Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.)
Ангел Джонев

 

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Архивни документи
2. Публикувани документи
3. Периодични издания
4. Дневници и спомени
5. Изследвания

 

1. АРХИВНИ ДОКУМЕНТИ

Централен държавен архив

 

Фонд 3к – Монархически институт

Фонд 52к – Рачо Петров

Фонд 132к – Стоимен Сарафов

Фонд 134к – Александър Людсканов

Фонд 157к – Министерство на железниците, пощите и телеграфите – Главна дирекция на железниците и пристанищата

Фонд 173к – Народно събрание

Фонд 176к – Министерство на Външните работи и изповеданията

Фонд 284к – Министерски съвет

Фонд 304к – Българска легация във Виена

Фонд 321к – Българска легация в Цариград и Анкара

Фонд 322к – Българска легация в Атина

Фонд 334к – Българско генерално консулство в Солун

Фонд 335к – Българско консулство в Скопие

Фонд 382к – Българска легация в Париж

Фонд 568к – Иван Е. Гешов

Фонд 600к – Константин Стоилов

Фонд 678к – Йордан Данчев

Фонд 1007к – Михаил Такев

Фонд 1452к – Богдан Морфов

Фонд 1880к – Иван Ст. Гешов

 

Български исторически архив при Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

 

Фонд 5 – Киряк Цанков

Фонд 13 – Димитър Станчов

Фонд 14 – Григор Начович

Фонд 63 – Стефан Стамболов

Фонд 256 – Димитър Тончев

Фонд 266 – Рачо Петров

Фонд 290 – Димитър Греков

Фонд 317 – Стефан Паприков

Фонд 597 – Иван Грозев

 

Научен архив на Българска академия на науките

 

Фонд 17к – Михаил Сарафов

Фонд 42к – Христофор Хесапчиев

 

Централен военен архив

Фонд 2552 – Трета строителна железопътна дружина

Фонд 2553 – Управление на железопътните съобщения

 

Държавен архив – Кюстендил

Фонд 25к – Градско общинско управление – Кюстендил

Фонд 264к – Йордан Василев

Фонд 269 к – Владимир Караманов

Регионален исторически музей – Кюстендил

 

Нова история, Основен фонд, инвентарен № 1710, 1761, 2000, 2132, 2168, 2190, 2807, 2834, 2837, 2855, 2867, 2889, 2898, 2902, 3024, 3415, 3417, 4411, 4980, 5575, 5872, 7977.

Научен архив, инвентарен № 89

 

Исторически музей – Петрич

 

Най-ново време, научно-спомагателен фонд, инв. № 25

 

Държавен архив на Република Македония

 

Фонд 17 – Министерство на външните работи на Кралство Сърбия

 

Фонд 18 – Кралско сръбско посолство в Лондон

 

2. ПУБЛИКУВАНИ ДОКУМЕНТИ

 

Австро-Унгария и България в документалното наследство на д-р Константин Стоилов 1883–1898. Сборник документи. С., 2002.

 

Андонов-Полjански, Хр. Избор от бритaнската дипломатска кореспонденциja за историjата на железниците во Македониjа (1871–1896). – Гласник на ИНИ, Скопjе, 1975, № 1.

 

Арбитражно дело между българското правителство и командитно дружество “Иван П. Златин и Сие”. Мемоар представен на Арбитражния съд от главното предприятие. С., 1925.

 

Британски документи за историjата на македонскиот народ. Т. 3 (1848– 1856). Скопjе, 1982.

 

Британски документи за историjата на Македониjа. Т. 4 (1857–1885). Скопjе, 2003.

 

България в политиката на тримата императори 1879–1885. Германски дипломатически документи. Т. 1. С., 2004.

 

Българската делегация за мира. Документи по договора в Ньойи. С., 1919.

 

Външната политика на България. Документи и материали. Т.1, С., 1978; Т. 3, ч. 2, С., 1998.

 

Георгиев, В., Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (края на ХIХ – началото на ХХ век). С., 1995.

 

Георгиев, В., Ст. Трифонов. История на българите 1878–1944 в документи. Т.1, ч. 2, С., 1996; Т. 2, Периодът на войните 1912–1918. С., 1996.

