Прѣдговоръ
Срѣдновѣковитѣ граници на балканскитѣ държави се мѣнявали твърдѣ често безъ огледъ къмъ етнографското разпрѣдѣление на народитѣ. При силни български царе българската държава досѣгала моретата Черно, Бѣло и Синьо и се ширила далеко на сѣверозападъ и отвъдъ Сава и Дунавъ, но често пѫти нейната южна граница едвамъ прѣминавала Стара-планина, западната — рѣка Струма, а единъ пѫть България дори подпаднала подъ византийска властъ (1018—1186 г.). Когато турцитѣ покорили Балканския полуостровъ, изчезнали старитѣ политически граници въ него, лека полека се заличили тѣхнитѣ слѣди и захванало да добива сила главно етнографското разпрѣдѣление на различнитѣ народи.
Разположението на българитѣ край главнитѣ пѫтища на Балканския полуостровъ бѣше посочено отъ много пътешественици въ врѣмето отъ 15 до 19 вѣкъ, сѫщо и миснонеритѣ на католическата пропаганда въ нашитѣ страни чрѣзъ своитѣ релации и писма допринесоха много за изучването на Балканския полуостровъ и на разпространението на българитѣ въ него, но първи отецъ Паиси Хилендарски, възродитель на новобългарската книжнина, въ своята история, написана въ 1762 год., и неговитѣ прѣписвачи опрѣдѣлиха по-точно разпрѣдѣлението на българитѣ въ турската империя прѣзъ втората половина на 18 вѣкъ. Още по-добрѣ ни прѣдставиха разширението и границитѣ на българското племе многочисленитѣ нзслѣдватели на Европейска Турция въ първитѣ три четвъртини на миналия вѣкъ и то както въ ясни текстове, така и въ четливи етнографски карти. Заслужава да се споменатъ имената на Пукевила, Ами Буе, Гризебаха, Григоровича, Хана, Макензи и Ирби, Лежана, Каница и други.
За етнографското разпрѣдѣление на българитѣ въ Балканския полуостровъ иматъ голѣмо значение опититѣ да се опрѣдѣлятъ границитѣ на българското племе чрѣзъ държавни и международни постановления. А такива сѫ:
1) Султанскиятъ ферманъ за основаването на българската екзархия отъ 29 февруари 1870 година и султанскитѣ берати на българскитѣ владици въ Скопие, Охридъ, Битоля, Велесъ, Дебъръ, Неврокопъ и Струмица.
2. Създаването на двѣтѣ автономни области подъ име България отъ Цариградската конференция въ 1876— 1878 год., чиито
IV
граници бѣха опрѣдѣлени въ прибавка В на протоколъ № 1 отъ 11/23 декември 1876 година.
3. Границитѣ на Санъ -Стефанска България споредъ предварителния миренъ договоръ, подписанъ отъ рускитѣ и турски делегати въ Санъ-Стефано на 19 февруари 1878 година.
Въ границитѣ на Санъ-Стефанска България влѣзоха земитѣ, населени прѣдимно отъ българи.
Въ Берлинския конгресъ (1 юни — 1 юли 1878 год.) Санъ Стефанска България бѣше разпокѫсана на много дѣлове, но не поради етнографски несгоди, а по политически съображения на извѣстни велики сили. За насъ, българитѣ, границитѣ на Санъ-Стефанска България останаха като идеалъ не толкозъ политически, колкото нацноналенъ, защото чрѣзъ тѣхъ се приближавахме най вече до обединението на българския народъ.
Много пѫти отъ различни страни, а най-вече отъ сръбска страна, се е подмѣтало, че границитѣ на Санъ-Стефанска България не сѫ етнографски, а сѫ политически, създадени подъ влиянието на шовинисти българи и славянофили руси. Съ настоящия си трудъ се опитахъ да посоча главно етнографската правдивость на западната граница на Санъ-Стефанска България, като прослѣдихъ, какъ се опрѣдѣлиха постепенно чрѣзъ литература и народна проява западнитѣ поселения на българското племе.
