”
Сканирано от Живко Войников
|
 |
|
|
Западнитѣ краища на българската земя
Проф. д-р Анастасъ Иширковъ
I издание: София, 1915 II фототипно издание: УИ „Св. Климент Охридски” / Издателство „СИБИЯ”, 1996 г. Библиотека „Вечни книги на България”
Сканирано от Живко Войников
|
|
|
Като .pdf файл (27.6 Мб) |
1. Когато турцитѣ покорили Македония, тя е била въ етнографско отношение българска страна
2. Охридската българска архиепископия
4. Долинитѣ на Българска Морава, Нишава и Тимокъ отъ края на 14 до срѣдата на 19 вѣкъ
5. Наши и чужди списатели за западната етнографска граница на българитѣ въ 19 вѣкъ (1800—1878 г.)
6. Българскиятъ църковенъ въпросъ в западнитѣ граници на българскитѣ епархии
7. Цариградската конференция и западнитѣ граници на западната автономна область България
8. Западнитѣ граници на Санъ-Стефанска България
9. Какъ прѣминаха Пиротъ и Враня къмъ Сърбия
( Bertrandon de la Broqulère, Voyage d'Outremer (1433) — Доротей, Архиепископъ на Първа Юстиниана (1456) — Мијаила Константиновића, Историја или љетописи турски (1490)
Felix Petančić i njegov opis puteva u Tursku (1502) — Breve memoria de li discendenti de nostra casa Musachi (1510) — Родословїе сербскωе — Putovanje Kornellja Duplicia Šepera (1533) — Benedetto Ramberti, Libri tre delle cose dei Turchi (1534) — Hans Dernschwam, Orientalische Reise 1553—1555 — Hans Dernschwam, Eine Reise nach Amasia im Jahre 1555 — Itinerario di Marc' Antonio Pigafetta (1567) — K. Rym, Reyse van Bruussele vut Brabant to Canstantinopels in Thracyen (1571) — Ioan Sambucum, Рѫкописна карта Vngariae (1571) — Philippe du Fresne-Canaye, Le voyage du Levant (1573) — Stephan Gerlach, Tage-Buch (1578) — Jeaques de Lavardin, Histoire de George Castriot surnommee Scanderbeg, roy d'Albanie (1579) — M. Paolo Contarini, Diario del viaggio da Venezia a Constantinopoli (1580) — Wolf Andreas von Steinach, Edelknabenfahrt nach Constantinopel, 1583 — Melchior Besolt, Reyss auff Constantinopol, in 1584 Jar — Václav Vratislav, Přihody, jež na cestě do Carohradu a zvlaště v zajeti svém (1591) — Loreazo Bernardo, Putopis o putovanju mletačkoga poslanika Lovre Bernarda u Carigrad od god. 1591 — Fridrich Seidel, Denckwürdige Gesantschaft an die Ottomannische Pforte (1595)
Adam Wenner, Ein gantz new Reysebuch von Prag aus bis gen Constantinopol (1616) — Nicolao Vischer, Orbis terrarum nova et accuratissima tabula — Voyage de Levant (1621) — George Christoff von Neiczschitz, Sieben Jährige und gefährliche Welt Beschaung ... (1634) — Fr. Petri Bogdani Bakšić, La visita della Bulgaria al 1640 — 1655. Kiprovacii. Petri archiepiscopi Sophiensis de episcopato Prizrenensi dissertatio historica — Achrida civitas Bulgariae a Petro archiepiscopo Sophiensi describitur (1655) — Скопскиятъ архиепископъ Андрей Богданъ (1659) — Охридскиять архиепископъ Франческо Соимировичъ (1659) — Christian von Wallsdorff, Neue Reissbeschreibung durch Ungarn, Thracien und Egypten (1660) — Martin Stier, Landkarten des Königreichs Ungarn ... (1664) — John Burbury Gent, A relation of a journey from London to Vienna, and thence to Constantinople (1664) — Relatio на