 

Грађа за историjу македонског народа из архива Србиjе. Т. 3, кw.1 (1868–1873). Београд, 1983; Т. 4 , кw. 1 (1879–1885). Београд, 1985; Т. 5, кw. 2 (1891). Београд, 1991.

 

Джонев, А. Документи за българските железопътни проекти към Македония преди Балканската война 1912–1913 г. – МПр, 2000, № 3.

 

Дипломатически документи по участието на България в Европейската война. Т. 2, 1915–1918 (до примирието). С., 1921.

 

Доклад на комисията за Конвенцията на Императорското Руско правителство с България и Конвенцията между Високата Порта, Австро-Унгария, Сърбия и България. Б.м., Б.д.

 

Доклад на парламентарната изпитателна комисия (назначена с решение на XVII ОНС в първата му извънредна сесия, в заседанието от 10 май 1914 г. за анкетиране кабинетите на Ив. Ев. Гешов и д-р Ст. Данев по цялото им управление – включително подготовката и водене на войната) Том първи. Войната, дипломатическата ѝ подготовка и дипломатически преговори. С., 1918.

 

Документи за българската история. Т. 4 С., 1942.

 

Д-р Владимир Бурилков. В Македония и Одринско. Младотурската революция видяна от специалния кореспондент на “Дневник”. [С., 1998].

 

Изложение за състоянието на Кюстендилското окръжие през 1906– 1907 г. Кюстендил, 1907.

 

Изложение за състоянието на Кюстендилското окръжие през 1909/1910 г. Кюстендил, 1910.

 

Испитателната комисия по злоупотребленията на Стамболовия кабинет от 22 август 1887 до 18 май 1894 година. С., 1895.

 

Китанов, В. Принос към дипломатическата история на България. Григор Начович и Българо-турското споразумение от 1904 г. Документален сборник. С., 2004.

 

Кореспонденция между Българското правителство и Командитно дружество “Ив. П. Златин и Сие” по постройка на железопътната линия Радомир-Кюстендил-турската граница. Приложение към Мемоара, представен на Арбитражния съд от Главното предприятие. С., 1925.

 

Македониjа во меѓународните договори (1913–1940). Т. 1, Скопjе, 2006.

 

Македония през погледа на австрийските консули 1851–1877/78. Т. 2. С., 1998.

 

Ньойски договор. С., 1994.

 

Обвинителен акт против бившите министри от кабинета на д-р В. Радославов през 1913–1918 г. С., 1921.

 

Обявяване на независимостта на България през 1908 г. С., 1989.

 

Помирителен съд между българското правителство и главното предприятие за построяване на железопътната линия Радомир-Кюстендил-турската граница. Контрамемоар представен от правителството в отговор на мемоара на главното предприятие. С., 1925.

 

Протоколи на Кюстендилски окръжен съвет, първа редовна сесия, 1–23 септември 1897 г. Кюстендил, 1897.

 

Протоколите на Берлинский конгрес. Преведени и издадени от Т. Икономов. С., 1885.

 

Пълен сборник от закони и законодателни решения за построяването на българските държавни железници и пристанища от 1883 до 1913 год., заедно с изложенията на мотивите към тях. С., 1913.

 

Стенографски дневници на 2, 3, 4, 5, 8, 9, 10, 13, 14, 15 и 17 ОНС.

 

Стефан Стамболов. Личен архив. Т. 1. С., 1997; Т. 5. С., 1997; Т. 6. С., 2001; Т. 10. С., 2001; Т. 14. С., 2003; Т. 15. С., 2003.

 

Тодоровски, Гл. Српски извори за историjата на македонскиот народ 1912–1914 г. Скопjе, 1979.

 

Тотев, А., Г. Владимирова. Международни договори свързани с войните за обединението на българския народ от 1912–1913 г. С., 1994.

 

1918 Войнишкото въстание. Сборник от документи и материали. С., 1968.