Съ това мое съчинение съмъ дирилъ истината досежно западнитѣ краища на българската земя, като систематизувахъ възъ основа на историко-географски методъ ония данни, които ми сѫ били достѫпни [1]. Когато се убѣдихъ въ истиностьта на резултатитѣ, до които дойдохъ чрѣзъ изслѣдванията си, азъ цѣня сега моята работа и отъ практическо становище
Между народитѣ на Балканския полуостровъ послѣ албанцитѣ ние сме най-малочислени, нашата земя е най-малка и затова ние трѣбва високо да цѣнимъ всѣка педя земя, която нашитѣ прадѣди сѫ заселили чрѣзъ мирно проникване или военно завладяване. До като Гърция живѣе съ блѣнове за Мала-Азия, сѣверни Епиръ и дори за Цариградъ, Сърбия — за Босна и Херцеговина, Далмация, Банатъ, Срѣмъ и Бачка, — Румъния за Бесарабия, Трансилвания и Буковина; до като за Турция сѫ открити широки простори въ прѣдна Азия, за насъ българитѣ оставатъ отрано опрѣдѣленитѣ и тѣсно
1. Въ послѣдно врѣме хубавъ прѣгледъ на етнографско-езиковия споръ върху македонскитѣ славяне даде Н. С. Державинъ въ своя цѣненъ трудъ: Болгарско-сербскія взаимоотношенія и Македонскій вопросъ. Петроградъ, 1914, стр. 54—112. Сполучливо посочи нѣкои типични етнографски и езикови бѣлѣзи у българитѣ въ областъта на Българска Mopава и Тимокъ Г. Занетовъ въ книгата: Българи на Морава. Исторически и етнографически скици. София. 1914.
V
ограниченитѣ области България, Тракия и Македония. И днесь, когато голѣма часть отъ тия български земи ги владѣятъ сърби, гърци, турци и румъни, наша свещена длъжность е да се стремимъ да ги присъединимъ къмъ цартсвото си и съ това обединимъ народа си, създадемъ естествени граници на държавата и придобиемъ икономически сгоди, които отговарятъ на доброто географско положение на българската земя. Сега се води ужасна война между народитѣ на Европа и нейна послѣдица ще бѫде ново разграничение на държави и народи. Когато дойде деньтъ за прокарване на нови граници въ Балканския полуостровъ, ние трѣбва да заявимъ високо и защитимъ упорито нашитѣ права върху българската земя съ всички срѣдства, които сѫ нужни и съ които разполагаме. Лаская се, че въ такъвъ случай и чистата наука може да бѫде полезна и моя трудъ върху западнитѣ краища на българската земя може да допринесе извѣстна опора при опрѣдѣление на западната ни граница, ако нашето правителство съумѣе да защити правилно българскитѣ интереси, защото тъкмо нашитѣ западни съсѣди, сърбитѣ, настояватъ днесь най-много върху принципа на народностьта при бѫдащето опрѣдѣление на границитѣ у балканскитѣ държави.
За да застана на по-правилна основа при изучване на западнитѣ краища на българската земя, ограничихъ моитѣ изслѣдвания само върху врѣмето на турското владичество, когато не сѫ ставали голѣми политически промѣни въ областъта на българитѣ, а сѫ се извършвали главно разселвания, които могатъ отчасти да се прослѣдятъ.
За да се облегчи изложението на материята отъ много цитати и за да туря начало на една сбирка отъ по-важни документи по разпрѣдѣлението на българитѣ въ Балканския полуостровъ, напечатахъ отдѣлно материялитѣ, наредени по хронологически редъ (стр. 1—89) Кога цитирам, въ изложението документи отъ отдѣла Материяли, пиша само Материали и соча страницитѣ. При по-охолни врѣмена бихъ придружилъ документитѣ на чужди езици съ български прѣводъ, но сега, за да спестя врѣме и не правя книгата обемиста и скѫпа, ги оставихъ така, както ги заехъ отъ оригиналитѣ.
Господинъ С. Аргировъ, директоръ на университетската библиотека, ми услужи твърдѣ много, като изработи показалеца и води коректурата, за което му изказвамъ тука моята най-голѣма благодарность.
София, 14 май 1915.
А. Иширковъ.