Софийския архиепископъ Петъръ Богданъ за състоянието на католишката църква въ България (1667) — Stephani Gaspari, visitatoris Serbiae, relatio de statu dioecesium Scopiensis et Prizrenensis (1671) — Antonio Benetti, Viaggio à Constantinopoli (1680) — Türckisches Hunds Bemarr (1690) — Арсений Черноевичъ „архіепископъ Сербскій и Болгарскій, Словенскій и всего Иллирика западнія страны патріархь” о „Сербовъ и Болгаръ и иныхъ народовъ, которые въ его епархій” — L. Ferd. de Marsigli, Description de Danube (1698-1725)
N. de Fer, ... la Hongrie, la Transilvanie, la Bosnie, la Servie, la Bulgarie, la Republique de Raguse et partie de la Dalmatie, et de l'Albanie, et de la Roumanie (1717) — von Neüberg, Graentz Scheidung des Königreichs Servien (1718) — Gerhard Cornel von den Driesch, Reise von Nissa bis nach Sophia (1719) — Писма пећских патријарха из другог и трећег деценија XVIII-тог века (1719) — Gabriel Bodenelir, Nova et accurata tabula Regnorum Sup. et inf. Hungariae it: Slavoniae, Serviae, Albaniae, Besarabiae ut et Princip: Transylvaniae, Moldaviae, Walachiae, Bulgariae et Romaniae (1718-1739) — Андрея Качичъ Миошичъ, Razgovor ugodni naroda slovinskoga (1759) — Mappa deren vornemsten Vestungen, und anderen Haltbarsten Ortern an denen Türkischen Grentzen ... (1737) — Истоpiя Славѣноболгарская собрана и нареждена Паисіемъ Іеромонахомъ в'лѣто 1762 — Augusto Gottlob Boehmio, Totus Danubius (1766) — Robert de Vaugondy, L'Europe divisée en ses Etats, Empires, Royaumes et républiques (1767) — Опис турских области и у њіма хришћанских народа, a нарочито народа Српскога, састављен год 1771 српским патријархом Василијем Бркићем — Griechenland, der Archipelagus, Albanien, Macedonien, Romanien und ein Theil von Anadoli nach der Karte des de la Rochette (1796) — Karte von den Osmanischen Reiches in Europa (1796) — Imperii Osmani sive Turcici europaei tabula (1797) — А. Arrowsmith, Europa (1798)
F. Pouqueville, Voyage en Morée, à Constantinople, en Albanie ... (1801) — Павелъ Соларичъ, Ново гражданско землеописаніе (1804) — Сръбскиятъ съвѣтъ разрѣшава на хайдутъ Велка да събира доброволци изъ неговия роденъ край въ Тимошко, за да вдигне възстание въ областьта на Малки Тимокъ (1807) — Попъ Радосавъ иска отъ Кара-Георгя да прати заедко съ тѣхъ българчета, които има въ войската си, за да подигнатъ народа въ Черна-Рѣка противъ турцитѣ (1807) — Донесеніе дѣйств. ст. сов. Родофиникина къ генералъ-фельдмаршалу князю Прозорозскому изъ Бѣлграда (1808) — F. Pouqueville, Voyage dans la Grèce (1814) — Исторія народа србскогъ издана одъ Димитрія Давидовiћа (1821) — Вукова преписка (1822-1859) — F. Fried, Karte von Servien, Bosnien, türkisch Croatien, der Herzegowina und dem Lande der Montenegriner (1829) — E. M. Cousinery, Voyage dans la Macédoine (1831) — Ami Boué, La Turquie d'Europe (1836-1838) — Ami Boué, Recueil d'itinéraires dans la Turquie d'Europe (1836-1838) — A. Griesebach, Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839 — Д-ръ Ст. Романски, Австрийски документи no Нишкото българско възстание отъ 1841 година — M. Blanqui, Voyage en Bulgarie pendant l'année 1841 — P. J. Satařík, Slavansky národopis (1842) — Исидоръ Николићъ, Спомени народа сербскогь y византискимъ списательима (1843) — Викторъ Григоровичъ, Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (1844) — Jean Bugarsky, Carte de la Principauté de Serbie (1845) — И. П. Липранди, Восточный вопросъ и Болгарія (1854) — А. Ө. Гильфердингъ, Поѣздка по Герцеговинѣ, Босніи и Старой Сербій (1857) — J. G. v. Hahn, Reise von Belgrad nach Salonik (1858) — A. Ubicini et P. de Courteille, État présent de l'Empire Ottoman (1850-1876) — O. Lejean, Ethnographie de la Turquie d'Europe (1857-1861) — H. F. Tozer, Researches in the Highlands of Turkey (1861) — G. Muir Mackenzie and A. P. Irby, Travels in the Slavonic Provinces of Turkey-in-Europe (1862-1863) — J. G. v. Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar (1863) — F. Kanitz, Serbien (1859-1868) — F. Kanitz, Donau-Bulgarien und der Balkan (1860-1879) — Викентій Макушевъ, Задунайскіе и адріатическіе славяне (1867) — J. Erben, Мара Slovanského světa (1868) — Н. Kiepert, Völker- und Sprachenkarte von Oesterreich und den Untere-Donau-Länder (1869) — C. Sax, Geographisch ethnographische Skizze von Bulgarien (1869) — Молба на жителитѣ отъ Вранската каза до Султана да разрѣши бьлгарския черковенъ въпросъ (1869) — Ферманъ за учредяване на Българската екзархия (1870) — Молба отъ жителитѣ на градь Враня и окрѫга му до великия везиръ да снабди съ бератъ избрания български владика за Скопската епархия (1873) — Послание отъ българскитѣ владици до жителитѣ на Скопската епархия да посрѣщнатъ добрѣ новоназначения скопски митрополитъ Доротея (1874) — Constantin Jos. Jireček, Geschichte der Bulgaren (1876) — Conférence de Constantinople de 1876, Bulgarie. Projet de règlement organique (1876) — H. Kiepert, Ethnographische Übersicht des europäischen Orients (1876) — Записки графа Н. П. Игнатьева (1876) — M. Ф. Мирковичъ, Этнографическая карта Славянскихь народностей (1877) — Karl Sax, Etnographische Karte der Europäischen Türkei (1877) — Графъ Н. П. Игнатиевъ, Първиятъ членъ отъ основитѣ на условията за миръ съ турцитѣ (1877) — Докладная записка кн. В. А. Черкасскаго, представленная Военному Министру въ г. Плоэшти (1877) — Докладная записка кн. В. А. Черкасскаго. Нѣкоторыя соображенія по поводу вступленія въ турецкіе предѣлы сербскихь войскъ (1877) — Traité préliminaire de San Stefano (1878) — Писмо отъ Стефана Верковича до професора Владимиръ Ивановичъ Ламански въ Петроградъ (1878) — Жителитѣ на градъ Пиротъ и окрѫга му опълномощяватъ съгражданина си K. С. Григориевъ да прѣдставлява прѣдъ всѣкого и всѣкѫдѣ тѣхната българска народность (1878) — Записка, подадена на 11 априлъ 1878 год. до управляющия гражданското управление въ България генералъ Анучинъ отъ пиротския прѣдставитель (1878) — Прѣпись отъ протеста на българитѣ отъ Пиротъ и окрѫга му противъ сръбскитѣ жестокости (1878) — A. С. Анучинъ, Берлинскій конгресъ 1878 года — Traité de Berlin. 13 Juillet 1878 — B. Тепловъ, Греко-Болгарскій Церковный вопросъ (1881) — Алекса С. Јовановић, Врања и њено поморавље )
Бѣлежки за приложенитѣ карти. Карти
Показалецъ — Поправки