 

3. ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ

 

Банков преглед (1908–1909); Беломорец, Солун (1912); Българин, Солун (1912); Военен журнал (1902); Държавен вестник (1883, 1895, 1905, 1910– 1911, 1915, 1999); Железопътен сборник (1896–1899, 1909, 1912); Знаме (1897); Изгрев, Кюстендил (1901); Источно време, Цариград (1875); Левант таймс, Цариград, (1874); Македоно-одрински преглед (1906); Мир (1897– 1899, 1908–1913, 1915); Нов век (1899); Нов отзив (1899); Ново време (1905); Право, Солун (1913); Пряпорец (1912); Рилски балкан, Дупница (1902); Свобода (1888, 1893, 1897); Сговор, Кюстендил (1909); Списание на българското икономическо дружество (1898, 1905, 1909); Списание на българското инженерно-архитектурно дружество (1894, 1897–1899, 1903, 1910, 1914); Струма, Кюстендил, (1902); Трибуна (1899); Труд, Радомир (1909); Турция, Цариград (1873); Търновска конституция (1888); Югозападна поща, Кюстендил (1909– 1910).

 

4. ДНЕВНИЦИ И СПОМЕНИ

 

Атанас Шопов. Дневник, дипломатически рапорти и писма. С., 1995.

 

Български Екзарх Йосиф I. Дневник. С., 1992.

 

Ген. С. Савов, ген. К. Жостов. Интимните причини за погромите на България. С., 2000.

 

Д-р Константин Стоилов. Дневник. Част I – II. С., 1996.

 

Константин Иречек. Български дневник. Т. 1, 1879–1881; Т. 2, 1881–1884. С., 1995.

 

Иречек, К. Пътувания по България. С., 1974.

 

Малинов, А. Странички от нашата нова политическа история. С., 1993.

 

Македониjа во делата на странските патописци 1849–1864. Скопjе, 1992.

 

Македониjа во делата на странските патописци 1875–1878. Скопjе, 2001.

 

Морфов, Б. Относно железният превоз от Солун до Дедеагач и Чаталджа. – В: Македония 1912–1913 дневници и спомени. С., 1995.

 

Никола Обретенов. Дневници и спомени (1877–1939). С., 1988.

 

Николов, Кр. По театралните сцени на родината. С., 1980.

 

Попов, В. Работата на военния железничар на Битолския фронт. (Спомени). – ВИС, 1936, № 25.

 

Салабашев, И. Спомени. С., 1943.

 

Спомени от Михаил Ив. Македонски. С., 1925.

 

Хесапчиев, Хр. Служба на България в чужбина. Военнодипломатически спомени (1899–1914 г.). С., 1993.

 

5. ИЗСЛЕДВАНИЯ

 

Белов, Г. Мнение по въпроса за железните пътища в България. С., 1883.

 

Беров, Л. “Източните железници” в България (1873–1908г.). – ИПр, 1959, № 1.

 

Битоски, К. Положбата во Вардарска Македониjа за време на бугарската окупациjа (1915–1918 година). – Гласник на ИНИ, Скопjе, 1960, № 1–2.

 

Божинов, В. Земното кълбо не престава да се върти, ако ние и да спим. С., 2005.

 

Ботушаров, Г. Железопътната линия Радомир-Кюстендил-Турската граница. – Железопътен сборник, 1905, т. 15.

 

Ботушаров, Г. Доставка на железопътен материал през 1907 г. и причините за поскъпването му. – Железопътен сборник, 1907, т. 17.

 

Ботушаров, Г. Новите стремежи на Австро-Унгария и на балканските държави за постройка на железниците върху Балканския полуостров. – Железопътен сборник, 1908, т. 18.

 

Ботушаров, Г. Адриатическата линия в свръзка с линията Кюстендил-Куманово. – СпБИАД, 1910, № 52.

 

Българската армия в Първата световна война. Т. 1 (1915–1916). [С., 2005].

 

Влахов, Т. Отношенията на България и Централните сили по време на войните 1912–1918 г. С., 1957.

 

Влахов, Т. Турско-българското съглашение от 1904 г. – В: Сб. в памет на проф. Ал. Бурмов. С., 1973.

