Бѣлѣжки за приложенитѣ карти.
E. A Freeman (1823—1892), бившъ професоръ по история въ оксфордския университетъ, издаде въ 1880 година прочутото съчинение The historical geography of Europe, придружено съ атласъ. Това съчинение излѣзе като трето издание подъ редакцията на сѫщо тъй прочутия като Фримена професоръ по история въ кембриджския университетъ J. В. Bury (1912 г.). Атласътъ (Atlas to the historical geography of Europe by Edw. A Freeman. Third edition, edited by J. B. Bury — London, 1903) съдържа голѣмъ брой добрѣ изработени карти, които подпомагать извънредно много разбирането на историческата география на Европа. Отъ картитѣ на югоизточна Европа възпроизведохъ нумерата XXXIV, XXXV, XXXVIII, XXXIX, които ни даватъ доста ясна прѣдстава за разширението на България прѣзъ четири послѣдвателни вѣка (10—13).
Картата XXXIV, за 910 година, ни прѣдставя България въ врѣмето на царь Симеона.
Картата XXXV, за 1000 година, прѣдставя западното българско царство на Самуила. To обхващало приблизително ония земи, които по-късно завладѣ сръбскиятъ царь Душанъ. Като имаме прѣдъ очи, че Самуиловото царство било по голѣмо и траяло по-дълго отъ Душановото, a при българскитѣ царе Бориса, Симеона, Петра, Калояна, Ивана Асѣна II и други България обхващала не само земитѣ отъ Душановата държава, но и източната часть на Балканския полуостровъ, можемъ да си прѣдставимъ колко много сърбитѣ прѣувеличаватъ фактитѣ на своята скромна срѣдневѣкова история.
Картата XXXVIII, за 1186 година, прѣдставя югоизточна Европа въ края на византийското владичество въ България. Земята отъ брѣга на Адриятическо море при Драчъ до устието на Дунавъ въпрѣки византийското владичество носи името Бьлгария.
Картата XXXIX, за 1210 година, прѣдставя границитѣ на България послѣ смъртьта на силния царь Калояна († 1207 год.). При царя Ивана Асѣна II (1218—1241 год.) границитѣ на България
92
отивали значително по-далеко на западъ и югъ отколкото при царя Калояна [1].
Професоръ Ст. Станојевић е приложилъ въ своята „Историја српскога народа” много карти, които ни прѣдставятъ добрѣ териториялння развой на сръбската държава. Приложенитѣ карти „Држава Душанова”и „Пећска патријаршија 1557 г.” сѫ заети отъ историята на Станојевића. Отъ първата карта виждаме, че сръбската държава не е обхващала не само София, Видинъ и Ломъ, както пишатъ често нѣкои сърби, но и долинитѣ на Тимокъ и на Нишава до Куновица-планина сѫ били въ българска власть. Сѫщитѣ източни граници въ областьта на Българска Морава и Тимокъ е имала и ипекската патрияршия. Отъ картата „Држава Душанова” ce вижда още ясно, че срѣдна Македония съ градоветѣ Прилѣпъ и Струмица прѣминала подъ властьта на Сърбия тепърва въ царуването на Душана (1331—1355 год.).
Картата „Землѣ y коима пребиваю Србљи” е прибавена къмъ кннгата на сръбския именитъ историкъ Димитрий Давидовичъ: Исторія народа Србскогъ, y Београду, 1848 год. (вж. Материяли, стр. 36). Съ много тънки точици сѫ означени границитѣ на земитѣ, въ които живѣятъ сърби. Понеже въ репродукцията не личатъ добрѣ точицитѣ на всѣкадѣ, прѣкарахъ възъ основа на оригинала югоизточната граница на земята, въ която живѣятъ сърби, съ цвѣтна линия. Косово, Метохия и Нови-пазарь, които бѣха гѫсто заселени съ албанци и долината на Българска Морава заедно съ Нишъ, населена съ българи, Давидовичъ е оставилъ вънъ отъ областьта на сърбитѣ.
Картата „Србія и землѣ y коима ce србскій говори” etc. отъ Дежардена, печатана въ Бѣлградъ на 1853 година, прѣдставя тогавашното схващане на сръбската говорна область отъ сръбскитѣ учени; тя е единъ много добъръ документь за сръбскитѣ претенции въ днешно врѣме. При репродуцирането на картата изоставихъ другитѣ бои, a прѣкарахъ само линията, която огражда „землѣ y коима ce србскій говори, по Давидовићу и другимъ србскымъ списате. .лва”.
Картата „Croquis des westlichen Gebietes der bulgarischen Morava” von J. G. von Hahn und F. Zach e взета отъ книгата на Хана: Reise von Belgrad nach Salonik, издадена въ 1861 година.
Тази много интересна карта е изработена съ помощьта на Заха, управитель на сръбската артилерийска школа. Захъ е пѫтувалъ заедно съ Хана отъ Бѣлградъ за Солунъ. Jов. Гавриловичъ
1. Edw. A. Freeman, The historical geography of Europe etc., стр. 454.
93
пише на Караджичъ на 7 януари 1859 година, че Захъ ce върналъ отъ пѫтуването съ Хана и на въпроса, дали е бѣлѣжилъ по своя пѫть гдѣ живѣятъ по ония покрайнини сърби, българи и арнаути, той му показалъ изработената карта, въ която е означено всичко, каквото би желали да знаемъ (Материяли, стр. 37). И дѣйствително въ тая карта сѫ означени много селища, рѣки, планини и пѫтища. До повечето села е означено и населението имъ съ букви В и Bu (българи), S (сърби) и a (албанци). Сръбскитѣ села почватъ тепърва отъ р. Пуста на сѣверъ. Въ областьта на Морава чакъ до изворитѣ ѝ прѣобладаватъ български села. Български села сѫ означени сѫщо въ бифуркационната область на Ситница и Нередимка въ Косово и при извора на Лепенецъ. На югъ отъ Морава нѣма сръбско село.
Въ картата „Croquis dir westlichen Zuflüsse des oberen Wardar” von J. G. von Hahn, прибавена сѫщо къмъ съчинението Reise von Belgrad nach Salonik, не e отбѣлѣзано нито едно сръбско село. Голѣмъ е броятъ на българскитѣ села въ всички посоки, край всички пѫтища и рѣки. Порѣче е българско.
Въ „Карта на западната граница на Санъ-Стефанска България” прѣкарахъ върху готова карта на военния картографически институть въ София западнитѣ граници на България споредъ Цариградската конференция (1876—1877 г.) и Санъ Стефанския договоръ (1878 година).
Карти.