 

Вълчев, В. Страници от новата ни политическа история. Помирението с Русия. Признаването и закрепването на Фердинанд. Начало на личния режим. С., 1924.

 

Герасимова, В. Полог и неговото повразување со железница до Првата светска воjна. – В: IV научен собир Полог низ вековите. Бигорски научно-културни собири (1978–1979 г.). Скопjе, 1980.

 

Гогова, К. Крвава пруга. Скопjе, 1965.

 

Головин, А. Княз Александър I Българский (1879–1886). Варна, 1897.

 

Гоцев, Д. Националноосвободителната борба в Македония 1912–1915. С., 1981.

 

Грънчаров, Ст. Политическите сили и монархическият институт в България 1886–1894. С., 1984.

 

Грънчаров, Ст. България на прага на двадесетото столетие. Политически аспекти. С., 1986.

 

Гуче, В. Югоизточноеврпейската политика на германския империализъм от края на ХIХ век до Първата световна война. – В: Българо-германски отношения и връзки. Материали и изследвания. Т. 2. С., 1979.

 

Дамянов, С. Френското икономическо проникване в България от Освобождението до Първата световна война (1878–1914). С., 1971.

 

Данчов, Й. Турските железници в Македония и Албания. – Железопътен сборник, 1911, т. 21.

 

Данчов, Й. Железопътната линия София-Самоков. – Железопътен сборник, 1911, т. 21.

 

Данчов, Ю. Половин век железопътна политика. – Архив на държавните железници и пристанища в България, 1928, № 1.

 

Данчов, Ю. Свързването на българските държавни железници с железопътните мрежи на съседните държави. – СпБИД, 1938, № 8.

 

Деведжиев, М. Основни начала за изграждане на железопътната мрежа в България в миналото. – ИПр, 1986, № 9.

 

Деведжиев, М. Построяване и значение на централната железопътна линия София-Варна. – ИПр, 1988, № 9.

 

Деведжиев, М. География на транспорта. С., 1996.

 

Деянов, Д. Железопътната мрежа в България 1866–1975. С., 2005.

 

Джалева, А., Е. Костов и др. История на железниците в България. С., 1997.

 

Джонев, А. Проектът за железопътна линия София-Кюстендил-Скопие в дискусиите на Народното събрание (1878–1910 г.). – Известия на ИМ-Благоевград. Т. 1, Благоевград, 1999.

 

Джонев, А. Кюстендилско-дупнишкият обществен спор в периода на Третото българско царство. – Трудове на научна група Исторически музей-Кюстендил. Т. 1. Кюстендил, 2001.

 

Джонев, А. Въпросът за железопътно свързване по долината на р. Струма в българо-гръцките отношения (1926–1931 г.). – Трудове на научна група Исторически музей – Кюстендил, Т. 2, Кюстендил, 2002.

 

Джонев, А. Отношението на България към проектите на Османската империя за железопътното им свързване в Македония. – В: 100 години от Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Сборник доклади от международната научна конференция, София, 26–27 септември 2003 г. С., 2005.

 

Джонев, А. Железопътното развитие на Югозападните български земи през 50–70 години на ХIХ век. – Известия на Исторически музей – Кюстендил, т. 10. Кюстендил, 2005, 471–480.

 

Джонев, А. Железопътното свързване на България с Македония през второто управление на Стамболовистите. – В: 100 години от Рилския конгрес на ВМОРО. История и съвременност. Сборник доклади от международна научна конференция, Благоевград, 29–30 септември 2005 г. Кюстендил, 2006.

 

Джонев, А. Българската железопътна политика в Македония през Балканските войни. – В: Кюстендилски четения 2005 г. Мир и конфликти в Югоизточна Европа. С., 2006, 155–167.

 

Джонев, А. Българските железопътни строежи в Македония през Втората световна война (1941–1944 г.). – В: Известия по история. Т. 3. В чест на 20 г. на специалност „история” в правно-исторически факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски” Благоевград. (под печат)

 

Джонев, А. Изграждането на жп линията Радомир-Кюстендил-Гюешево в началото на ХХ в. – Известия на Исторически музей – Кюстендил, т. 16. (под печат)

 

Джонев, А. Строителството на жп линията София-Гюешево в края на ХIХ в. – Трудове на научна група Исторически музей – Кюстендил, Т. 3. (под печат)

 

Джонев, А. Железопътното свързване с Македония в кюстендилско-дупнишкият обществен спор в края на ХIХ – началото на ХХ в. – В: Дупница и Дупнишко в борбите за национално освобождение, обединение и независимост. (под печат)

 

Димитров, С., К. Манчев. История на балканските народи 1879–1918. С., 1975.

 

Друмев, М. Боевете южно от с. Хума от 1. 09. 1917. до 31. 05. 1918 г. и действията на артилерията. С., 1924.

 

Дойнов, Н. Железниците в България. Основни моменти от тяхното развитие и икономика. С., 1952.

 

Доросиев, И. История на железниците. С., 1935.

 

Дуйчев, И. Македония в българската история. С., 1941.

 

Дървингов, П. Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г. С., 1920.

 

Елдъров, Св. Диверсионни акции по железопътните линии на Европейска Турция през Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. – Известия на института по военна история и военноисторическото научно дружество, т. 49, 1990.

 

Елдъров, Св. Сръбската въоръжена пропаганда в Македония (1901– 1912). С., 1993.

 

Железопътният транспорт в България (1866–1983). С., 1987.

 

Захариев, Й. Каменица. С., 1935.

 

Зографски, Д. Економските и стратешките аспекти на железниците во Македониjа до краjот на Првата светска воjна. – Гласник на ИНИ, Скопjе, 1989, № 1.

 

Иванов, Й. Северна Македония. С., 1906.

 

Иванов, Н. Балканската война 1912–1913 год. Част втора. Действия на Втора армия срещу съюзниците през 1913 год. С., 1925.

 

Иванчев, Е. 95 години от построяването на железопътната линия София-Гюешево. – Обучение по география, 2005, № 6.

 

Икономиката на България до социалистическата революция. Т. 1. С., 1969.

 

Илчев, И. България и Антантата през Първата световна война. С., 1990.

 

Историjа на железниците во Македониjа 1873 – 1973. Скопjе, 1973.

 

Иширков, А. Географската връзка на Македония с България. – МПр., 1925, № 4.

 

Иширков, А. Македония. Име и граници. – МПр, 1927, № 1.

 

Йосифов, А. Железопътните войски в България 1888–1945. С., 1991.

 

Каменов, П. Дневникът на генералния консул на Австро-Унгария в София Стефан Буриян от 1889–1890 г. – Известия на държавните архиви, т. 55, 1988.

 

Каменов, П. Железопътният въпрос в балканската политика на Австро-Унгария за периода 1878–1898 г. – Известия на Националния исторически музей – София, т. 14, Велико Търново, 2004.

 

Караганев, Р. България и нейната insufficientia pulmonum или националната кауза за излаз на Бяло море 1919–1941. С., 2005.

 

Каракулаков, П. Сравнение между две дадени трасета на линията София-Перник по отношение на Експлоатацията. – СпБИАД, 1894, № 2–3.

 

Караманов, В. Кукуш и околията му и българското управление в тях през войните на 1912–1913 г. Кюстендил, 1929.

 

Караманов, В. Дойран и околията му и българското управление през войните 1912–1913 г. Кюстендил, 1931.

 

Кацаркова, В. Експлоатацията на подземните богатства и железопътната мрежа на България и част от Сърбия от Германия през Първата световна война (1915–1918). – Известия на Българското историческо дружество, № 28, 1972.

 

Колев, В. Завземането на Източните железници през 1908 г. – История, 1998, № 4–5.

 

Коледаров, П. Името Македония в историческата география. С., 1985.

 

Колушки, Г. Железопътната линия София-Радомир-Македонската граница. – СпБИД, 1897, № 2–3.

 

Косев, К. За капиталистическото развитие на българските земи през 60-те и 70-те години на XIX век. С., 1968.

 

Косев, К., Ст. Дойнов. Възкресението на България през 1878 г. С., 1999.

 

Костов, Ал. Развитие на железниците в Гърция до 1912 г. – Железопътен транспорт, 2004, № 7–8.

 

Костов, Ал. Железниците в Сърбия до Балканските войни. В: Юбилеен сборник – Изследвания в чест на 80-годишнината на проф. Кръстьо Манчев. С., 2006.

 

Костов, Е. Генерал Рачо Петров и строителството на железопътната линия Радомир-Кюстендил-турската граница. – ИПр, 1991, № 10.

 

Костов, Е. Транспортната проблематика и институтът за конституционната министерска наказателна отговорност в България (1895–1923 г.). С., 1999.

 

Костов, Е. Арбитражното дело между българската държава и главното предприятие за постройката на жп линията Радомир-Кюстендил-турската граница (1925–1927 г.). – Известия на ИМ-Кюстендил, т. 11. Кюстендил, 2005.

 

Кръстев, Й. По пътя към столетието. С., б.д.

 

Кънчов, В. Търговската важност на железния път София-Кюстендил-Скопие. – СпБИД, 1897, № 8.

 

Кънчов, В. Избрани произведения. Том втори. Град Скопие. Сегашното и миналото на град Велес. Македония етнография и статистика. С., 1970.

 

Лалков, М. Балканската политика на Австро-Унгария (1914–1917 г.). С., 1983.

 

Лалков, М. България в Балканската политика на Австро-Унгария 1878– 1903. С., 1993.

 

Лудогоров, Р. Възстановяване на ж.пътните съобщения в долините на Нишава, Морава и Вардар през световната война. – ВИБ, 1931–1932, № 7–8.

 

Лудогоров, Р. Дейността на ж.-п. части през Световната война в пределите на Царството и в окупираните земи. – ВИБ, 1932–1933, № 3–4, № 5–6, № 7–8, № 9–10; 1933–1934, № 1–2.

 

Лудогоров, Р. Дейността на железопътната дружина през Световната война 1915–1918. – ВИС, 1931, № 3.

 

Лудогоров, Р. Формиране управлението на железопътните съобщения (УЖС) в София. – ВИС, 1932, № 6.

 

Лудогоров, Р. Обслужване и експлоатация на железопътните линии в пределите на Царството и окупираните земи от германски ж.-п. части през Световната война (1915–1918 г.). – ВИС, 1932, № 8.

 

Лудогоров, Р. Охраната на ж.-п. линии и комендантска служба по станциите в пределите на Царството и в окупираните земи през Световната война (1915–1918 година). – ВИС, 1933, № 11.

 

Лудогоров, Р. Военни превозки по българските железници през Световната война (1915–1918 год.). – ВИС, 1934, № 16.

 

Майор Хубер. Турските железници в Европа, Азия и Сирия. – Железопътен сборник, 1908, т. 18.

 

Македония като природно и стопанско цяло. С., 1945.

 

Македония история и политическа съдба. Т. 1. С., 1994.

 

Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912–1913. С., 1989.

 

Марков, Г. Българското крушение 1913. С., 1991.

 

Марков, Г. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914–1916. С., 1995.

 

Марков, Г. Нашумелите международни афери на Третото българско царство. С., 1998.

 

Марков, Г. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916–1919 г. С., 2006.

 

Милосављевић, Св. Железнице колосека 60. см. и њихова примена на Солунском фронту 1916.–1918. године. – Ратник, Београд, 1922, № 7.

 

Милошев, В. Сведения за организацията на теснолинейните железници и използването им от нашата армия през войната 1915–1918 година. – ВИБ, 1923, № 6.

 

Милошев, В. Как се построи тясната (60 см.-ова) ж.-пътна линия “Скопие (Жостов)-Тетово-Гостивар-Кичево-Охрид”. – ВИБ, 1931–1932, № 5–6.

 

Минков, С. Съглашенските войски в Югозападна България (края на 1918–1919 г.). – Известия на ИМ-Кюстендил, т. 11. Кюстендил, 2005.

 

Миноски, М. Плановите на Австро-Унгария за директна железничка врска Виена – Солун преку Босна (1869–1902). – Гласник на ИНИ, Скопjе, 1974, № 3.

 

Михайлов, Р. Железопътните строежи през време на световната война 1915–1918 г. – Архив на държавните железници и пристанища в България, 1933, № 5.

 

Михайлова, А. Народният поет Иван Вазов в Перник. – Известия на ИМ – Кюстендил, т. 7. Кюстендил, 1997.

 

Мичев, Д. Развитието на капитализма в България (1885–1894) и икономическата политика на Стамболовия режим. – Във: Вътрешната политика на България през капитализма 1878–1944. С., 1980.

 

Мичев, Д. Македонският въпрос и българо-югославските отношения 9 септември 1944–1949. С., 1994.

 

Мишев, Р. Австро-Унгария и България 1879–1894. Политически отношения. С., 1988.

 

Мончов, П. Железопътната линия София-турската граница през Кюстендил или Дубница. – СпБИАД, 1897, № 5–6.

 

Морфов, Б. Политическите преговори и сплетни относно свързването на Българската държавна железопътна мрежа с железопътните мрежи на другите европейски държави от 1880 до 1938 г. – СпБИД, 1938, № 8.

 

Найденов, К. Снабдяването на армията във време на война. С., 1925.

 

Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944. Том първи. Борби за запазване единството на българската нация 1878–1893. С., 1994.

 

Николиђ, J. Историjа железница Србиjе, Воjводине, Црне горе и Косова. Београд, 1980.

 

Николов, П. Няколко думи върху нашите железници. С., 1892.

 

Николова, В. Народната партия и буржоазната демокрация. Кабинетът на Константин Стоилов (1894–1899). С., 1986.

 

Оманова, Р. Второто народнолиберално правителство и сръбската пропаганда в Македония (1903–1908 г.). – ВИС, 1986, № 6.

 

Пантев, А. Англия срещу Русия на Балканите 1879–1894. С., 1972.

 

Паскалева, В. Икономическото проникване на Австрия (Австро-Унгария) в българските земи от Кримската война до Освобождението. – Известия на института за българска история, т. 7, 1957.

 

Пенчев, П. Българо-турското споразумение от март 1904 г. и неговото приложение. – Известия на държавните архиви, т. 87, 2004.

 

Петров, И. Войната в Македония (1915–1918). С., 2008.

 

Петров, М., Ив. Стоянов. Политиката на първото българско правителство след Освобождението (юли-ноември 1879 г.). – ИПр, 1980, № 2.

 

Петров, Т. Демонстративните действия на съглашенските войски по долината на Струма в края на 1916 г. – ВИС, 2006, № 1–2.

 

Петровски, Т. Железничката линиjа Гостивар-Кичево. ЖТП-Белград, б.д.

 

Попов, Ж. Проблеми на вътрешната политика на второто народнолиберално правителство (1903–1908). – Във: Вътрешната политика на България през капитализма 1878–1944. С., 1980.

 

Попов, Ж. Народнолибералната (стамболовистката) партия в България 1903–1920. С., 1986.

 

Попов, Ж. Кюстендилски окръг – икономика, партии и борби 1878– 1918. Кюстендил, 1992.

 

Попов, Р. България и железопътните проекти на Балканите през първата половина на 1908 г. – ИПр, 1972, № 3.

 

Попов,Р. Австро-Унгария и реформите в Европейска Турция 1903–1908. С., 1974.

 

Попов, Р. Балканската политика на България (1894–1898). С., 1984.

 

Попов, Р. Строителството на стратегическата железница от Белово през Вакарел за София (1888–1894 г.). – ВИС, 1995, № 1.

 

Прилеп и Прилепско низ историjата. Книга прва. От праисториjата до краjот на Првата светска воjна. Прилеп, 1971.

 

Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 1. С., 1990.

 

Радославов, Г. На железопътния кръстопът между Изтока и Запада на Балканите (Към въпроса за изграждането на ж.п. мрежата на Югозападна България). – В: Следвоенна България между изтока и запада. Сборник от национална научна конференция, Хасково, 27–28 февруари 2004 г. С., 2005.

 

Радославов, Г. Изграждане на жп линията Перник-Радомир и нейното икономическо и стратегическо значение. – Известия на РИМ – Перник, т. 1, Перник, 2008.

 

Саздов, Д., П. Пенчев. Проектът за Родопската железница и за мост над река Дунав 1913–1915 г. – В: 90 години Балканска война (сборник от международна конференция). Кърджали, 2002.

 

Саздов, Д., П. Пенчев. Проектите за свързване на българските и румънските железници между двете световни войни. (с оглед изграждането на транспортен коридор до Солунското пристанище). – Известия на ИМ Кюстендил, т. 11. Кюстендил, 2005.

 

Саздов, Д., П. Пенчев. Дунав мост 100 години дипломация и политика. С., 2006.

 

Самсоров, В. Железниците през войните. – В: Сб. 50 години държавни железници в България 1888–1938. С., 1938.

 

Сарафов, Ст. Железопътната линия София-македонската граница. Кюстендил, 1896.

 

Сарафов, Ст. Точките и условията, при които би трябвало да стане свързването на нашата ж-пътна мрежа с ж-пътните линии на съседните на България държави. – СпБИАД, 1908, № 5–6.

 

Сидовски, К. Плановите на Италиjа за изградба на железници во Европска Турциjа со посебен осврт на Македониjа (1870–1903). – Историjа, Скопjе, 1984, № 2.

 

Силянов, Хр. Освободителните борби на Македония. Т. 1. С., 1983.

 

Спасов,Л. България, великите сили и балканските държави 1933–1939 г. С., 1993.

 

Станинска-Поповска, Сн. Ами Буе за Македониjа. Скопjе, 1999.

 

Станишев, Хр. История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г. С., 1947.

 

Стателова, Е. Дипломацията на Княжество България 1879–1886. С., 1979.

 

Стателова, Е. Балканската политика на великите сили и железопътното строителство в България. – Във: Великите сили и балканските взаимоотношения в края на ХIХ и началото на ХХ в. С., 1982.

 

Стателова, Е., Р. Попов, В. Танкова. История на българската дипломация 1879–1913 г. С., 1994.

 

Стателова, Е. С. Грънчаров. История на нова България 1878–1944. Т.

 

3. С., 1999. Стоянов, И. Либералната партия в Княжество България 1879–1886. С., 1989. Стоjанов, П. Македониjа во времето на Балканските и Првата светска воjна (1912–1918). Скопjе, 1969. Стоjановски, Т. Историjа на теснолинеjката Скопjе-Охрид-Подмолjе-Струга-Ташморуништа 1916–1966. Скопjе, 2001. Стоjанчевиђ, Вл. Србиjа и Бугарска од Санстефанског мира до Берлинског конгреса. Београд, 1986.

 

Тетцлаф, В. Германските железопътни войски на македонския военен театър. – ВИБ, 1925, № 3–4.

 

Тодорова, Ц. Дипломатическа история на външните заеми на България 1888–1912. С., 1971.

 

Топалов, В. Външната политика на България по време на Радослависткия режим. – ИПр, 1984, № 2.

 

Тошев, А. Балканските войни. Т. 2. С., 1931.

 

Трифонов, Ст. Тракия. Административна уредба, политически и стопански живот 1912–1915. С., 1992.

 

Хашнов, Л. Железницата Дунав-Егейско море. – Железопътен сборник, 1911, т. 21.

 

Янчев, В. Възникване на Солунския фронт. – В: Иронията на историка. Сб. в памет на проф. Милчо Лалков. С., 2004.

 

Яранов, А. Стопанската политика на България (от 1878 до 1928 година). С., 1934.

 

Ђорђевић, Д. Проjект Jадренске железнице у Србиjи (1896–1912). – Историски гласник, Београд, 1956, № 3–4.

 

Ђорђевиђ, Д. Австро-српски сукоб око проjекта Новопазарске железнице. – Историски часопис, Београд, 1957, № 7.

 

Jузбашиќ, Џ. За некои прашања на австроунгарската политика спрема уредувањето на стопанските односи во Македониjа и на Балканот за време на кризата во 1912–1913 год. – В: Работничкото движење на Македониjа до 1929 г. (материjали от научна средба). Скопjе, 1971.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]